Резовска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резовска река
(Mutludere)
Rezvaya.jpg
Устието на Резовска река
Общи сведения
Местоположение Flag of Turkey.svg Турция
Flag of Bulgaria.svg България
Област Бургас
Община Малко Търново
Община Царево
Дължина 112 km
Водосборен басейн 738 km²
Начало
Място сливането на реките
Паспалдереси (лява съставяща)
и Велика (дясна съставяща)
Координати 41°52′53.04″ с. ш. 27°33′18″ и. д. / 41.8814° с. ш. 27.555° и. д.
Надм. височина 291 m
Устие
Място Черно море
Координати 41°58′59.16″ с. ш. 28°01′45.84″ и. д. / 41.9831° с. ш. 28.0294° и. д.
Надм. височина 0 m

Резовска река (или Резова река, Резвая) (на турски: Mutludere, Мутлудере) е река в Турция и България, Област Бургас — общини Малко Търново и Царево, вливаща се в Черно море, където се намира и най-югоизточната точка на България[1]. Дължината ѝ е 112 км, като почти по цялото си протежение служи за граница между България и Турция[2].

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия, на 291 м н.в., на 2,3 км южно от турското село Паспала (Армутверен). За начало на Резовска река се приема Паспалдереси, която извира под името Чаталар от Странджа, на 41°57′08″ с. ш. 27°16′12″ и. д. / 41.952222° с. ш. 27.27° и. д. и 666 м н.в., на 3,6 км северозападно от от село Бургазджик (Гечитаджи). До съединяването си с река Велика Паспалдереси протича в югоизточна посока през язовира "Армаган", а след изтичането си от него — в източна.

След като се съедини с река Велика и се образува същинската Резовска река, около 3 км тече в северна посока и достига до българската граница на 8 км южно от град Малко Търново, при устието на левия ѝ Делиевска река. От тук до устието си реката служи за граница между двете държави, като протича в дълбока меандрираща долина, залесена с дъбови гори, с генерално източно направление. Влива се в Резовския залив на Черно море при село Резово.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на реката е 738 km², от които 183 km2 на българска територия, като границите му са следните:

  • на север — с водосборния басейн на река Велека;
  • на югозапад, по билото на Странджа — с водосборния басейн на река Марица;
  • на юг — с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Черно море.

Притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Чаирлък (в Турция)
  • → Тютюнлюк (в Турция, влива се в язовир "Армаган")
  • → Чешме (в Турция)
  • ← Велика (в Турция, дясна съставяща)
  • Делиевска река (протича по българо-турската граница)
  • Църногоровска река
  • ← Киречнова река (в Турция)
  • → Дълбокия дол
  • ← Киранлък (в Турция)
  • ← Арпалък (в Турция)
  • → Върли дол
  • ← Ченгене баир (в Турция)
  • → Карадереджик
  • → Живачки дол
  • → Керетарски дол
  • → Лопушница
  • → Тепавичарски дол
  • → Церов дол
  • → Каменски дол
  • → Милоряк
  • → Водицата
  • → Суровята
  • → Василев дол
  • → Селския дол

Характерно за притоците на Резовска река е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2-3 метра), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните течения, поради песъчливите, наносни легла. Долината на реката е със силно врязани, стръмни и облесени брегове. Водите на Резовска река и Буланък дере захранват 1500 хектара лонгозни гори. [3]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Резовската река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през януари-април, когато минават 64% от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни. През юли-септември минава едва 6% от годишния обем на оттока. Това се дължи на специфичния климат, формиран под влиянието на трите морета – Черно, Мраморно и Егейско. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура. През зимата температурата не пада под нулата.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло реката протича през безлюдни и девствени райони, като само в най-горното ѝ течение (река Паспалдереси) има две турски села — Бургазджик и Дерекьой, а в устието е разположено българското село Резово. Бившите български села Маджура и Пиргопуло, разположени по поречието, останали в турска територия, са обезлюдени през 1913 г.

Флора и фауна, резервати[редактиране | редактиране на кода]

Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. [4]По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. В района се срещат безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е единственият отровен смок в Европа, и леопардовият смок. В бързите и усойни води на реката се въдят речна пъстърва и резовски карагьоз. Край биосферния резерват резерват Лопушна - най-големият резерват на територията на природен парк Странджа реката образува меандри, наричани от местните хора “буджаци” (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядокиров буджак, Големия буджак и др.[5]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според една хипотеза името на реката се свързва с тракийския цар Резос[6].

Други[редактиране | редактиране на кода]

При устието на реката откъм българска страна в село Резово се издига съграденият наскоро параклис „Свети Иван”.

Системното изсипване на скален материал и тетраподи през годините от към турската страна на устието на реката, поради спорове за шелфовата зона, измества държавната границата на север и предизвиква системни наводнения при прииждане на водите.[7] На 2 юли 2006 г. голямо наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Резовска река с нейните притоци и промени облика на резовската долина. [8]

Като външна граница на Европейския съюз има ограничен пропускателен режим по реката. Забранява се правенето на снимки към турска територия.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]