Резовска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Резовска река
(Mutludere)
Rezvaya.jpg
Устието на Резовска река
Дължина 112 km

70 km в България
Разположение Flag of Turkey.svg Турция
Flag of Bulgaria.svg България
Област Бургас
Община Малко Търново
Община Царево
Образувана от сливането на реките
Паспалдереси (лява съставяща)
и Велика (дясна съставяща)
41°52′53″ с. ш. 27°33′18″ и. д. / 41.881389° с. ш. 27.555° и. д.
Надм. в-на на извора 291 m
Влива се в Черно море
41°58′59″ с. ш. 28°01′46″ и. д. / 41.983056° с. ш. 28.029444° и. д.
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 738 km2 (в България 183 km2)

Резовска река (или Резова река, Резвая) (на турски: Mutludere, Мутлудере) е река в Турция и България, Област Бургас — общини Малко Търново и Царево, вливаща се в Черно море, където се намира и най-югоизточната точка на България[1]. Дължината ѝ е 112 км, като почти по цялото си протежение служи за граница между България и Турция[2].

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия, на 291 м н.в., на 2,3 км южно от турското село Паспала (Армутверен). За начало на Резовска река се приема Паспалдереси, която извира под името Чаталар от Странджа, на 41°57′08″ с. ш. 27°16′12″ и. д. / 41.952222° с. ш. 27.27° и. д. и 666 м н.в., на 3,6 км северозападно от от село Бургазджик (Гечитаджи). До съединяването си с река Велика Паспалдереси протича в югоизточна посока през язовира "Армаган", а след изтичането си от него — в източна.

След като се съедини с река Велика и се образува същинската Резовска река, около 3 км тече в северна посока и достига до българската граница на 8 км южно от град Малко Търново, при устието на левия ѝ Делиевска река. От тук до устието си реката служи за граница между двете държави, като протича в дълбока меандрираща долина, залесена с дъбови гори, с генерално източно направление. Влива се в Резовския залив на Черно море при село Резово.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборният басейн на реката е 738 km², от които 183 km2 на българска територия, като границите му са следните:

  • на север — с водосборния басейн на река Велека;
  • на югозапад, по билото на Странджа — с водосборния басейн на река Марица;
  • на юг — с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Черно море.

Притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Чаирлък (в Турция)
  • → Тютюнлюк (в Турция, влива се в язовир "Армаган")
  • → Чешме (в Турция)
  • ← Велика (в Турция, дясна съставяща)
  • Делиевска река (протича по българо-турската граница)
  • Църногоровска река
  • ← Киречнова река (в Турция)
  • → Дълбокия дол
  • ← Киранлък (в Турция)
  • ← Арпалък (в Турция)
  • → Върли дол
  • ← Ченгене баир (в Турция)
  • → Карадереджик
  • → Живачки дол
  • → Керетарски дол
  • → Лопушница
  • → Тепавичарски дол
  • → Церов дол
  • → Каменски дол
  • → Милоряк
  • → Водицата
  • → Суровята
  • → Василев дол
  • → Селския дол

Характерно за притоците на Резовска река е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2-3 метра), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните течения, поради песъчливите, наносни легла. Долината на реката е със силно врязани, стръмни и облесени брегове. Водите на Резовска река и Буланък дере захранват 1500 хектара лонгозни гори. [3]

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Резовската река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през януари-април, когато минават 64% от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни. През юли-септември минава едва 6% от годишния обем на оттока. Това се дължи на специфичния климат, формиран под влиянието на трите морета – Черно, Мраморно и Бяло. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура. През зимата температурата не пада под нулата.

Селища[редактиране | edit source]

Като цяло реката протича през безлюдни и девствени райони, като само в най-горното ѝ течение (река Паспалдереси) има две турски села — Бургазджик и Дерекьой, а в устието е разположено българското село Резово. Бившите български села Маджура и Пиргопуло, разположени по поречието, останали в турска територия, са обезлюдени през 1913 г.

Флора и фауна, резервати[редактиране | edit source]

Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. [4]По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. В района се срещат безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е единственият отровен смок в Европа, и леопардовият смок. В бързите и усойни води на реката се въдят речна пъстърва и резовски карагьоз. Край биосферния резерват резерват Лопушна - най-големият резерват на територията на природен парк Странджа реката образува меандри, наричани от местните хора “буджаци” (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядокиров буджак, Големия буджак и др.[5]

Етимология[редактиране | edit source]

Според една хипотеза името на реката се свързва с тракийския цар Резос[6].

Други[редактиране | edit source]

При устието на реката откъм българска страна в село Резово се издига съграденият наскоро параклис „Свети Иван”.

Системното изсипване на скален материал и тетраподи през годините от към турската страна на устието на реката, поради спорове за шелфовата зона, измества държавната границата на север и предизвиква системни наводнения при прииждане на водите.[7] На 2 юли 2006 г. голямо наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Резовска река с нейните притоци и промени облика на резовската долина. [8]

Като външна граница на Европейския съюз има ограничен пропускателен режим по реката. Забранява се правенето на снимки към турска територия.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]