Карагьоз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карагьоз
Caspialosa kessleri pontica Dunai hering.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим [1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Еуметазоа
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Osteichthyes Костни риби
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Clupeiformes Селдоподобни
семейство: Clupeidae Селдови
род: Alosa Скумрии
вид: A. immaculata Карагьоз
Научно наименование
Уикивидове Alosa immaculata
E.T. Bennett, 1835
Синоними
  • Alosa pontica (Eichwald, 1838)

Карагьозът (Alosa immaculata), още Дунавска скумрия, е вид Селдова проходна риба. Изхранва се в солени води, а за размножаване навлиза в сладките води на реките. Среща се и в България.

Описание[редактиране | edit source]

Дължината на тялото дистига до 36 - 38 cm, теглото до 600 - 700 g.

Тялото е странично сплеснато, удължено и ниско. Има ясно израсен коремен кил от шиповидни люспи. Устата е сравнително голяма, като задния и край задминава окото. Челюстите са еднакво дълги със зъби. Горната челюст е изрязана по средата. В надлъжната линия има 51 – 57 люспи. В основата на опашната перка има 2 удължени люспи. Над основата на коремните перки има триъгълна заострена люспа. Главата е къса. Очите са с развити мастни клепачи. Зад хрилното капаче има тъмно петно, понякога слабо забележимо. Хрилните тичинки са 47 – 69, тънки, обикновено по-къси или равни на хрилните пластинки. Гръдните перки са къси – 15 % от дължината на тялото.

Разпространение[редактиране | edit source]

Карагьозът е проходна риба – приспособен е да живее и в сладки и в солени води. Разпространен е в Черно и Азовско море. За размножаване навлиза в реките Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг и Дон.

Хранене и размножаване[редактиране | edit source]

Образува 2 биологични форми: едра и дребна. Едрата, която достига размери над 20 cm, расте по-бързо, по студенолюбива е и навлиза по-рано в реките. Продължителността на живота на карагьоза е 7 – 8 г.

Възрастните индивиди са хищници. Хранят се със стадни риби като хамсия, трицона (цаца), атерина и други видове, и по-малко с висши ракообразни. По време на размножаването в реките карагьозът не се храни.

Размножителният период е от средата на април до края на юли, максимум през втората половина на май. Обикновено хвърля хайвера си на 500 – 600 km от устието на реките, на порции. Хайверът е плаващ и се носи по течението на реката. Новоизлюпените рибки се хранят в реките с ротатории, ракообразни и водорасли.

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Карагьозът е стопанско значим вид, обект на промишлен риболов в България. Улавя се главно през март - април, по време на пролетната размножителна миграция. Преди 2000 г. годишният улов е бил около 40 - 50 т.

Източници[редактиране | edit source]

  • Карапеткова. М, М. Живков. Рибите в България. Гея-Либрис. София, 2000, с. 50. ISBN 954-8232-21-9
  • Пешев. Ц, С. Симеонов. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета. София, 1993, с. 24 – 25. ISBN 954-01-0204-9

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) J. Freyhof & M. Kottelat. Alosa immaculata. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на February 24, 2010.
  2. Червена книга на Република България. Карагьоз. Посетен на 18 февруари 2012