Днепър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Днепър от Кременчуг

Изглед към „ДнепроГЕС“ от остров Хортица

Днепър (на руски: Днепр, украински: Днiпро, беларуски: Дняпро) е голяма река, дълга 2 200 км, която води началото си от Русия, след това преминава през Беларус и след това в Украйна. Древногръцкото име на реката е Бористен. То се споменава от Херодот, Страбон и Плиний Старши.

Днепър извира от Валдайските възвишения в Северна Русия (Смоленска област), тече на юг и югоизток, завива на югозапад и се влива в Черно море северозападно от Крим. 115 км от реката се използват като граница между Беларус и Украйна. По-известни притоци са реките Припят и Десна.

[редактиране] Корабоплаване

Днепър е много важен за транспорта и икономиката на Украйна: всички язовири са оборудвани с големи шлюзове, позволяващи на съдове с размери до 270×18 метра доступ до пристанище Киев. Реката се използва и от пътнически кораби: круизите по Дунав и Днепър носят увеличиващи се доходи в последните десетилетия.

Над Киев в Днепър се влива река Припят. Тази плавателна река е свързана чрез Днепро-Бугския канал с река Западен Буг. Исторически връзката със западно-европейските водни пътища е била възможна, но язовирната стена без шлюзове край град Брест прекъсва важен международен воден път. Политическите отношения между Западна Европа и Беларус не оставят големи надежди за откриване на пряка плавателна връзка в близко време.

[редактиране] ВЕЦове

Реката е знаменита със своите язовири с водни електроцентрали. Най-известната - „ДнепроГЕС“ в Запорожие, е построена през 1927 - 1932 г. и имала мощност 558 МВт. През Втората световна война станцията е частично разрушена, към 1950 г. е възстановена, а през 1969 - 1975 г. е разширена.

Каховската ВЕЦ е построена през 1950 - 1956 г., после Кременчугската (1954 - 1960), Киевската (1960 - 1964), Днепродзержинската (1956 - 1964), а Каневската ВЕЦ (1963 - 1975) завършва каскадата.