Созопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Созопол.

Герб на Созопол
Созопол
Sozopol2.jpg
България
Red pog.png
Созопол
Област Бургас
Red pog.png
Созопол
Общи данни
Население 5 236 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 41,829 km²
Надм. височина 0-10 m
Пощ. код 8130
Тел. код 0550
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 67800
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Созопол
Панайот Рейзи
(ГЕРБ, …)
Адрес община
гр. Созопол, пл. „Хан Крум“ №2
Уебсайт: www.sozopol.bg

Созо̀пол е град в Югоизточна България на Черно море. Той е разположен на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив. С население от 4317 души по данни от Преброяването към 1 февруари 2011 година, той се намира в област Бургас и е административен център на Община Созопол.

Созопол е наследник на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър е един от най-старите български градове. От античността до 17 век Созопол е процъфтяващ търговски център. Той е известен както рибарски и винен център и заема важно място в търговията със зърно от Тракия. От късната античност градът се развива като важен църковен център с множествно средновековни манастири.

Със своето културно-историческо минало, със запазената си архитектура от 18 - 19 век, своите плажове и ежегодните празници на изкуствата Аполония Созопол привлича днес множество туристи.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Созопол е разположен на българското черноморско крайбрежие, в южната част на Бургаския залив, на 35 km южно от Бургас. Градът е разделен на Стар и Нов град, между които се намира Морската градина. Старият град е разположен на малкия полуостров Скамний, вдаден между Созополския залив и залива Коренята. Скамний е свързан чрез изкуствен насип и вълнолом с остров Свети Кирик, разположен на 250 метра северозападно от Созопол на площ от 80 декара. Северната част на полуострова завършва с нос Скамни, а южната - с нос Харманите. Северната част на полуострова завършва с нос Скамни, а южната - с нос Харманите. По протежението на залива Коренята до полуостров Буджака се намира най-новата част на града — квартал Харманите. Полуостров Буджака и заливът Каваци бележат южната граница на града.

В акваторията на Созополския залив се намират остров Свети Иван и разположеният до него малък остров Свети Петър.

Релеф[редактиране | edit source]

Територията на Созопол принадлежи към основния Медноридско-Странджански геоморфоложки район и в частност към два от подрайоните му — Медноридски и Босненски. В структурно отношение районът се характеризира с комплекс от морски тераси, силно разчленено крайбрежие и многобройни лимани, с редуването на слифов бряг със средноголеми и малки плажни ивици. Крайбрежието е забележително с голямо разчленение и по-големите плажни ивици в пределите на града са Централния или Северния плаж и Харманите. Близо една трета от плажа Харманите е заета от пясъчни дюни.[1] Полуостровите между заливите са с труднодостъпни носове и с много подводни и надводни скали.[2]

Районът западно от града релефа се характеризира с източни и североизточни склонове, разчленени от дълбоки планини. Югозападно от града се намира връх Бакърлък с височина 376 m, който е най-високата част на Медни рид.[2]

Панорамна гледка към Новия град на Созопол (през 2011 година)
Панорамна гледка към Новия град на Созопол (през 2011 година)

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Созопол и региона е умереноконтинентален, със сравнително топли, но ветровити зими (средноянуарска температура +6°С) и дълги, топли лета (средноюлска температура +27°С). Черно море и въздушните преноси от Средиземно море са основните му формиращи фактори. Преобладават зимните северозападни и югозападни ветрове и то с почти двойно по-голяма скорост от средната за страната. Това превръща района в неизползваем за рекреационни дейности през студеното полугодие. През топлото полугодие (април-септември) преобладават източните ветрове, свързани с дневния морски бриз. Макар и с по-слабо климатично влияние, нощният бриз (от сушата към морето) е сред характерните климатични фактори. Средната му скорост (1-2 м/сек.) е значително под тази на дневния бриз (3-6 м/сек.). Прилежащият морски басейн обуславя целогодишна висока влажност на въздуха. Районът е характерен с малко валежи и продължителни засушавания (17-28 дни през лятото и есента, 14-15 дни през зимата и пролетта).[1]

Климатични данни за Созопол
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни температури (°C) 3,0 3,8 6,0 10,6 15,9 20,7 23,7 23,5 20,3 15,8 11,0 5,8 13,3
Средни месечни валежи (mm) 46 40 38 38 39 41 25 22 35 64 64 54 494
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

Защитени територии[редактиране | edit source]

На територията на Созопол и в непосредствена близост са обявени няколко защитени територии за опазване на застрашени животински и растителни видове.[3][4][5][6][7][8][9]

История[редактиране | edit source]

Име[редактиране | edit source]

Първото име на града, дадено му от гръцките колонисти при неговото създаване е Антеа. То е променено по-късно в Аполония в чест на древногръцкия бог Аполон, покровител на изселниците, почитан и като лечител. За бъде различавал от други градове с името Аполония съществували по-това време (като Аполония Илирийска или Аполония Мидрониорум) градът е известен и с пояснителния си епитет Понтика, тоест Понтийска, Черноморска (на старогръцки Ἀπολλωνία Ποντική) или Магна, Велика.

От късната античност Аполония е известна като Созополис[10] (изписвано на гръцки Σωζόπολις, на новогръцки Σωζόπολη, Созополи, на катаревуса Σωζόπολις, Созополис, в превод Град на спасението, избавлението или оздравяването). В генуезски извори, портулани и морски карти издадени след 13 век града е споменат с имената Sixopoli, Sizopoli, Sinopolis, Sunopolis, Susopori, Suxopori, Gisopoli, Gixopoli и Grisopoli.[11]

През османския период името се видоизменя в турското Сизеболу[12] или Сизеболи.[13][14] След Освобождението се налага българската форма Созопол.

Античност[редактиране | edit source]

Червена керамика, Археологически музей

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Най-ранното селище в района възникнало в края на 5 век преди Христа. Първоначално там се заселели рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид. Селището продължило да се развива и през раннобронзовата епоха, а жителите му търгували с бронзови сплави в Черно и Егейско море. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие преди Христа по югозападния черноморски бряг се заселват траките. Според Херодот района на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни в древността като опитни рудари, те поддържали търговски връзки с целия Егейски свят.[15] От това време в Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване.

През 620 година преди Христа, изселници от големия гръцки град на малоазийския бряг Милет основават на мястото на тракийското селище гръцка колония с името Антеа.[14] Колонията се разраства и полисът, преименуван по-късно в Аполония, израства като важен търговски и пристанищен център в Черно море. Полисът се намирал в близост до земите на тракийските племена скирмиани и нипсеи, а стратегическото му разположение му позволявало да владее подходите на богатите на суровини Черноморска Тракия и Странджа и да играе посредническа роля в търговията между Атинския морски съюз, полисите в Средиземно море и тракийските племенни съюзи.

Търговското влияние на Аполония в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, сключен през 5 век преди Христа. Полисът поддържа активни връзки с големите центрове на Гърция Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос, Египет и други. От края на 6 век преди Христа Аполония започва да сече собствени монети. Значението на активната търговия по море и корабоплаването обуславя и приемането на котвата като емблема на полиса, сечена и върху монетите.

Конкуренцията със създадена около век по-късно мегарска колония Месемврия, води до създаването на колонията Анхиало. Новата колония, разположена непосредствено южно от Месемврия, имала задължението да пази достъпа до Бургаския залив, чрез който мегарците се опитват да търгуват с траките. Освен стратегическото си значение, Анхиало е богато и на подводни залежи на сол. За активния добив на сол още в Античността сочат промените по морското дъно в залива.

Аполония успява да запази независимостта си и по времето на военните кампании на Филип II Македонски (342-339 година преди Христа) и Александър Македонски (335 година преди Христа).[16]

Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното му местоположение не е известно, вероятно е бил на остров Свети Кирик, но в него е имало 12-метрова статуя на Аполон, изработена от атинския скулптор Каламид.

През 72 година преди Христа римският пълководец проконсул Марк Лукул превзема града и отнася със себе си статуята на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. Статуята е претопена след приемането на християнството за официална религия в Римската империя. Въпреки, че градът упада и отстъпва водещата роля в региона на Анхиало и Деултум, той се възстановява, като е известен в римския свят с епитета Магна (Велика).[16]

Изглед към Созопол

Средновековие[редактиране | edit source]

Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Созопол влиза в пределите на Източната Римска империя. По времето на император Анастасий (491-518) около града са изградени крепостни стени, използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Градът от 4 век важна крепост в хинтерланда на Константинопол, разположена на крайморския път Виа Понтика.

През 812 година, при управлението на българския хан Крум Созопол влиза в пределите на България, но подобно на останалите черноморски градове, често се връща във византийско владение, като за последно е завладян от Тодор Светослав. През средните векове запазва статута си на областен и епископален град. За утвърждаването му като един от най-важните християнски центрове по Западното Черноморие, голямо значение изиграват манастирите („Св. Йоан Продром“, „Св. св. Кирик и Юлита“ и „Св. Анастасия“ на едноименните острови; „Св. Никола“ при днешния град Черноморец и манастирите в града - „Св. Йоан“, „Св. Апостоли“ и „Св. Богородица“.).

През 1366 година при похода на граф Амадей VI Савойски към българското Черноморие (1366-1367) градът е превзет и продаден на Византия. През 1453 година след дълга обсада и въпреки помощта на венециански и генуезки кораби, градът пада във властта на османските турци.

Османски период[редактиране | edit source]

През XVII век Созопол често е обект на пиратски набези (предимно от запорожки казаци). През 1629 година всички манастири и църкви в града са опожарени и унищожени от турците. В резултат от опустошенията Созопол отстъпва водещата си роля в региона.[17]

По време на руско-турската война от 1828-1829 година, на 16 февруари 1829 Созопол е превзет от военноморски десант под ръководството на контраадмирал Михаил Кумани и е превърнат във временна база на руския черноморски флот[18], подпомогнат от опълчение от местното българско и гръцко население.[19] След подписването на Одринския мирен договор Созопол е върнат на Османската империя, a част от населението напуска града с оттеглящите се руски войски.

От XVIII и XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи архитектурния облик на днешен Созопол. Старинните икони и дървени иконостаси представляват най-добрите постижения на художествените занаяти от онова време.

След Освобождението[редактиране | edit source]

По-късно градът става голям риболовен център по Българското Черноморие и се открива Рибарско училище, което подготвя кадри за модерен риболов с кораби и кадети за военноморските сили.

След антигръцките погроми в България през 1906 година последвали Загоричанското клане, са затворени и отчуждени гръцките църкви и училище а седалището на епархията е преместено във Василико и по-късно в Истанбул. През 1906 година Созопол напускат и 1045 гърци, които се заселват предимно в Тесалия.

Част от гръцкото население на Созопол, което се изселва през 30-те години на XX век основава днешното гръцко село Созополи.

През 1974 година старият град е превърнат в Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол.

Археология[редактиране | edit source]

Като начало на археологическите проучвания в района на днешен Созопол се счита 1904 година, когато френски екип под ръководството на френският консул в Пловдив Дегран се насочва към Созопол, където се предполагало, че се намира античният град Аполония Понтика. Резултатите от разкопките са публикувани от археолога Жорж Сьор през 1924 г. във френското научно списание „Ревю аркеоложик”. Откритите от френските археолози антични артефакти са предадени във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от родоско-йонийски тип от 17-19 век преди Хр., позлатен венец на тракийски владетел, изящен бюст от варовик на аполонийска жена от 3 век преди Хр.[20]

Един от най-значителните разкопки са проведени между 1946 и 1949 година по ръководството на Иван Венедиков и публикувани в сборника Аполония.

От 2010 година в старата част на града се провеждат мащабни археологически разкопки, които довеждат до откриването и реставрирането на източните и южните крепостни стени, южната крепостна порта, средновековен митнически пункт, керамични и металургични пещи, леярни. През зимата на 2011-2012 година екип български археолози под ръководството на Цоня Дражева и Димитър Недев разкриват при южната крепостна стена една едноапсидна църква, една базилика и древен християнски некропол.[21] От 2012 година разкопките се извършват съвместно с френски специалисти.[22]

В началото на 2012 година френски археолози разкриват в местността Месарите голямо крайградско имение.[23]

Население[редактиране | edit source]

В следващата таблица са посочени данните за населението на Созопол за дадената година и според съответната територия, която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³).[24]

Година Жители
1934 ¹ 3079
1946 ¹ 3195
1956 ¹ 3257
1956 ¹ 3257
1965 ¹ 3427
Година Жители
1975 ¹ 3880
1985 ¹ 4439
1992 ¹ 4550
2000 ³ 3617
2001 ¹ 4358
Година Жители
2007 ³ 5396
2009 ³ 5410
2011 ¹ 4317

Религия[редактиране | edit source]

Езически период[редактиране | edit source]

В древна Аполония култът към бог Аполон заема централно място. Още с основаването на града е изграден първият храм в негова чест. Там през втората четвърт на 5 век пр. Хр. е поставена изработената от Каламид 30 лакътя висока бронзова статуя на Аполон.[25] Храмът е изграден в чест на Аполон Йетрос (Аполон Лечител) и е споменат в три антични надписа и изобразен на монети.[26][27] В негова близост се е почитала богинята на плодородието Кибела.[28]

Християнство[редактиране | edit source]

Антична Аполония е едно от първите места на Балканския полуостров, където прониква християнството. Според преданията апостол Андрей на път за Скития преминава през Аполония, където пръв го проповядва. Сигурно е, че в 4 век на мястото на централния храм на Аполон е изградена църквата „Св. Кирик и Юлита“.[29] Другите езически светилища споделят също неговата участ. Така на мястото на светилището на Деметра и Персефона се изгражда в следващите векове манастирът на „Св. Апостоли и 20 000 мъченици“.

През 4 век градът е споменат като част от епархията Деултум и Созополис, чието седалище се намира в Деултум. Нейните епископи взимат участие във Вселенските събори през 431 година в Ефес, през 451 Халкидон, през 680/81 в Константинопол както и през 787 в Никея.[11] Тази епархия загубва през 7 век своята независимост. До 14 век тя е подчинена[11] на диоцеза Хемимонтус с център Адрианопол.[30][31] Едва след закриването на епархията в Пегаи през 1354 година, нейният последен епископ Теодориус получава като компенсация новоучредената през същата година Созополска епархия. Новата епархия е подчинена на митрополит, а той директно е подчинен на Константинополския патриарх.[31][32]

Заради пиратските набези по югозападното крайбрежие на Черно море и бягството на местното населението от него през 1623 година Цариградската патриаршия обединява епархиите на Медея и Созополис. Седалището на новата епархия остава в по-големия Созополис, чието име продължава да носи тя.

След разрушенията през 1629 година някои от унищожените църкви се издигат наново. Пример за това е трикорабната „Света Богородица“ от 15 век. В по-голямата си част днешните църкви и параклиси са изградени през 18 и 19 век, когато османските забрани за строеж на християнски храмове се разхлабват.

През 1829 година епархията е обединена с Агатополската епархия под името Созоагатополска епархия.[33]

С учредяването на Българската екзархия през 1870 година Българската православна църква получава отново своята независимост, но някои градове на западния бряг на Черно море, включително Созопол остават под духовната власт на доминираната от гърците Цариградска патриаршия.

През 1888 година с храма „Св. св. Кирил и Методий“ отваря и първата българска църква в града.[34]

Чак след гръцките погроми от 1906 година, созополският митрополит Доротей напуска града, а седалището на епархията е преместено в Царево и по-късно в Цариград.[35] През 1917 година епархията се разпуска и Доротей е преместен.[36] Още през същата година българската част на епархията е присъединена към Сливенска епархия на Българската православна църква, a Созопол днес е част от Бургаската духовна околия.[37]

През 2010 година при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван археологически екип начело с Казимир Попконстантинов открива реликварий (мощехранилница) с надпис Йоан Кръстител. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб.[38] Според ръководителят на експедицията Казимир Попконстантинов откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол,[39] но изследователи от Оксфорд твърдят, че по научен път не може да се докаже със сигурност дали това е така или не.[40] Частитците са изследвани от учени на природните науки, които след ДНК анализ доказват, че мощити са на един и същ човек, мъж от Близкия изток, живял в началото на 1 век.[41] Те се съхраняват в църквата „Св. св. Кирил и Методий“.[42]

В църквата „Свети Георги Победоносец“ се съхраняват частици, за които се твърди, че са част от Светия кръст и мощи на апостол Андрей, за който се приема, че първи е проповядвал християнството в региона.[43] Докато мощите са подарени от вселенския патриарх Вартоломей I, частицата от Светия кръст е от находка в кърджалийския манастир „Свети Йоан Продром“.[44]

Църкви и параклиси[редактиране | edit source]

Църква Описание Снимка
Света Богородица
15 век
Трикорабна едноапсидна псевдобазилика, паметник на културата от национално значение, под закрилата на ЮНЕСКО. Данни за съществуването ѝ има от 1482 година. Била е към метоха на островния манастир „Свети Йоан Продром“. Иконостасът ѝ от края на 18 век е дело на майстори от Дебърската художествена школа.[45] Странджанските икони са от 18-19 век. Sozopol - Church of the Theotokos - street view - P1020468.JPG
Свети Георги
1828 г.
Най-голямата созополска църква, трикорабна едноапсидна псевдобазилика. Sozopol - St George Church - P1020461.JPG
Свети Зосим
1857 г.
Еднокорабна едноапсидна каменна църква. Свети Зосим Созополски е светец-покровител на Созопол.[46] Sozopol TodorBozhinov 2009 (6).jpg
Свети свети Кирил и Методий
1889 г.
Еднокорабна едноапсидна постройка с полуцилиндрично засводяване, дело на даровития архитект Уста Генчо. Saints Cyril and Methodius Church Tower - Sozopol.jpg
Параклис Исус Христос

Средновековните църкви в Созопол са разрушени от османските турци през XV–XVIII век. Върху техните основи християнското население издига през ХІХ и ХХ век малки параклиси. Те са около 20 на брой, като някои от тях съществуват и до днес : „Свети Атанасий“, „Свети Димитър“, „Свети Никола“, „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Йоан Кръстител“, „Света Богородица“, „Света Неделя“, „Света Марина“, „Света Марина“ в местността Св.Марина, "Света Параскева", „Исус Христос“, „Свети Спас“ ("Възнесение Господне“), "Свети свети Константин и Елена", "Свети Иван Рилски", "Свети свети Кирик и Юлита" и други.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

На местните избори през 2011 година за кмет на Созопол, с 58,27% (4575 от действителните гласове) на първия тур е преизбран кандидатът на ГЕРБ Панайот Рейзи.[47]

Общински съвет[редактиране | edit source]

Според Закона за местното самоуправление и местната администрация управлението на град Созопол е съставено от градоначалник и общински съвет от 20 съветници. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 71,16%, е следното:[47]

Общински съвет (2011–)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
ГЕРБ 46,20 % 3582 11
Българска социалистическа партия 14,37 % 1114 3
Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ 12,56 % 974 2

Председател на общинския съвет е Красимира Германова.

Икономика[редактиране | edit source]

Преработващата промишленост е представена от производство на хранителни продукти (главно рибопреработка) и производство на дървен материал и изделия от него. През последните години се отбелязва спад в промишления риболов и преработката на рибни продукти. В този отрасъл на територията на Созопол функционира ЕТ „Рибекс“ за преработка на рапани, както и цех „Созопол“ на рибопреработващата фабрика „Атлантик“ ООД — Бургас. Други фирми, които работят в този подотрасъл са „Пасифик стар“ АД и „Делта индъстри“ ООД.[1]

Транспорт[редактиране | edit source]

Созопол няма достъп до българската железопътна мрежа и достъпът до републиканската пътна мрежа е ограничен. Посредством републикански път І-9, който е част от европейската пътна мрежа и в частност от път Е-87, Созопол осъществява връзка с Бургас на север и другите черноморски градове на юг.

Пристанище Созопол се намира северно от Стария град, в акваторията на Созополския залив и има регионално значение. Използва се изключително за пътнически превози, развлекателно-туристически пътувания, както и за товарни превози. Има общо седем корабни места и морска гара с ГКПП и ДИК. Освен него в града има изградено яхтено пристанище и пристани за рибарски лодки.[2]

Обществен транспорт до близките населени места, Бургас и София се осъществява чрез автобуси и маршрутки от Автогара Созопол, която се намира между Стария и Новия град.

Туризъм[редактиране | edit source]

Изглед от къмпинг „Смокиня“

Туризмът е ключов в икономическата характеристика в най-новата история на Созопол. Градът и общината са основна дестинация по южното българско Черноморие. В непосредствена близост до града са няколко къмпинга: „Градина“, „Златна рибка“, „Каваци“, „Веселие“ и „Смокиня“. Първите два, както и последните три имат обща брегова ивица, която е и един от най-големите нудистки плажове в България[48][49].

Водоснабдяване, канализация и управление на отпадъците[редактиране | edit source]

За водоснабдяване на град Созопол се използват местни източници, но основен водоизточник е водоснабдителна система Ясна поляна, включваща и едноименния язовир. Чрез стоманен водопровод водата се довежда от язовира гравитачно до двустепенна пречиствателна станция с проектен капацитет 2500 литра в секунда. Пречистената вода се изпомпва в изравнителен водоем и от разпределителна шахта се разделя на два водопровода — северен и южен, като по северния магистрален, в който е включен и Созопол, тя достига до потребителите в Бургас.[2] Водоснабдяването на града се извършва от фирма Водоснабдяване и канализация ЕООД-Созопол.

Созопол няма изградена пречиствателна станция, като в момента (май 2012) замърсените води се изхвърлят чрез дълбоководно заустване в Черно море. Има проект за изграждането на пречиствателна станция, която да обхване и изграждането на канализационната система „Созопол-Черноморец-Равадиново“, която включва освен Созопол, Черноморец, Равадиново и морските курорти Аркутино, къмпинг „Златна рибка“, къмпинг „Каваци“, къмпинг „Смокиня“, „Веселие” и местността Буджака.[50][51]

От 2008 година Созопол извозва битовите отпадъци в регионалното депо в местността Чоплака в землището на Равадиново. В депото функционират две локални пречиствателни станции една за биологично пречистване на отпадъчни води и една за пречистване на биогаз и факел. Освен организирано сметоизвозване, депото трябва да поема и утайките от бъдещата „Пречиствателна станция за отпадъчни води - Созопол“.[2][52][53]

Образование и читалища[редактиране | edit source]

В Созопол има изградени две обединени детски заведения и едно основно училище.[54]

В Созопол се намира едно от 11-те читалища в общината. Читалище „Отец Паисий“ е едно от най-активните, като към него функционират 9 художествени колектива: детски и женски танцови състави, театрална трупа, школа по модерен и класически балет, школа по изобразително изкуство, група за стари градски песни, фолклорна група, езикова школа.[1]

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Здравеопазването в Созопол, както и в цялата община се осъществява само от лечебни заведения за извънболнична помощ, като болничната помощ се поема от болниците в областния център Бургас. В Созопол са разположени медицински център „Св. Зосим“, Център за спешна медицинска помощ, филиал на Бургас — обслужва се от 2 лекари и 6 фелдшери; 8 индивидуални медицински практики и 6 стоматолози. В града има две аптеки.[54]

Спорт и спортни съоръжения[редактиране | edit source]

Спортните клубове на територията на общината са представени от футболен клуб Созопол, гребен клуб „Созопол“ и спортен клуб „Киборг“ – подготвящ състезатели по фитнес и културизъм.[1]

Култура и забележителности[редактиране | edit source]

Къща в стария Созопол
Останки от крепостна стена

Музеи[редактиране | edit source]

През 1961 година Светият синод предоставя сградата на храм „Свети Кирил и Методий“ за създаване на музей, в който да се съхраняват и експонират археологическите материали, откривани в Созопол и околностите. От август 1978 година за нуждите на музея са предоставени зали и помещения и в Културния дом. Музеят притежава редица уникати, част от които са достояние на обществеността и научните среди в страната и чужбина. Структуриран е в две направления: археология (5 хилядолетие пр. Хр. – 17 век сл. Хр.) и християнско изкуство (18-19 век). През 2003 година с подкрепата на Община Созопол и НИМ (София), експозиционната площ и реквизит са обновени. Актуализиран е научно-спомагателният апарат – текстови табла, карти, фотоси, схеми и други. Археологическият музей в Созопол е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз - печатът е в музея.

  • Архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула”

Сградата на музейния комплекс е разположена в югоизточната зона на полуостров Скамний тръгвайки в посока изток от Морска градина по улица „Южна панорамна алея” непосредствено над нивото на Черно море.

  • Художествена галерия

Създадена е през 1991 година. Помещава се в зданието на Старото училище, паметник на културата. Притежава 287 картини (главно живопис и графика) и около 40 скулптури от наши и чужди творци. Във фондовете се съхраняват и произведения, дарени от участниците в Международните пленери на художниците-маринисти.

Започва да действа като такава през 1976 година. Официално е открита за посещения през 1981 г.

Исторически паметници[редактиране | edit source]

  • Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол

С Решение на Бюрото на Министерския съвет № 320 от 7 септември 1974 година старата част на града Созопол е обявена за "архитектурно-исторически резерват" [55]. Той обхваща над 180 жилищни сгради с автентична възрожденска архитектура от XVIII-XIX век, като основната част на резервата е разположена на полуостров Скамний. Със своя първи етаж, изграден от камък, и втори етаж – от дърво, те са типични представители на Черноморски тип възрожденски къщи. Някой от тях имат и елементи типични със възрожденските къщи от Странджанския и Старопланинския тип. Сред по-известните са „Къща на Мариета Стефанова“, „Къща на Креаноолу“, „Къща на Тодор Загоров“, „Къща на Куртиди“, „Къща на Димитри Ласкаридис“.

  • Тракийски крепости в района на Медни рид

Усамотен планински рид, опасващ като дъга полетата и ниските хълмове около Созопол. Още през XIII-XII в. пр. Хр. траките изграждат (от ломен камък без спойка) отбранителна линия, състояща се от крепости по почти всички високи върхове на рида. Най-интересни са крепостите на връх Атия, на връх Бакърлъка (около 4 декара площ на най-високото място, 376 метра), Лободово кале (около 1,5 декара) и Малкото кале (около 4 декара, единствената, където са проведени редовни археологически разкопки – 1973-1977 г. в рамките на програмата „Странджа–Сакар“.

  • Тракийски надгробни могили

По височините на Меден рид и хълмовете около крайбрежието са разположени множество могили – следи от погребалните ритуали на траките. В миналото общият им брой е бил около 1500. До днес са оцелели по-малко като някои от тях са археологически проучени.

  • Антични некрополи

Интересът към старините на Созопол датира още от средата на XIX век. Изследователите насочват усилията си предимно към проучване на некрополите и материалите, откривани в тях. Днес по-известните некрополи на античната Аполония Понтика са тези в Морската градина и местностите Харманите, Буджака (частични спасителни археологически разкопки) и Калфата (тук ежегодно се провеждат археологически разкопки от българо-френски екип).

  • Крепостни стени VI–XIV век

Средновековен Созопол е ограден с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий, около 511 година. Те са използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. От защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3-4 метра. От 2003 година крепостните стени са реконструирани, консервирани и популяризирани сегменти от Южна крепостна стена и стражева кула.[56].

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Созополис, провежда се в края на май, началото на юни
  • Sozopol Fest – July Morning, провежда се на 29 и 30 юни
  • Празник на града, 17 юли – възобновен през 1992 година
  • Празници на изкуствата Аполония – 1 септември – 10 септември

Кухня[редактиране | edit source]

Созополските специалитети са смокиновото сладко и дамгите.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Созопол

Литература[редактиране | edit source]

  • Божидар Димитров: Созопол. Пътеводител, София, 2004
  • Божидар Димитров: Аполония Понтика, УИ „Св. Климент Охридски“, 2004
  • Джемеранов, Н., Б. Димитров: Документи за манастира “Св. Иван Предтеча”, в Известия на Народния исторически музей. Т. Х, с. 113-122.
  • Герганова, Д.: Останки от манастир на остров “Свети Тома”. Известия на Народния музей Бургас, Том 4, 2002. Studia in honorem Ivani Karayotov, 212-218.
  • Лазаров, М.: Созопол. Градът на спасението, Варна, 2003.
  • Папайоанидис, Константинос: История на Аполония Понтийска — Созопол. От създаването ѝ до днес, Велико Търново, 2004.
  • Кристина Панайотова: Apollonia Pontica: Recent Discoveries in the Necropolis в Gocha R. Tsetskhladze: The Greek Colonisation of the Black Sea Area: Historical Interpretation of Archaeology, издателство Franz Steiner Verlag, 1998, стр. 97-115
  • Петрински, Ив.: Манастирът “Свети Иван Предтеча и Кръстител” на остров Свети Иван (1467/1471-1629) в Известия на Народния музей Бургас. Т. 3, 2000. Studia in memoriam Ivani Galabov, 177-187.
  • Аполония Понтийска — столетие археологически проучвания, София, 2009.
  • Peter Soustal: Thrakien (Thrake, Rhodope und Haimimontos) (= Tabula Imperii Byzantini. Band 6). Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1991,ISBN 3-7001-1898-8. S. 454–455.
  • Венцислав Каравълчев: "Островният манастир „Св. Йоан Предтеча” – една непрочетена страница от църковната ни история", Християнство и култура, бр. 3 (90), 2014, с. 93-103.[1]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Общински план за развитие на Община Созопол за периода 2007-2013 г., уебстраница на Бургаската областна управа, посетен на 16 май 2012
  2. а б в г д Община Созопол, на уебстраницата на Областната управа Бургас, посетен на 16 май 2012
  3. http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=7
  4. http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=111
  5. http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=6&areaID=426
  6. http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=4&areaID=20
  7. http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=468
  8. http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=469
  9. http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=2&categoryID=1&areaID=2077
  10. Бистра Андреева Цветкова: Perigrinatores Francogalici de terris Haemo adiacentibus narrantes в Том 4 Чужди пътеписи за Балканите, 1981 стр. 147-148
  11. а б в Peter Soustal: Thrakien
  12. Бистра Андреева Цветкова: Perigrinatores Francogalici de terris Haemo adiacentibus narrantes в Том 4 Чужди пътеписи за Балканите, 1981 стр. 192, стр. 194
  13. Бистра Андреева Цветкова: Френски пътеписи за Балканите: XV-XVIII в Том 1 Чужди пътеписи за Балканите, 1975 стр. 355
  14. а б Sozopolis, Catholic Encyclopedia, посетен на 21 май 2012 година
  15. План за развитие на Община Приморско, стр. 13, Областна управа Бургас, посетен на 22 май 2012
  16. а б Balkan heritage projects 2012: APOLLONIA PONTICA EXCAVATION PROJECT, посетен на 22 май 2012
  17. Kamperidis, стр. 31–39; Κ. Κonstantinides: Η Απολλωνία. Σωζόπολις νυν καλούμενη. в: Thrakikia‘‘ 3 (1932) стр. 166; Г. Луков: Κняз Фердинанд и Мария Луиза – дарители на Созопол. в: Море 4 (1996) стр. 18–19.
  18. Кранознаменный Черноморский флот. Москва, Воениздат, 1987, стр. 32-33
  19. Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828-1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332-333
  20. 120 години френско-българско сътрудничество в археологията, bnr.bg, посетен на 21 май 2012 година
  21. Раннохристиянски храм разкриха археолозите в Созопол, factor-bs.com, посетен на 21 май 2012 година
  22. Металургични пещи и леярни разкриха на разкопките в Созопол, burgasutre.bg, видяно на 4 април 2012
  23. Приключиха проучванията на българо-френския екип археолози в Созопол, burgas24.bg, посетен на 21 май 2012 година
  24. Справка за населението на град Созопол, община Созопол, област Бургас, НСИ, посетен на 22 май 2012 година
  25. Плиний Стари 34. 29; Страбон 7. 319
  26. Behrendt Pick: Die antiken Münzen Nord-Griechenlands. Dacien und Moesien. Band 1, Berlin 1898, стр. 146, 243
  27. Benjamin Isaak: The Greek Settlements in Thrace until the Macedonian Conquest, Brill, Leiden 1986, стр. 247
  28. Иван Карайотов: Храмът на Аполон Лечител на о-в „Св. св. Кирик и Юлита“ при Созопол, статия в Морски в-к, юли 2009 година
  29. Kamperidis, стр. 21–29.
  30. Hans-Georg Beck: Kirche und theologische Literatur im byzantinischen Reich. Beck, München 1959, стр. 175.
  31. а б Kamperidis, стр. 26.
  32. Erich Trapp (Hrsg.): Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit Fasc. 8. Wien 1986. Nr. 7165.
  33. Kamperidis, стр. 35–39; P. Chatzegeorgiou: Η Αγαθούπολις της Βορειοανατολικής Θράκης, в: Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού 29 (1963) стр. 369.
  34. Balkan Heritage Field School. Balkan Heritage Towns and regions: Sozopol and Environs. // news.bg, 2012-06-11. Посетен на 2012-06-11. The medieval town of Sozopol had more than 20 churches. The names of two bishops from Sozopol, chosen as Constantinople patriarchs – Ioan XII Kozma and Nil – testify to the importance of the town as a cultural and religious center during that age; Kamperidis, стр. 46–48.
  35. Константинос Папайоанидис: История на Аполония Понтийска – Созопол (от създаването и до днес), София, 2003, стр. 95.; Теодора Драгостинова: Between Two Motherlands: Nationality and Emigration Among the Greeks of Bulgaria, 1900-1949, Cornell University Press, 2011 :After 1906 authorities did not allow the Greek bishops to return
  36. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 171
  37. Териториално устройство на Сливенската епархия, духовни околии
  38. Откриха мощи на Йоан Кръстител край Созопол?; [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/08/01/940709_moshti_na_ioan_krustitel_sa_otkriti_krai_sozopol/ Мощи на Йоан Кръстител са открити край Созопол
  39. Мощи на Св. Йоан Кръстител сензационно открити край Созопол. // mediapool.bg, 2010-08-01. Посетен на 2012-06-09.
  40. www.telegraph.co.uk
  41. Оксфорд не отрече, че откритите у нас кости са на св. Йоан Кръстител. // news.bg, 2012-06-15. Посетен на 2012-07-12.; Scientists find new evidence supporting John the Baptist bones theory. // The Telegraph, 2012-06-15. Посетен на 2012-07-12.
  42. Мощите на Св. Йоан Кръстител са преместени в храма „Св. Св. Кирил и Методий”, интервю с кмета на Созопол Панайот Рейзи, Българска национална телевизия, посетен на 23 май 2012
  43. Пилигрими към Созопол. // Община Созопол. с. 2. Посетен на 2012-06-09. „Св. Георги“ е със статут на катедрален храм и е най-големият в морския град. Той е бил построен в края на ХVIII, началото на ХIХ век върху християнска базилика от IV век, която просъществувала до ХV век. Храмът „Св. Георги“ днес пази частицата от Светия кръст и мощите на св. Андрей Първозвани, който първи разпространил християнството по тези земи.; Интервю с кмета на Созопол Панайот Рейзи. // Община Созопол. Посетен на 2012-06-09. Освен мощите на Св. Йоан Кръстител при нас са и тези на Св. Андрей, парченца от кръста на Исус Христос, миро от Св. Николай Чудотворец.; Мощите в Созопол наистина са на св. Йоан Предтеча. // vesti.bg, 2010-08-01. Посетен на 2012-06-09. Созополската църква "Свети Георги" в момента притежава и частица от Светия кръст и мощи на Свети Андрей.
  44. Мощи на Св. Йоан Кръстител сензационно открити край Созопол. // mediapool.bg, 2010-08-01. Посетен на 2012-06-09. Според него най-подходящото място за съхранение на мощите е църквата "Св. Георги" край Созопол, която в момента притежава частица от Светия кръст, мощи на Свети Андрей. Частицата от Светия кръст беше подарена от премиера Бойко Борисов. Вселенският патриарх при своето идване наскоро подари мощи на Свети Андрей.
  45. Коева, М. Иконостасът на църквата "Св. Богородица" в Созопол. в: Музей и паметници на културата, 1964, № 2, с. 20-26.
  46. http://www.pravoslavie.bg/История/Св.-Зосим-–-покровителят-на-Созопол Св. Зосим, покровител на Созопол
  47. а б Централна избирателна комисия за местни избори. Ноември 2011. Посетен на 8 февруари 2012.
  48. Нудистки плажове в България
  49. Места за почивка с етикет ‘нудистки плаж’
  50. Започва първият етап от изграждането на пречиствателната станция, sozopol.org, посетен на 21 май 2012 година
  51. Министерски старт на дълбоководното заустване в Созопол, sozopol.bg, посетен на 21 май 2012
  52. Откриха официално депото за битови отпадъци в Созопол, troitelstvo.info, посетен на 22 май 2012
  53. Община Созопол открива модерно депо за битови отпадъци, sozopol.org, посетен на 22 май 2012
  54. а б Община Созопол, на уебстраницата на Областната управа Бургас, посетен на 16 май 2012
  55. Списък на пеметниците на културата с категория "национално значение" на територията на Област Бургас
  56. „Създаване и популяризиране на културния туристически продукт в град Созопол чрез реставрация на южната крепостна стена и кула и строителството на обществена туристическа инфраструктура за хора с увреждания” , фондация Созопол, посетен на 21 май 2012 година