Созопол
| Созопол | |||
|
|
|||
| Общи данни | |||
|---|---|---|---|
| Население | 5 679 (ГРАО, 2010-12-15)* | ||
| Землище | 41,829 km² | ||
| Надм. височина | 0 m | ||
| Пощ. код | 8130 | ||
| Тел. код | 0550 | ||
| МПС код | А (Б) | ||
| ЕКАТТЕ | 67800 | ||
| Администрация | |||
| Държава | България | ||
| Област | Бургас | ||
| Община - кмет |
Созопол Панайот Рейзи (ГЕРБ, …) |
||
| Адрес община | |||
|
|
|||
Созопол (на гръцки: Σωζόπολη, Созополи) е град в Югоизточна България на Черно море. Намира се в област Бургас и е административен център на Община Созопол. Един от най-популярните курорти в България.
Съдържание |
[редактиране] География
Созопол е разположен на българското черноморско крайбрежие,В полите на Странджа планина и на 35 км южно от Бургас. Центърът му (Старият град) се намира на малък полуостров. В близост до него са островите Свети Иван и Свети Петър.
[редактиране] История
Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.
През 610 г. пр.н.е. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония („полис“) на милетски гърци под името Аполония Понтика. Името на града идва от бог Аполон, смятан за закрилник на колониите. Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр.н.е.. Аполония Понтика се конкурира със създадена след около един век мегарска колония Месемврия. Мегарците искат да имат търговски контакти с траките чрез бургаския залив. В отговор на това Аполония създава своя собствена колония - Анхиало от южната страна на Месемврия. Новата колония има задължението да пази достъпа до бургаския залив. Тя е богата и на подводни залежи на сол. За активна добив на сол още в Античността сочат промени по морското дъно в залива.
Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното местополжение не е изветно, вероятно на остров Кирик.
През 72 г. пр.н.е. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена - разрушена. Пълководецът проконсул Марк Лукул, който превзема града, отнася със себе си известна статуя на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. През IV в. той отново е в подем и вече е известен с името Созополис - „град на спасението“. Традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на Константинопол, едва през 812 г. - при кан Крум - Созопол за кратко влиза в пределите на българската държава.
Созопол, заедно с Месамбрия (днес Несебър) пада 1459 година - 6 години след падането на Константинопол, като една от последните византийски крепости под турско владичество. В отбраната на града са участвали венециански и генеузки кораби.
От XVIII-XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време.
Част от гръцкото население на Созопол се изселва през 20-те години на 20 век и основава село Созополи на Халкидическия полуостров, Гърция.
[редактиране] Туризъм
В непосредствена близост до града са няколко къмпинга: „Градина“, „Златна рибка“, „Каваци“, „Веселие“ и „Смокиня“. Последните три имат обща брегова ивица, която е и един от най-големите нудистки плажове в България[1][2].
[редактиране] Култура и забележителности
[редактиране] Исторически паметници
- Архитектурен и археологически резерват Старинен Созопол
С Постановление на Министерския съвет № 320 от 7 септември 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за музей. Около 180 жилищни сгради от средата на XVIII и началото на XIX в. оформят облика на резервата. Къщите в стария град са изградени от камък и дърво и принадлежат към т.н. черноморския архитектурен тип къщи. Сред по-известните са: “Къща на Мариета Стефанова”, “Къща на Креаноолу”, “Къща на Тодор Загоров”, “Къща на Куртиди”, “Къща на Димитри Ласкаридис” и други.
- Тракийски крепости в района на Бакърлъка
Усамотен планински рид, опасващ като дъга полетата и ниските хълмове около Созопол. Още през XIII – XII в. пр. Хр. траките изграждат (от ломен камък без спойка) отбранителна линия, състояща се от крепости по почти всички високи върхове на рида. Най-интересни са крепостите на връх Атия, вр. Бакърлъка (ок. 4 дка площ на най-високото място, 376 м), „Лободово кале“ (ок. 1,5 дка) и „Малкото кале“ (ок. 4 дка, единствената, където са проведени редовни археологически разкопки – 1973-1977 г. в рамките на програмата “Странджа–Сакар”.
- Тракийски надгробни могили
По височините на Меден рид и хълмовете около крайбрежието са разположени множество могили – следи от погребалните ритуали на траките. В миналото общият им брой е бил около 1500. До днес са оцелели по-малко, като някои от тях са археологически проучени.
- Антични некрополи
Интересът към старините на Созопол датира още от средата на XIX век. Изследователите насочват усилията си предимно към проучване на некрополите и материалите, откривани в тях. Днес по-известните некрополи на античната Аполония Понтика са тези в Морската градина и местностите “Харманите”, “Буджака” (частични спасителни археологически разкопки) и “Калфата” (тук ежегодно се провеждат археологически разкопки от българо-френски екип).
- Крепостни стени VI–XIV век
Средновековен Созопол е ограден с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий, ок. 511 година. Те са използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Днес от защитните съоръжения са запазени значителни фрагменти, достигащи височина до 3–4 метра.
[редактиране] Храмове
- Църкви
“Св. Богородица” (XV век) е трикорабна едноапсидна псевдобазилика и е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО. “Свети Кирил и Методий”, еднокорабна едноапсидна постройка с полуцилиндрично засводяване, завършена през 1888 г., е дело на даровития архитект Уста Генчо.
Днес в града съществуват две действащи църкви: “Св. Георги” (най-голямата созополска църква, трикорабна псевдобазилика с една апсида, издигната в първата четвърт на XIX век) и “Св. Зосим” (еднокорабна едноапсидна каменна църква, изградена през 1857 г.). Св. Зосим се възприема и като светец-покровител на Созопол.[3]
- Параклиси
Средновековните църкви в Созопол са разрушени от османските турци през XV–XVIII век. Върху техните основи християнското население издига малки параклиси. Те са около 20 на брой, а някои от тях съществуват и до днес: “Св. Атанас”, “Св. Димитър”, “Св. Никола”, “Св. Неделя”, “Св. Марина”, “Исус Христос”, “Възнесение” и други.
[редактиране] Музеи
- Археологически музей
През 1961 г. Светият синод предоставя сградата на храм „Свети Кирил и Методий“ за създаване на музей, в който да се съхраняват и експонират археологическите материали, откривани в Созопол и околностите. От август 1978 г. за нуждите на музея са предоставени зали и помещения и в Културния дом. Музеят притежава редица уникати, част от които са достояние на обществеността и научните среди в страната и чужбина. Структуриран е в две направления: археология (V хилядолетие пр. Хр. – XVII в. сл. Хр.) и християнско изкуство (XVII-XIX век). През 2003 г. с подкрепата на Община Созопол и НИМ (София), експозиционната площ и реквизит са обновени. Актуализиран е научно-спомагателният апарат – текстови табла, карти, фотоси, схеми и други. Археологическият музей в Созопол е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз - печатът е в музея.
- Художествена галерия
Създадена е през 1991 година. Помещава се в зданието на т.нар. „Старо училище“, паметник на културата. Притежава 287 картини (главно живопис и графика) и около 40 скулптури от наши и чужди творци. Във фондовете се съхраняват и произведения, дарени от участниците в Международните пленери на художниците-маринисти.
- Къща-музей Александър Мутафов
Започва да действа като такава през 1976 година. Официално е открита за посещения през 1981-а.
- Килийно училище в с. Росен
Сградата е построена през 1830 година. Реставрирана и открита за посещения през 1981-а.
[редактиране] Остров Свети Иван
Островът Свети Иван е природен и археологически резерват, поставен под закрила на държавата с постановление, обнародвано в бр. 35/1965 г. на „Държавен вестник“.
Той е най-големият от петте острова по българския черноморски бряг (660 дка) и е неразделна част от живота на антична Аполония и средновековен Созопол. Край него се намира и малкият остров Свети Петър.
[редактиране] Редовни събития
- Празници на изкуствата Аполония 1 септември — 10 септември
- 17 юли - Празник на град Созопол. Възобновен със заповед на кмета на града от юли 1992 г.
[редактиране] Обществени институции
*Община Созопол *РУ Полиция
[редактиране] Кухня
Созополските специалитети са смокиновото сладко и дамгите.
[редактиране] Личности
- Родени
- Любен Петков
- Божидар Димитров
- Славчо Чернишев
- Йоргос Гунаропулос (1889 - 1977), гръцки художник[4]
- Светослав Шиваров, министър на земеделието и хранителната промишленост (1996)
- Богдан Караденчев (р. 1923) - бивш кмет на Варна
[редактиране] Галерия
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Музеи и паметници в Созопол
- Община Созопол
- Актуална информация и снимки от Созопол | Новините за Созопол
- 3D панорами от Созопол
- Още снимки от Созопол
- Портал на Созопол
- Фотогалерии и информация за Созопол на сайта „Българската древност“
- Туристически каталог за хотели, семейни хотели и къщи за почивка в Созопол
[редактиране] Литература
- Джемеранов, Н., Б. Димитров. Документи за манастира “Св. Иван Предтеча”. – Известия на Народния исторически музей. Т. Х, с. 113-122.
- Петрински, Ив. Манастирът “Свети Иван Предтеча и Кръстител” на остров Свети Иван (1467/1471-1629). – Известия на Народния музей Бургас. Т. 3, 2000. Studia in memoriam Ivani Galabov, 177-187.
- Герганова, Д. Останки от манастир на остров “Свети Тома”. - – Известия на Народния музей Бургас. Т. 4, 2002. Studia in honorem Ivani Karayotov, 212-218.
- Лазаров, М. Созопол. Градът на спасението. Варна, 2003.
- Димитров, Б. Созопол. Пътеводител. С., 2004.
- Папайоанидис, К. Д. История на Аполония Понтийска — Созопол. От създаването ѝ до днес. Велико Търново, 2004.
- Аполония Понтийска — столетие археологически проучвания. С., 2009.
[редактиране] Бележки
- ↑ Нудистки плажове в България
- ↑ Места за почивка с етикет ‘нудистки плаж’
- ↑ http://www.pravoslavie.bg/История/Св.-Зосим-–-покровителят-на-Созопол Св. Зосим, покровител на Созопол
- ↑ ΓΙΩΡΓΟΣ ΓΟΥΝΑΡΟΠΟΥΛΟΣ
|
|||||