Димитровград

	Димитровград
	Димитровград
	42° с. ш. 25° и. д. / 42.05° с. ш. 25.6° и. д. (G) Координати: 42° с. ш. 25° и. д. / 42.05° с. ш. 25.6° и. д. (G)
Общи данни
Население	41 630 (ГРАО, 2010-12-15)*; 38 015 (НСИ)
Землище	62,436 km²
Надм. височина	127 m
Пощ. код	6400
Тел. код	0391
МПС код	Х (Х)
ЕКАТТЕ	21052
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община; - кмет	Димитровград; Иво Димов; (ГЕРБ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Вижте пояснителната страница за други значения на Димитровград.

Димѝтровград е град, разположен в Южна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до град Хасково (на 16 км). Градът е втори по големина в областта след Хасково и е административен център на община Димитровград. Разположен е в Тракийската низина по поречието на река Марица. Преброяването от 2011 г. оценява града с население 38 015 души. Димитровград е третият по големина необластен град в България, след Асеновград и Казанлък.

[редактиране] География

Димитровград е търговски, промишлен и транспортен център не само с национално значение, но и за Балканския полуостров. Градът отстои на 220 км от столицата София и на 16 км от областния град Хасково. Най-близкото българско пристанище е Бургас — на 215 км., а гръцкото пристанище Дедеагач (Александруполис) на Бяло море е на около 260 км. Най-близката безмитна зона се намира в Пловдив — на 78 км, а най-близкият граничен пункт е Капитан Андреево — на 100 км.

През Димитровград минават европейски транспортни коридори 8, 9 и 10^[1].

Димитровград е една от най-големите и важни разпределителни гари в южна България. През общината минават ЖП линиите София — Свиленград и Русе — Подкова. В града е разположен транспортен терминал, работещ по направление Европа — Близкия изток.

Населението на община Димитровград е около 65 000 души.

Сградата на Общината и площад „България“.

Площад „Дружба“.

Булевард „Димитър Благоев“.

[редактиране] История

Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10-ти май 1947 година, когато 40 младежи пристигат за да изградят "градът на мечтите". Те са последвани от хиляди други. Димитровград е основан на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно. Бившето село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на два турски чифлика. През 1873 г. селото става гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му. Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Една част от тях стават и жители на новия град. От 1948 до 1950 те работят в самостоятелна бригада наречена "Млада гвардия". Техният девиз е: "Ние изграждаме града, градът изгражда нас!". Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката Вулкан, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община на Димитровгад, както и обекти в цялата страна: пътя през прохода Хаймбоаз, жп линии (Ловеч — Троян, Перник — Волуяк, Самуил — Силистра), язовирите Александър Стамболийски, Георги Димитров и др.

[редактиране] Архитектура

Димитровград е строен като по учебник за архитектура, спазени са нормите от римско време и принципите на съветското градоустройство. Първият социалистически град е проектиран многофункционално, с оптимален за времето си урбанистичен проект. Градът е неповторим със своята история и архитектура и с право би могъл да претендира за емблематично място в историята на България. В настоящия момент усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 50-70-те години да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.

[редактиране] Население

Населението на Димитровград през първите десет години след създаването си е бил около 34 000. От тогава започва да расте, най-вече заради мигрантите от селските райони, като достига своя връх през периода 1985-1992 г. над 50 000. След този период, населението започна бързо да намалява в резултат на лошата икономическа ситуация през 1990-те, която доведе до нова миграция страната, столицата София и в чужбина.

Димитровград
Година	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2009	2011
Население	34,162	41,816	45,595	53,804	50,677	45,918	42,840	41,810	39,631

[редактиране] Религии

В града има четири църкви — „Свети Димитър“, храм „Света Екатерина“, „Свети Атанасий“ в квартал Мариино и „Свети Георги“ в квартал Черноконево. Много известен е параклисът в близкото село Добрич, където има аязмо с лечебна вода.

Църквата „Свети Атанасий“ е изградена със средства на жителите на кв. Марииново, като за довършването ѝ решаващо значение е имала финансовата подкрепа от българския гражданин, емигрирал в Съединените щати, д-р Христо Атанасов. Църквата е осветена от митрополит Арсений и отваря официално врати на 22 май 2003 г.

Входът на Историческия музей

[редактиране] Политика

Кмет на Димитровград е Иво Димов, избран като кандидат за кмет от ПП „ГЕРБ“.

[редактиране] Икономика

Традиционно районът на Димитровград е с една от най-плодородните земи в страната. Преди създаването на града обаче там се развива химическата (химкомбината, днес фирма „Неохим“) и циментова промишленост, която силно замърсява атмосферата и почвата. Благодарение на тази промишленост Димитровград едва не става окръжен център по времето на комунизма. Стожер на местната икономика днес е неделният пазар.

Приоритетен дял в структурата на местната икономика заема промишлеността.

[редактиране] Обществени иституции

[редактиране] Читалища

Читалище „КУЛТУРА“ - председател г-н Гроздан Грозев, секретар Кремена Ганчева
Читалище "Звездица" - председател г-н Веселин Иванов, секретар г-н Божидар Христозов
Читалище "Възраждане" - председател г-н Петар Петров, секретар г-н Вишан Вишанов
Читалище "Христо Ботев" - председател г-н Слави Желязков, секретар г-н Петър Петров
Читалище "Никола Вапцаров" - председател Снежана Николова, секретар Румяна Савова
Народно Читалище „Васил Левски“ — председател г-н Здравко Нейчев, секретар г-н Илия Димитров

[редактиране] Театри

Театър „Апостол Карамитев“

Драматичен театър „Апостол Карамитев“ - Димитровград

[редактиране] Кино

Две са кината – "Медея" и новооткритото платно за прожекции в мултиплекса на "Пайнер". В момента първото не работи, а второто има прожекции три-четири дни в седмицата.

КИНО "ПЛАНЕТА ПАЙНЕР" - ДИМИТРОВГРАД

[редактиране] Музеи

Дом-музей на Пеньо Пенев, който е част от Стоте национални туристически обекта. Намира се на бул. „Димитър Благоев“ №9.
Исторически музей, който е част от Стоте национални туристически обекта. Намира се на ул. „Св. Климент Охридски“ №7, тел: 0391/2 37 87 /уредници/, от 9:00 до 12:00 часа и от 14:00 до 17:00 часа; почивни дни — събота и неделя. За посещение в музея не се заплаща входна такса. Екскурзоводските беседи също са безплатни. Има печат на БТС.

[редактиране] Галерии

Градска художествена галерия "Петко Чурчулиев" - Димитровград

[редактиране] Обсерватории

Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно" - Димитровград

Разположени са в парк “Никола Й. Вапацаров” в Димитровград. Създаден през 1962 г., планетариумът е първият в България. Звездната му зала е оборудвана с два телескопа и има капацитетът от 60 места.

[редактиране] Музика

Градът е известен с музикална компания Пайнер, с рок групите Flies In The Head, A Prose, A Parabola, Grand Illusion, Metal Touch и Шушони. Също и с певиците, Ваня Костова, Таня Боева, Гергана, ВС Звездните момичета и ВС Таралежите

[редактиране] Спорт

В града има 2 стадиона - "Миньор" и "Раковски" .Представителният отбор по футбол играе своите мачове на стадион "Миньор",a юношите и детските формации на "Раковски" .Стадион "Миньор" има 3 тренировъчни игрища в приемливо състояние.Тенис клубът е разположен близо до стадион "Раковски" и разполага с 5 игрища,покрити с шамот.Басейн "Химик" e единственият в града и се намира точно зад стадион "Раковски". Във всички училища има спортни площадки,като най-хубавите са в ОУ "Пенчо Славейков",ПМГ "Иван Вазов" и ЕГ "Д-р Иван Богоров".

ФК "Димитровград 1947"
ВК "Раковски" - Димитровград

[редактиране] Образование

[редактиране] Училища

ПМГ "Иван Вазов"
ПГ "Капитан Петко Войвода"
ЕГ "Д-р Иван Богоров"
ПГХХТ "Асен Златаров"
ОУ "Пенчо Петков Славейков"
СОУ "Васил Левски"
СОУ "Любен Каравелов"
ОУ "Алеко Константинов"

[редактиране] Забележителности

Най-красивата природна забележителност в Димитровград е паркът „Пеньо Пенев“, възстановен през 2004 г. В парка има около 15 езера, но в момента са пълни с вода около 4-5. В няколко от тях могат да се видят водни лилии.

В града има още 2 големи парка — „Никола Вапцаров“ (в кв. Славянски) и „Марица“ край р. Марица.

[редактиране] Туризъм

Еко туризъм

Димитровград е един от най-озеленените градове в България. В покрайнините му са разположени три големи парка, а градинките и залесените площи са характерни за цялостния градски стил. В парковете „Пеньо Пенев” и Никола Вапцаров” може да се видят постиженията в озеленителната архитектура на България през 50-те години на миналия век: десетки видове дървета, храсти и цветя, множеството скулптури и скални късове с гравирани стихове в тях, белокаменни алеи с варовикови бордюри, живописни пасарелки и мозаечни стълбища, беседки и детските площадки, водни каскади, фонтани и др. Защитена местност Злато поле е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица. Тя включва водоеми и прилежащи площи, с храстовидна и дървесна растителност, където са съхранени неоценими по богатство растителни и животински видове. Злато поле е обявено за защитена местност от 11.08.2001.

Балнеоложки туризъм

На няколко километра от Димитровград, в покрайнините на град Меричлери, се намират минерални извори, които са с доказани лечебни свойства. Температура на водата в тях е 35.4 градуса

Светилището на Нимфите

На 5 мин път от Димитровград, в покрайнините на село Каснаково, се намира Светилището на Нимфите – много добре запазен езически храм, построен от римския пълководец Тит Флавий, в чест на богинята на любовта Афродита, в края на трети век от Новата ера. Предание от дълбока древност гласи, че там вечер танцуват нимфите — безкрайно красиви женски създания в белоснежни воали, под които прозират стройните им тела. Легендата гласи, че ако жените пият от изворчето водa, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби — деца на непокорна Тракия.

[редактиране] Редовни събития

Ден на химика - 10 май
Ден на Димитровград - 2 септември
Мис Димитровград — конкурс за красота

Официалният празник на Димитровград е 2-ри септември. Около тази дата, в рамките на една седмица, се провежда и прочутият в областта Димитровградски панаир. Колоритното зрелище, заемащо значителна площ в красивия парк Марица, предлага най-различни забавления за малки и големи. Тук традиционно са Виенските колела, блъскащите колички, захарният памук и разбира се многото капанчета, предлагащи бира и скара. Всяка вечер на голямата сцена, пред родна публика и гости, концерти и представления изнасят различни музикални и танцови групи, както и отделни изпълнители.

Изключение прави обаче Празника на Химика, когато традиционно се организира празнична програма от „Неохим” АД. Комерсиални попфолк – концерти обаче се провеждат всяка седмица в мултиплекса на звукозаписната къща "Пайнер".

През две години в Димитровград се провеждат поетични празници, посветени на поета, свързал името си със строителството на града – Пеньо Пенев. На 7-ми май – рожденият ден на поета – се връчва националната литературна награда, носеща неговото име.

[редактиране] Личности

Родени в Димитровград

Васил Гюзелев, професор, историк;
Вежди Рашидов, художник; министър на културата
Васил Сгурев, академик, кибернетик;
Петко Чурчулиев, художник;
Здравко Нейчев, художник;
Елин Топузаков, футболист;
Дончо Донев, футболист;
Красимир Русев, шахматист;
Ваня Костова, певица;
Таня Боева, певица, втора награда от Златния Орфей
Атанас Вишанов, художник;
Христо Марков,Световен и олимпийски шампион по троен скок, лека атлетика

Живели в Димитровград

Пеньо Пенев
Асен Крайшников, художник.
Борис Вълканов, композитор, диригент, музикален педагог, носител на втора награда от Златния Орфей за песен. Почетен гражданин на Димитровград.
Гергана Кацарска, българска поп фолк певица)
Елена Паришева, българска поп фолк певица
Петър Жеков, футболист, носител на „Златна топка“

[редактиране] Литература

„Тук няма град — тук всичко е мечти…“ (Божидар Божилов)

[редактиране] Медии

Тракия XXI век - седмичник
Общински вестник - седмичник
Speedy News - Онлайн портал
Димитровградски новини - Онлайн издание
Димитроградски ПАЗАР - Онлайн издание
DT-Station.net - Онлайн радиото на Димитровград
ChannelBox - Онлайн телевизия
Dimitrovgrad4u.com - твоят Димитровград - Онлайн портал

Филми, снимани в града

Димитровградци — български игрален филм от 1956 г., режисьори Никола Корабов и Дучо Мундров
Без изход — любителски игрален филм с режисьор Здравко Нейчев, заснет 1998 г.
Възникване и изграждане на Димитровград - заснет от Кейбълтел Димитровград 2009 г.

Телевизия

В Димитровград ефирно се приемат следните телевизионни програми:

ТВ канал	Телевизия	Предавател	Мощност
7	БНТ 1	Сградата на общ. Димитровград	30 W
29	Нова Телевизия	Сградата на общ. Димитровград	100 W
35	TV7	Сградата на общ. Димитровград	200 W
39	BTV	Сградата на общ. Димитровград	100 W

Кабелни оператори за територията на Димитровградска община са: Blizoo, Тракия кабел и ESCOM.

Радио

В Димитровград ефирно се приемат следните радиопрограми:

(УКВ) Честота (МHz)	Радиостанция	Предавател	Мощност
87.60	Радио Метроном	Хасково, Сградата на СБА	100 W
87.80	БНР Хоризонт	Сливен, РРТС Карандила	1 kW
88.10	БНР Хоризонт	Пловдив, РРТС Здравец	550 W
88.30	БНР Радио Стара Загора	Стара Загора, РРТС Хрищени	1 kW
88.80	Радио 1	Стара Загора, РРТС Хрищени	250 W
89.10	Радио FM+	Пловдив, над с.Белащица	500 W
89.50	Радио N-Joy	Хасково, РРТС Хасково	125 W
89.70	Радио Star FM	Стара Загора, РРТС Хрищени	118 W
89.90	Радио Фокус (Пловдив)	Пловдив, над с.Белащица	500 W
90.30	Радио FM+	Стара Загора, РРТС Хрищени	250 W
90.80	Радио Energy	Стара Загора, РРТС Хрищени	125 W
91.40	Радио Веселина	Хасково, Водонапорна кула	80 W
91.70	БНР Христо Ботев	Пловдив, РРТС Здравец	1 kW
92.20	БНР Христо Ботев	РРТС връх Ботев	1 kW
93.20	Дарик Радио (Кърджали)	Кърджали, РРТС Стръмни рид	1 kW
93.60	БГ Радио	Стара Загора, РРТС Хрищени	250 W
94.00	БНР Радио Пловдив	Пловдив, РРТС Здравец	3 kW
94.90	БНР Христо Ботев	Свиленград, РРТС Шейновец	3 kW
95.30	Радио FM+	Хасково, ул. Пловдивска 39	100 W
95.50	Радио 1	Пловдив, над с.Белащица	500 W
95.80	Радио Веселина	Стара Загора, парк Аязмото	500 W
96.00	БНР Христо Ботев	Пампорово, РРТС Снежанка	1 kW
96.60	Дарик Радио (Хасково)	Хасково, РРС Аида	500 W
96.80	Радио City	Стара Загора, РРТС Хрищени	224 W
97.00	Радио Витоша	Пловдив, над с.Белащица	480 W
97.20	БНР Радио Стара Загора	Сливен, РРТС Карандила	1 kW
97.40	Радио Вероника	Стара Загора, РРТС Хрищени	125 W
97.60	Радио FM+	Свиленград, РРТС Шейновец	113 W
98.30	БНР Христо Ботев	Стара Загора, РРТС Хрищени	1 kW
98.70	БНР Христо Ботев	Сливен, РРТС Карандила	1 kW
99.20	БНР Христо Ботев	Кърджали, РРТС Стръмни рид	1 kW
99.70	БНР Хоризонт	Свиленград, РРТС Шейновец	3 kW
100.10	Z-Rock	Стара Загора, РРТС Хрищени	250 W
100.40	Радио Фокус	Хасково, ул. Пловдивска 39	150 W
100.90	БНР Хоризонт	РРТС връх Ботев	10 kW
101.20	Дарик Радио (Сливен)	Сливен, РРТС Карандила	1 kW
101.60	БНР Хоризонт	Пампорово, РРТС Снежанка	5 kW
102.10	Z-Rock	Хасково, РРТС Хасково	233 W
102.70	Радио Star FM	Пловдив, над с.Белащица	570 W
103.10	БНР Радио Пловдив	Пампорово, РРТС Снежанка	1 kW
103.30	Радио Fresh!	Пловдив, над с.Белащица	500 W
103.40	Радио 1 Рок	Стара Загора, РРТС Хрищени	224 W
103.70	Z-Rock	Пловдив, над с.Белащица	465 W
104.00	Дарик Радио (Хасково)	Свиленград, РРТС Шейновец	1 kW
104.30	Радио 1 Рок	Пловдив, над с.Белащица	500 W
104.60	Радио Fresh!	Стара Загора, РРТС Хрищени	118 W
105.00	БНР Хоризонт	Кърджали, РРТС Стръмни рид	10 kW
105.40	Дарик Радио (Пловдив)	Пловдив, РРТС Здравец	1.5 kW
106.20	Радио N-Joy	Стара Загора, РРТС Хрищени	186 W
106.50	Радио Веселина	Пловдив, над с.Белащица	480 W
106.80	Дарик Радио (Ст.Загора)	Стара Загора, РРТС Хрищени	500 W
107.00	Дарик Радио (Пловдив)	Пампорово, РРТС Снежанка	1 kW
107.80	БНР Радио Стара Загора	Свиленград, РРТС Шейновец	1 kW

(СВ) Честота (kHz)	Радиостанция	Предавател	Мощност
873	БНР Радио Стара Загора	Стара Загора, РПС Стара Загора-2 - с.Могила	60 kW
963	БНР Хоризонт	Кърджали, РПС Кърджали-2	50 kW
1296	БНР Христо Ботев	Кърджали, РПС Кърджали-1	150 kW

(ДВ) Честота (kHz)	Радиостанция	Предавател	Мощност
261	БНР Хоризонт	РПС София-5 - с.Вакарел	75 kW

[редактиране] Кухня

Димитровградската кухня е много разнообразна. Тук е събрана есенцията от цяла България, защото това един от най-младите градове. Идвали са хора от цялата страна, които са работели, участвали са в строежа му и голяма част от тях са останали да живеят в него. По този начин са се запазили едни от най-добрите български рецепти.