Димитровград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитровград.

Герб на Димитровград
Димитровград
България
Red pog.png
Димитровград
Област Хасково
Red pog.png
Димитровград
Общи данни
Население 39 934 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 38 015 (НСИ)
Землище 62,436 km²
Надм. височина 127 m
Пощ. код 6400
Тел. код 0391
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 21052
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ)

Димѝтровград е град в Южна България, Област Хасково, в близост (на 16 км) до град Хасково. Той е административен център на Община Димитровград, регионален търговски, промишлен и транспортен център.

Разположен е в Тракийската низина по поречието на река Марица. Преброяването от 2011 г. оценява населението на града на 38 015 души. По население е вторият в областта (след областния център) и третият необластен град в страната (след Асеновград и Казанлък).

География[редактиране | edit source]

Отстои на 220 км от столицата София и на 16 км от областния град Хасково. Най-близкото българско пристанище е Бургас — на 215 км., а гръцкото пристанище Дедеагач (Александруполис) на Бяло море е на около 190 км. през Маказа. Най-близката безмитна зона се намира в Пловдив — на 78 км, а най-близкият граничен пункт е Капитан Андреево — на 100 км.

През Димитровград минават европейски транспортни коридори 8, 9 и 10[1].

Димитровград е една от най-големите и важни разпределителни гари в южна България. През общината минават железопътните линии София - Свиленград и Русе - Подкова. В града е разположен транспортен терминал, работещ по направление Европа - Близкия изток.

Сградата на Общинската управа и площад „България“
Площад „Дружба“.
Булевард „Димитър Благоев“.

История[редактиране | edit source]

Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г., когато пристигат 40 младежи, за да изградят "града на мечтите". Те са последвани от десетки хиляди други младежи.

Основан е на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно.

Бившето село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селото се изгражда гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му.

Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена "Млада гвардия". Техният девиз е: "Ние изграждаме града, градът изгражда нас!". Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката "Вулкан", азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цялата страна: пътя през прохода Хаинбоаз, железопътни линии (Ловеч - Троян, Перник - Волуяк, Самуил - Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“ и др.

Архитектура[редактиране | edit source]

Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като "съветски ампир" или "сталински барок". Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.

В настоящия момент усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те год. да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Димитровград през първите 10 год. след създаването му е било около 34 000 души. От тогава започва да расте, най-вече заради имигрантите от селските райони, като достига своя връх през периода 1985-1992 г. с над 50 000 жители. След този период населението започва да намалява.

Димитровград
Година 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2009 2011
Население 34,162 41,816 45,595 53,804 50,677 45,918 42,840 41,810 39,631

Религия[редактиране | edit source]

В града има 4 църкви — „Свети Димитър“, храм „Света Екатерина“, „Свети Атанасий“ в квартал Мариино и „Свети Георги“ в квартал Черноконево. Много известен е параклисът в близкото село Добрич, където има аязмо с лечебна вода.

Църквата „Свети Атанасий“ е изградена със средства на жителите на кв. Мариино, като за довършването ѝ решаващо значение е имала финансовата подкрепа от българския гражданин, емигрирал в Съединените щати, д-р Христо Атанасов. Осветена е от митрополит Арсений и отваря официално врати на 22 май 2003 г.

Входът на Историческия музей

Политика[редактиране | edit source]

Кмет на Димитровград е Иво Димов, избран като кандидат за кмет от ПП „ГЕРБ“.

Икономика[редактиране | edit source]

Районът на Димитровград е с една от най-плодородните земи в страната. При създаването на града обаче там се развива химическа (химкомбинат, днес фирма „Неохим“) и циментова промишленост, която силно замърсява атмосферата и почвата. Благодарение на тази индустрия Димитровград едва не става окръжен център по времето на комунизма. Стожер на местната икономика днес е неделният пазар.

Приоритетен дял в структурата на местната икономика заема промишлеността.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Читалища[редактиране | edit source]

Театър[редактиране | edit source]

Театър „Апостол Карамитев“

Кино[редактиране | edit source]

2 са кината – "Медея" и новооткритото платно за прожекции в мултиплекса на "Пайнер". В момента първото не работи, а второто има прожекции 3-4 дни в седмицата.

Музеи[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Обсерватория[редактиране | edit source]

Разположен е в парк “Никола Й. Вапацаров” в Димитровград. Създаден през 1962 г., планетариумът е първият в България. Звездната му зала е оборудвана с два 2 телескопа, има капацитетът от 60 места.

Музика[редактиране | edit source]

Градът е известен:

  • с музикална компания „Пайнер“,
  • Джаз трио Димитровград със солистка Мария Арнаудова . Формацията е създадена през 1987 от Найден Клинчев -контрабас и Митя Йорданов-пиано Членове: Митя Йорданов - аранжор,пиано, Петър Ганев-барабани, Димитър Русев-китара
  • Забавно-духов оркестър на Димитровград с диригент маестро Доцо Вътков и солистки Ванина Костова ,Елеонора Сталева.
  • Градски Представителен Хор Димитровград с диригент Емилия Тодорова
  • с рок групите Flies In The Head, A Prose, A Parabola, Grand Illusion, Metal Touch и Шушони и групите ВС Звездните момичета и ВС Таралежите,
  • както и с певиците, Ваня Костова, Таня Боева и Гергана.

Спорт[редактиране | edit source]

В града има 2 стадиона - "Миньор" и "Раковски". Представителният отбор по футбол играе своите мачове на стадион "Миньор", a юношите и детските формации - на "Раковски". Стадион "Миньор" има 3 тренировъчни игрища в приемливо състояние. Тенис клубът е разположен близо до стадион "Раковски" и разполага с 5 игрища, покрити с шамот. Басейн "Химик" e единственият в града и се намира точно зад стадион "Раковски".

Във всички училища има спортни площадки, като най-хубавата е в ОУ "Алеко Константинов".

Във града също има и спортни отбори по борба, футбол, бадминтон, волейбол, баскетбол, кик-бокс, карате, джудо и много други. Най-развити са клуба по борба с треньор Салим Наим и клуба по бадминтон с треньори Димо Динков и Митко Станилов.

Образование[редактиране | edit source]

Училища:

Забележителности[редактиране | edit source]

Най-красивата природна забележителност в Димитровград е паркът „Пеньо Пенев“, възстановен през 2004 г. В парка има около 15 езера, но в момента са пълни с вода около 4-5. В някои от тях могат да се видят водни лилии.

В града има още 2 големи парка — „Никола Вапцаров“ (в кв. „Христо Ботев“) и „Марица“ край р. Марица.

Туризъм[редактиране | edit source]

  • Еко туризъм

Димитровград е сред най-озеленените градове в България. В покрайнините му са разположени 3 големи парка, а градинките и залесените площи са характерни за цялостния градски стил.

В парковете „Пеньо Пенев” и „Никола Вапцаров“ може да се видят постиженията в озеленителната архитектура на България през 1950-те год.: десетки видове дървета, храсти и цветя, множеството скулптури и скални късове с гравирани стихове в тях, белокаменни алеи с варовикови бордюри, живописни пасарелки и мозаечни стълбища, беседки и детските площадки, водни каскади, фонтани и др.

Защитена местност Злато поле е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица. Тя включва водоеми и прилежащи площи, с храстовидна и дървесна растителност, където са съхранени неоценими по богатство растителни и животински видове. Злато поле е обявено за защитена местност от 11.08.2001 г.

  • Балнеоложки туризъм

На няколко километра от Димитровград, в покрайнините на град Меричлери, се намират минерални извори, които са с доказани лечебни свойства. Температура на водата в тях е 35.4 градуса

  • Светилището на нимфите

На 20 мин път от Димитровград, в покрайнините на село Каснаково, се намира Светилището на Нимфите – много добре запазен езически храм, построен от римския пълководец Тит Флавий, в чест на богинята на любовта Афродита, в края на 3 век н.е. Предание от дълбока древност гласи, че там вечер танцуват нимфите - безкрайно красиви женски създания в белоснежни воали, под които прозират стройните им тела. Легендата гласи, че ако жените пият от изворчето водa, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби - деца на непокорна Тракия.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Ден на химика - 10 май
  • 1-ви Април - "Ден на хумора и шегата". Общински празник, организиран от НЧ "Васил Левски 2003" гр. Димитровград
  • Ден на Димитровград - 2 септември
  • Есенни дни на културата
  • Младежки джаз фестивал
  • „Мис Димитровград“ - конкурс за красота

Официалният празник на Димитровград е 2 септември. Около тази дата, в рамките на 1 седмица, се провежда прочутият в областта Димитровградски панаир. Колоритното зрелище, заемащо значителна площ в красивия парк „Марица“, предлага най-различни забавления за малки и големи. Тук има традиционно виенски колела, блъскащи колички, захарен памук и многото „капанчета“, предлагащи бира и скара. Всяка вечер на голямата сцена, пред родна публика и гости, концерти и представления изнасят различни музикални и танцови групи, както и отделни изпълнители.

Изключение прави обаче Празникът на химика, когато традиционно се организира празнична програма от „Неохим” АД. Комерсиални попфолк концерти обаче се провеждат всяка седмица в мултиплекса на звукозаписната къща "Пайнер".

През 2 год. в Димитровград се провеждат поетични празници, посветени на поета Пеньо Пенев, свързал името си със строителството на града. На 7 май – рождения ден на поета, се връчва националната литературна награда, носеща неговото име.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Димитровград

България Емил Димитров,велик футболист

Живели в Димитровград


Починали в Димитровград

Литература[редактиране | edit source]

„Тук няма град — тук всичко е мечти…“ (Божидар Божилов)

„Нежни куршуми“ - криминална новела (Николай Николов)

Медии[редактиране | edit source]

Филми, снимани в града


Телевизия

В Димитровград ефирно се приемат следните телевизионни програми:

ТВ канал Телевизия Предавател Мощност
7 БНТ 1 Сградата на общ. Димитровград 30 W
29 Нова Телевизия Сградата на общ. Димитровград 100 W
35 TV7 Сградата на общ. Димитровград 200 W
39 BTV Сградата на общ. Димитровград 100 W

Кабелни оператори за територията на Димитровградска община са: Blizoo, Тракия кабел и ESCOM.


Радио

В Димитровград ефирно се приемат следните радиопрограми:

(УКВ) Честота (МHz) Радиостанция Предавател Мощност
87.60 Радио Метроном Хасково, Сградата на СБА 100 W
87.80 БНР Хоризонт Сливен, РРТС Карандила 1 kW
88.10 БНР Хоризонт Пловдив, РРТС Здравец 550 W
88.30 БНР Радио Стара Загора Стара Загора, РРТС Хрищени 1 kW
88.80 Радио 1 Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
89.10 Радио FM+ Пловдив, над с.Белащица 500 W
89.50 Радио N-Joy Хасково, РРТС Хасково 125 W
89.70 Радио Star FM Стара Загора, РРТС Хрищени 118 W
89.90 Радио Фокус (Пловдив) Пловдив, над с.Белащица 500 W
90.30 Радио FM+ Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
90.80 Радио Energy Стара Загора, РРТС Хрищени 125 W
91.40 Радио Веселина Хасково, Водонапорна кула 80 W
91.70 БНР Христо Ботев Пловдив, РРТС Здравец 1 kW
92.20 БНР Христо Ботев РРТС връх Ботев 1 kW
93.20 Дарик Радио (Кърджали) Кърджали, РРТС Стръмни рид 1 kW
93.60 БГ Радио Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
94.00 БНР Радио Пловдив Пловдив, РРТС Здравец 3 kW
94.90 БНР Христо Ботев Свиленград, РРТС Шейновец 3 kW
95.30 Радио FM+ Хасково, ул. Пловдивска 39 100 W
95.50 Радио 1 Пловдив, над с.Белащица 500 W
95.80 Радио Веселина Стара Загора, парк Аязмото 500 W
96.00 БНР Христо Ботев Пампорово, РРТС Снежанка 1 kW
96.60 Дарик Радио (Хасково) Хасково, РРС Аида 500 W
96.80 Радио City Стара Загора, РРТС Хрищени 224 W
97.00 Радио Витоша Пловдив, над с.Белащица 480 W
97.20 БНР Радио Стара Загора Сливен, РРТС Карандила 1 kW
97.40 Радио Вероника Стара Загора, РРТС Хрищени 125 W
97.60 Радио FM+ Свиленград, РРТС Шейновец 113 W
98.30 БНР Христо Ботев Стара Загора, РРТС Хрищени 1 kW
98.70 БНР Христо Ботев Сливен, РРТС Карандила 1 kW
99.20 БНР Христо Ботев Кърджали, РРТС Стръмни рид 1 kW
99.70 БНР Хоризонт Свиленград, РРТС Шейновец 3 kW
100.10 Z-Rock Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
100.40 Радио Фокус Хасково, ул. Пловдивска 39 150 W
100.90 БНР Хоризонт РРТС връх Ботев 10 kW
101.20 Дарик Радио (Сливен) Сливен, РРТС Карандила 1 kW
101.60 БНР Хоризонт Пампорово, РРТС Снежанка 5 kW
102.10 Z-Rock Хасково, РРТС Хасково 233 W
102.70 Радио Star FM Пловдив, над с.Белащица 570 W
103.10 БНР Радио Пловдив Пампорово, РРТС Снежанка 1 kW
103.30 Радио Fresh! Пловдив, над с.Белащица 500 W
103.40 Радио 1 Рок Стара Загора, РРТС Хрищени 224 W
103.70 Z-Rock Пловдив, над с.Белащица 465 W
104.00 Дарик Радио (Хасково) Свиленград, РРТС Шейновец 1 kW
104.30 Радио 1 Рок Пловдив, над с.Белащица 500 W
104.60 Радио Fresh! Стара Загора, РРТС Хрищени 118 W
105.00 БНР Хоризонт Кърджали, РРТС Стръмни рид 10 kW
105.40 Дарик Радио (Пловдив) Пловдив, РРТС Здравец 1.5 kW
106.20 Радио N-Joy Стара Загора, РРТС Хрищени 186 W
106.50 Радио Веселина Пловдив, над с.Белащица 480 W
106.80 Дарик Радио (Ст.Загора) Стара Загора, РРТС Хрищени 500 W
107.00 Дарик Радио (Пловдив) Пампорово, РРТС Снежанка 1 kW
107.80 БНР Радио Стара Загора Свиленград, РРТС Шейновец 1 kW
(СВ) Честота (kHz) Радиостанция Предавател Мощност
873 БНР Радио Стара Загора Стара Загора, РПС Стара Загора-2 - с.Могила 60 kW
963 БНР Хоризонт Кърджали, РПС Кърджали-2 50 kW
1296 БНР Христо Ботев Кърджали, РПС Кърджали-1 150 kW
(ДВ) Честота (kHz) Радиостанция Предавател Мощност
261 БНР Хоризонт РПС София-5 - с.Вакарел 75 kW

Кухня[редактиране | edit source]

Димитровградската кухня е много разнообразна. Тук е събрана есенцията от цяла България, защото той е сред най-младите градове, изграден от пришълци от много селища и краища. Идвали са хора от цялата страна, които са работели, участвали са в строежа му, а голяма част от тях са останали да живеят в него. По този начин са се запазили някои от най-добрите български рецепти.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Димитровград е побратимен с:[5][6]

Приятелски отношения

Източници[редактиране | edit source]

  1. Паневропейските коридори ((en))
  2. DarikNews
  3. 24 часа
  4. 359.bg
  5. ПОБРАТИМЕНИ ГРАДОВЕ
  6. ПОБРАТИМЕНИ ГРАДОВЕ

Библиография[редактиране | edit source]

  • Jordanov, I. Byzantine Seals from the Kale Fortress near Present-day Dimitrovgrad. - In: Hypermachos. Festschrift für Werner Seibt zum 65. Geburtstag. Wien, 2008, 89-105.
  • Желева-Мартинс, Д. Димитровград - градоустройство, парково изкуство, архитектура, ценностна интерпретация. - Паметници, реставрация, музеи, 2010, юни-декември,
  • Желева-Мартинс, Д. Димитровград – идеи и интерпретации. - Архитектура, 2010, № 5, 33-36.
  • Желева-Мартинс, Д. Културната памет за Димитровград като предмет на интерактивно образование. - В: Култура в образованието и образование в културата. Многообразие в единството. Т. 2. С., СУБ, 2010, 112-119.

Външни препратки[редактиране | edit source]

п  б  р
Градове в Област Хасково
BUL Димитровград COA.png ДимитровградBUL Ивайловград COA.png ИвайловградЛюбимецBUL Маджарово COA.png МаджаровоМеричлери
BUL Свиленград COA.jpg СвиленградСимеоновградCoat of arms tgrad.gif ТополовградEmblem of Harmanli.png ХарманлиHaskovo-coat-of-arms.svg Хасково