Атанас Капралов
| Атанас Капралов | |
| български поет и обществен деятел | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Пловдивски университет |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Награди | „Димчо Дебелянов“ (2008) „Златен Пегас“ (2012) „Валентин Найденов“ (2013) „Николай Искъров“ (2015) „Биньо Иванов“ (2016) |
Атанас Капралов е български поет, музеен уредник, журналист и обществен деятел.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Димитровград на 13 юли 1958 г. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Бил е секретар на съвета за култура в родния си град, уредник в Дома музей „Пеньо Пенев“, главен редактор на вестник „Ориент експрес“, общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания в Димитровград, директор на Драматичен театър „Апостол Карамитев“, председател на СНЦ „Компакт арт“ София.
Директор на Националния литературен музей от юни 2017 г.[1][2]
Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.
От 2019 г. е член на българския ПЕН център.
Член на журито на националната награда „Владимир Башев“.[3][4][5][6]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на стихосбирките „Нежен скитник“ (1990), „Завръщане в слънцето“ (1996), „Голота“ (2002), „Дамгосан“ (2006), „Жив и свободен“ (2012), "Приближаване до взрива" (2018), "По мярка на духа" [1](2021), на книжките за деца „Цветно чудо“ (2008), "Балът на цветята" (2018), [2] сборници със спомени за родния си град, за поета Пеньо Пенев и др.
Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, по негови стихове хитове изпълняват Михаил Белчев, Ваня Костова, Васил Петров, Ивайло Гюров, Емилия Валенти и др. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни с композиторите Вячеслав Кушев, Хайгашод Агасян, Юрий Ступел, Светослав Лобушки и др.
Творби за възрастни на Капралов са превеждани на френски, немски, руски, английски, румънски, турски и други езици, представян е в Лондон, Чикаго, Париж, Виена.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2008 г., на „Златен пегас“ за 2012 г., на националните награди „Валентин Найденов“ за 2013 г.[7], „Николай Искъров“ за 2015 г., на първа награда от националния поетичен конкурс „Биньо Иванов“ за 2016 г.[8].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мариана Корчакова, „Смениха шефа на литературния музей, паркирал в къщата на Яворов“, dariknews.bg, 15 юни 2017 г.
- ↑ „Смяна на директора на Литературния музей заради паркиране в къщата на Яворов“, mediapool.bg, 16 юни 2017 г.
- ↑ „Росен Карамфилов е новият носител на Националната литературна награда „Владимир Башев“, Културни новини, 17 ноември 2017 г.
- ↑ „Награда „Владимир Башев“ за поета Росен Карамфилов“, monitor.bg, 20 ноември 2017 г.
- ↑ „Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“, БНТ, „Библиотеката“, 24 ноември 2019 г.
- ↑ Таня Димова, „Носител на наградата за поезия „Владимир Башев“ 2019 е Иван Ланджев“, БНР, 22 ноември 2019 г.
- ↑ „Наградиха победителите в литературния конкурс „Валентин Найденов – 2013“, dariknews.bg, 19 май 2013 г.
- ↑ „Лауреатите на Х Национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – Кюстендил 2016“, електронно списание за литература „Кръстопът“, 27 май 2016 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Капралов в Литературен свят
- Атанас Капралов в Тетрадката
- Facebook страница на Атанас Капралов
|
