Съюз на българските писатели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съюзът на българските писатели (СБП) е организация, създадена през 1913 г. През цялото време на съществуването си, до 10 ноември 1989 г., СБП винаги е бил авторитетна организция със сериозно влияние в областта на културата.

Преди 9 септември СБП е средище на литератори от различен калибър. Добро описание на нравите по това време не само в СБП, но и в страната, прави един от председателите му - Кирил Христов.

През социализма членството в СБП води до редица привилегии, като често партийните интереси надделяват над качеството на литературните трудове, за които някои писатели биват избирани за членове. След 10-и ноември функциите му са значително по-свити. Първоначално Съюзът губи печатното си издание „ЛитФронт“. Впоследствие - в резултат от неспазване на завещанието на собственика - губи и правото да ползва станалата известна сграда на ул. „Ангел Кънчев“ No. 5.

През 90-е години е учреден и алтернативен СБП - Сдружение на българските писатели, в което влизат писатели, повече известни като вътрешни дисиденти.

На 24.07.2007 председателят на съюза Николай Петев и министърът на вътрешните работи Румен Петков подписват „споразумение за дългосрочно сътрудничество“, което е широко иронизирано в интернет пространството.

Председатели[редактиране | edit source]

Пръв председател на съюза е Иван Андрейчин. Други негови председатели са:

Вижте още[редактиране | edit source]

  • Ситняково, ловна хижа на Боровец, използвана от СБП за почивна станция