Никопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Никопол.

Никопол
Nikopolview.JPG
Панорамен изглед от Никопол
България
Red pog.png
Никопол
Област Плевен
Red pog.png
Никопол
Общи данни
Население 3 901 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 3 186 (НСИ)
Землище 35,185 km²
Надм. височина 179 m
Пощ. код 5940
Тел. код 06541
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 51723
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Никопол
Емил Бебенов
(БСП)
Адрес община
5940 Никопол, ул. Ал. Стамболийски 5,
тел. 06541/2190, [1]

Нико̀пол е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в близост до град Белене. Градът е административен център на Община Никопол.

География[редактиране | edit source]

Влизане в Никопол откъм запад. Отляво-фериботният кей
Изглед към Дунав и Турну Мъгуреле от Никопол

Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 500 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав с град Турну Мъгуреле на отсрещния бряг.

Център на общината е Никопол - разположен на р. Дунав.

Съставни села на общината са: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица.

История[редактиране | edit source]

Битката при Никопол

Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г.пр. Хр.)

По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополисград на победите). От тази епоха датират откритите надгробни плочи на Авила Линхе и още една в чиято украса е изобразен римски конник, жертвеник, посветен на богинята Диана. Най-популярен е саркофагът, който е вграден в Чешмата на Елия, изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена. През XIX век археологът Дижарден, трогнат от стиховете, поставя втора плоча с превод на френски. Сега към чешмата води хубава алея.

След превземането на Никопол от турците станал център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Към него са спадали казите Иврача (бълг. Враца), Ловча (бълг. Ловеч), Плевне (бълг. Плевен), Мроморнича (бълг. Мраморница) -- до 1516 г. и др. Битката при Никопол от 1396 г. е повратната точка в историята не само на България, но и на Балканите в Европа.

През периода XV век — XVII век, по време на османското владичество, Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. Градът започва да запада през XVIII — XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център.

През 1871 г. общественикът Никола Кайтазов, учителят Симеон Василев Симеонов и свещеникът Христо Ламбринов основават първото читалище, наречено „Напредък“. За негов председател е избран Никола Кайтазов. Читалището се е помещавало в къщата на братя Никола и Димитър Кайтазови. През 1873 г. „Напредък“ започва да развива активна театрална дейност под ръководството на учителя Тодор Станчев, който пише и поставя поучителни пиеси. Станчев създава училищен хор, който по-късно ще прерасне в „Певческа дружина“ към читалището, в която участват както деца, така и възрастни, пеещи по ноти.

Политика[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Правени са разработки за построяване на хидровъзел „Никопол-Турну Мъгуреле“, които са възобновени [1]

Според анализ на екоминистерството от 1999 г. то ще доведе до повишаване на нивото на реката със 7 метра, 3/4 Никопол и 500 хил. дка земеделски земи ще бъде залети, като Никопол ще остане само на високата част на платото. Останалите критики са стандартните за хидротехнически съоръжения.


Забележителности[редактиране | edit source]

Църквата "Св. св. Петър и Павел"

Никопол е част от Природен парк Персина. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото Гинко билоба, сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век.

Друга културна забележителност в града е Никополската крепост, наричана от местното население просто „Калето“, където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе Иван Шишман. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква "Св. св. Петър и Павел", строена през 13-14 век., позната като „Манастирчето“.

В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от 16 век, Али Коч Баба е дервиш, обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.

В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща-музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди Освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал Васил Левски. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей.

В града има музей, в който се намират много от находките, намерени при разкопки, както и много запазени стари книги и снимки на стария град.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници, за които са характерни представленията на самодейни състави, концерти, изнасяни от училището и читалището, изпращане на абитуриентския випуск, както и други културни събития.

Друго редовно събитие е празникът на града. Отбелязва се в дните петък, събота и неделя от седмицата, в която се отбелязва църковният празник Успение на Пресвета Богородица. Празникът се празнува 3 дни от всички жители с много забавления, пазаруване и весели моменти.

Спорт[редактиране | edit source]

Футболният клуб на града се казва „Ситомир“.

Личности[редактиране | edit source]

  • Никола Димитров Найденов (6. VI. 1880 — 25. XII. 1939 г.) — съосновател на Радикалдемократическата партия.
  • Боян Икономов — композитор
  • Венцислав Василев — художник.
  • Проф. Ибрахим Татарлъ — Депутат от 36 Народно събрание
  • Кирил Монков — художник
  • Ибрахим Карахасан-Чънар (р. 1955 г.)- писател, етнолог, журналист;автор на тетралогията „Светът на исляма,“Турция" и „Етническите малцинства в България“
  • Йордан Тодоров (р. 1980 г.) — журналист, режисьор на документални филми, писател

Никопол в изкуството[редактиране | edit source]

  • В Никопол се развива част от действието в романа „Far from the Danube“ на британския писател Кристофър Бакстън. Главният герой в него е българката Мария Искра, която загубва баща си, преживява битката край Никопол и спасява живота на френския рицар Жил Гюитон. Мария Искра напуска България, за да последва любимия си през няколко европейски държави до родната му Нормандия.
  • Градът дава името си на героя Алсид Никопол от научно-фантастичната трилогия „Никопол“. Неин автор е легендарният френски автор на комикси от босненски произход Енки Билал.
  • Първата история на града, „Никопол през вековете“, е публикувана от Александър Бохачек през 1937 г.

Други[редактиране | edit source]

Морският нос Никопол на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван в чест на града.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Рестарт и на проекта за хидровъзел Никопол-Турну Мъгуреле, www.mediapool.bg, 25.09.2008г
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Nikopol Point.

Външни препратки[редактиране | edit source]