Никопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Никопол.

Никопол
Nikopolview.JPG
България
Red pog.png
Никопол
Област Плевен
Red pog.png
Никопол
Общи данни
Население 3 907 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 3 186 (НСИ)
Землище 35,185 km²
Надм. височина 179 m
Пощ. код 5940
Тел. код 06541
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 51723
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Никопол
Емил Бебенов
(БСП)
Адрес община
5940 Никопол, ул. Ал. Стамболийски 5,
тел. 06541/2190, [1]

Нико̀пол е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в близост до град Белене. Градът е административен център на Община Никопол.

География[редактиране | edit source]

Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 500 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав с град Турну Мъгуреле на отсрещния бряг.

Център на общината е гр. Никопол, който е разположен на самия бряг на р. Дунав.

Съставни села на общината са: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица.

История[редактиране | edit source]

Битката при Никопол

Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г.пр. Хр.)

По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополисград на победите). От тази епоха датират откритите надгробни плочи на Авила Линхе и още една в чиято украса е изобразен римски конник, жертвеник, посветен на богинята Диана. Най-популярен е саркофагът, който е вграден в Чешмата на Елия, изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена. През XIX век археологът Дижарден, трогнат от стиховете, поставя втора плоча с превод на френски. Сега към чешмата води хубава алея.

След превземането на Никопол от турците станал център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Към него са спадали казите Иврача (бълг. Враца), Ловча (бълг. Ловеч), Плевне (бълг. Плевен), Мроморнича (бълг. Мраморница) -- до 1516 г. и др. Битката при Никопол от 1396 г. е повратната точка в историята не само на България, но и на Балканите в Европа.

През периода XV век — XVII век, по време на османското владичество, Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. Градът започва да запада през XVIII — XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център.

През 1871 г. общественикът Никола Кайтазов, учителят Симеон Василев Симеонов и свещеникът Христо Ламбринов основават първото читалище, наречено „Напредък“. За негов председател е избран Никола Кайтазов. Читалището се е помещавало в къщата на братя Никола и Димитър Кайтазови. През 1873 г. „Напредък“ започва да развива активна театрална дейност под ръководството на учителя Тодор Станчев, който пише и поставя поучителни пиеси. Станчев създава училищен хор, който по-късно ще прерасне в „Певческа дружина“ към читалището, в която участват както деца, така и възрастни, пеещи по ноти.

Политика[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Правени са разработки за построяване на хидровъзел „Никопол-Турну Мъгуреле“, които са възобновени [1]

Според анализ на екоминистерството от 1999 г. то ще доведе до повишаване на нивото на реката със 7 метра, 3/4 Никопол и 500 хил. дка земеделски земи ще бъде залети, като Никопол ще остане само на високата част на платото. Останалите критики са стандартните за хидротехнически съоръжения.


Забележителности[редактиране | edit source]

Църквата "Св. св. Петър и Павел"

Никопол е част от Природен парк Персина. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото Гинко билоба, сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век.

Друга културна забележителност в града е Никополската крепост, наричана от местното население просто „Калето“, където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе Иван Шишман. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква "Св. св. Петър и Павел", строена през 13-14 век., позната като „Манастирчето“.

В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от 16 век, Али Коч Баба е дервиш, обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.

В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща-музей „Васил Левски“. Представлява типична градска българска къща от преди Освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал Васил Левски. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей.

В града има музей, в който се намират много от находките, намерени при разкопки, както и много запазени стари книги и снимки на стария град.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници, за които са характерни представленията на самодейни състави, концерти, изнасяни от училището и читалището, изпращане на абитуриентския випуск, както и други културни събития.

Друго редовно събитие е празникът на града. Отбелязва се в дните петък, събота и неделя от седмицата, в която се отбелязва църковният празник Успение на Пресвета Богородица. Празникът се празнува 3 дни от всички жители с много забавления, пазаруване и весели моменти.

Спорт[редактиране | edit source]

Футболният клуб на града се казва „Ситомир“.

Личности[редактиране | edit source]

  • Никола Димитров Найденов (6. VI. 1880 — 25. XII. 1939 г.) — съосновател на Радикалдемократическата партия.
  • Боян Икономов — композитор
  • Венцислав Василев — художник.
  • Проф. Ибрахим Татарлъ — Депутат от 36 Народно събрание
  • Кирил Монков — художник
  • Ибрахим Карахасан-Чънар (р. 1955 г.)- писател, етнолог, журналист;автор на тетралогията „Светът на исляма,“Турция" и „Етническите малцинства в България“
  • Йордан Тодоров (р. 1980 г.) — журналист, режисьор на документални филми, писател

Никопол в изкуството[редактиране | edit source]

  • В Никопол се развива част от действието в романа „Far from the Danube“ на британския писател Кристофър Бакстън. Главният герой в него е българката Мария Искра, която загубва баща си, преживява битката край Никопол и спасява живота на френския рицар Жил Гюитон. Мария Искра напуска България, за да последва любимия си през няколко европейски държави до родната му Нормандия.
  • Градът дава името си на героя Алсид Никопол от научно-фантастичната трилогия „Никопол“. Неин автор е легендарният френски автор на комикси от босненски произход Енки Билал.
  • Първата история на града, „Никопол през вековете“, е публикувана от Александър Бохачек през 1937 г.

Други[редактиране | edit source]

Морският нос Никопол на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван в чест на града.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Рестарт и на проекта за хидровъзел Никопол-Турну Мъгуреле, www.mediapool.bg, 25.09.2008г
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Nikopol Point.

Външни препратки[редактиране | edit source]