Никопол
Вижте пояснителната страница за други значения на Никопол.
| Никопол | |
 Никопол
Никопол
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4 071 (ГРАО, 2010-12-15)* 3 186 (НСИ) |
| Землище | 35,185 km² |
| Надм. височина | 179 m |
| Пощ. код | 5940 |
| Тел. код | 06541 |
| МПС код | ЕН (Пл) |
| ЕКАТТЕ | 51723 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
| Община - кмет |
Никопол Емил Бебенов (БСП) |
| Адрес община | |
| 5940 Никопол, ул. Ал. Стамболийски 5, тел. 06541/2190, [1] |
|
Нико̀пол е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в близост до град Белене. Градът е административен център на Община Никопол.
Съдържание |
География [редактиране]
Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 500 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав с град Турну Мъгуреле на отсрещния бряг.
Център на общината е гр. Никопол, който е разположен на самия бряг на р. Дунав.
Съставни села на общината са: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица.
История [редактиране]
Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот датират от времето на старокаменната епоха. В района на хълма Калето са открити останки от времето на траките (1200-100 г.пр. Хр.)
По времето на Римската империя селището е включено в провинцията Мизия. По-късно, през IV век, след разделянето на Римската империя, остава в границите на Източната Римска империя (Византия). През 1059 г. получава името Никопол (Никополис - град на победите). От тази епоха датират откритите надгробни плочи на Авила Линхе и още една в чиято украса е изобразен римски конник, жертвеник, посветен на богинята Диана. Най-популярен е саркофагът, който е вграден в Чешмата на Елия, изградена през II век от обикновения римлянин Фронтона в памет на рано починалата му жена. През XIX век археологът Дижарден, трогнат от стиховете, поставя втора плоча с превод на френски. Сега към чешмата води хубава алея.
След превземането на Никопол от турците станал център на Никополския санджак, който обхващал територията на Търновското царство в границите от края на съществуването му. Битката при Никопол от 1396 г. е повратната точка в историята не само на България, но и на Балканите в Европа.
През периода XV век — XVII век, по време на османското владичество, Никопол е един от най-големите военно-административни центрове със силна крепост и интензивен стопански, духовен и политически живот. Градът започва да запада през XVIII — XIX век и в крайна сметка загубва статута си на голям военно-административен и обществено-политически център.
През 1871 г. общественикът Никола Кайтазов, учителят Симеон Василев Симеонов и свещеникът Христо Ламбринов основават първото читалище, наречено "Напредък". За негов председател е избран Никола Кайтазов. Читалището се е помещавало в къщата на братя Никола и Димитър Кайтазови. През 1873 г. "Напредък" започва да развива активна театрална дейност под ръководството на учителя Тодор Станчев, който пише и поставя поучителни пиеси. Станчев създава училищен хор, който по-късно ще прерастне в "Певческа дружина" към читалището, в която участват както деца, така и възрастни, пеещи по ноти.
Религия [редактиране]
70% от населението са турци изповядващи исляма, останалата част от населението са българи, изповядващи православието.
Политика [редактиране]
- 2003 - инж. Любен Лаков (БСП, ПД “Социалдемократи”) печели на втори тур с 64% срещу Пеньо Стоянов (БЗНС – Народен съюз).
- 1999 -инж. Любен Лаков (БСП) печели на втори тур с 53% срещу Пеньо Стоянов (независим).
- 1995 - инж. Иван Дрончев(независим).
- 1991 - инж. Иван Дрончев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 57% срещу Цветан Петров (Народен съюз).
Икономика [редактиране]
Правени са разработки за построяване на хидровъзел "Никопол-Турну Мъгуреле", които са възбновени [1]
Според анализ на екоминистерството от 1999 г. то ще доведе до повишаване на нивото на реката със 7 метра, 3/4 Никопол и 500 хил. дка земеделски земи ще бъде залети, като Никопол ще остане само на високата част на платото. Останалите критики са стандартните за хидротехнически съоръжения.
Забележителности [редактиране]
Никопол е част от Природен парк Персина. В региона на града има защитени видове и обекти като Скалната църква, дървото Гинко билоба, сладък корен и др. Културна забележителност в града е паметникът на руските воини, загинали за свободата на града, както и намиращият се почти в центъра на града паметник на кръстоносците, преминали през града през 12 век.
Друга културна забележителност в града е Никополската крепост, наричана от местното население просто "Калето", където е запазена част от големия дворец на един от последните български царе Иван Шишман. Най-старият запазен паметник е кръстокуполната църква "Св. св. Петър и Павел", строена през 13-14 век., позната като "Манастирчето".
В Никопол се намира тюрбето (гробницата) на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от 16 век, Али Коч Баба е дервиш, обявен за светец. Допреди 20 години на хълма се е издигал вековен дъб. Според преданието, той е израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.
В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, която днес е къща-музей "Васил Левски". Представлява типична градска българска къща от преди Освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал Васил Левски. Реставрирана през 1968 г. и днес е със статута на етнографски музей.
В града има музей, в който се намират много от находките, намерени при разкопки, както и много запазени стари книги и снимки на стария град.
Редовни събития [редактиране]
Редовни събития в града са ежегодните Крайдунавски празници, за които са характерни представленията на самодейни състави, концерти, изнасяни от училището и читалището, изпращане на абитуриенския випуск, както и други културни събития.
Друго редовно събитие е празникът на града. Отбелязва се в дните петък, събота и неделя от седмицата, в която се отбелязва църковният празник Успение на Пресвета Богородица. Празникът се празнува 3 дни от всички жители с много забавления, пазаруване и весели моменти.
Спорт [редактиране]
Футболният клуб на града се казва „Ситомир“.
Личности [редактиране]
- Никола Димитров Найденов (6. VI. 1880 - 25. XII. 1939 г.) - съосновател на Радикалдемократическата партия.
- Боян Икономов — композитор
- Венцислав Василев — художник.
- Проф. Ибрахим Татарлъ — Депутат от 36 Народно събрание
- Кирил Монков — художник
- Ибрахим Карахасан-Чънар (р. 1955 г.)- писател, етнолог, журналист
- Йордан Тодоров (р. 1980 г.) - журналист, режисьор на документални филми, писател
Никопол в изкуството [редактиране]
- В Никопол се развива част от действието в романа "Far from the Danube" на британския писател Кристофър Бакстън. Главният герой в него е българката Мария Искра, която загубва баща си, преживява битката край Никопол и спасява живота на френския рицар Жил Гюитон. Мария Искра напуска България, за да последва любимия си през няколко европейски държави до родната му Нормандия.
- Градът дава името си на героя Алсид Никопол от научно-фантастичната трилогия "Никопол". Неин автор е легендарният френски автор на комикси от босненски произход Енки Билал.
- Първата история на града, ”Никопол през вековете”, е публикувана от Александър Бохачек през 1937 г.
Други [редактиране]
Морският нос Никопол на остров Ливингстън в Антарктика е наименуван в чест на града.[2]
Източници [редактиране]
- ↑ Рестарт и на проекта за хидровъзел Никопол-Турну Мъгуреле, www.mediapool.bg, 25.09.2008г
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Nikopol Point.
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||
|
|||||
- Филип Станиславов. Описание на Северна България. Петър Парчевич. Завещание. София, "Буквица", ISBN 978-954-92858-5-7; http://www.scribd.com/doc/108996211/Bulgarian-Catholics-Mater-Europa-1-2
