Иван Рилски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Йоан (Иван) Рилски
IѠАNNЪ РЫЛСКІЙ
10.19 sv IvanRilski.jpg
Чудотворец
Роден 876 г.
Скрино, България
Починал 18 август 946 г. (на 70 години)
Почитан в България, Източноправославния свят
Главно светилище Рилски манастир
Празник 19 октомври

Свети преподобни Йоан Рилски е български духовник, най-великият[1] български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители, още приживе наричан земен ангел и небесен жител.[2]

Житие[редактиране | edit source]

Рoден е според житиеписците в село Скрино край Кюстендил, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927–969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Във всичките 15 на брой[3] жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоaн.[4]

Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Йоан Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да Му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира "Св. Димитър" под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“.[5] Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г.[6] Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век,[7] е изпъстрен е с множество библейски цитати от Стария и Новия завет. Според Иван Гошев Заветът е близък до съставения от Теодор Студит Устав на Студийския манастир в Цариград.[8] Някои учени обаче подлагат на съмнение автентичността му и смятат, че той е бил написан след XVII век.[9]

Според левкийския епископ Партений (1907-1982) Йоан Рилски и старобългарският писател Йоан Екзарх, избягал от столицата Велики Преслав в годината на смъртта на Симеон Велики (927), биха могли да са едно и също лице. Това предположение се поддържа и от пловдивския митрополит Арсений.

Най-ранното упоминаване на светеца е в Зографското четвероевангелие от края на X в. В Григоровичевия триод (XII - XIII в.) името на св. Йоан Рилски е споменато заедно с имената на св.св. Кирил и Методий - „Нека с похвали бъде увенчан Кирил Философ, който заедно с брата си Методий доведе при Господа новоизбраното множество на славянския народ, а с тях да бъде възпяван и отецът Йоан от Рилската пустиня.“

Святост след смъртта[редактиране | edit source]

Образи на св. Иван Рилски и св. Йоаким Сарандапорски от Погановския манастир, края на XV в.
Гробът на св. Йоан Рилски край Рилския манастир

След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989-992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец. Това става на 19 октомври и от тогава на този ден се чевства неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII-ти век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Свети Синод, Великотърновският митрополит Григорий измоли частица от мощите на Свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир - епископ Евлогий. Мощите на Свети Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.

Разпространение на култа към Св. Иван Рилски[редактиране | edit source]

  • В Рилския манастир и в Рилския регион през IX-X в. и по-късно из цялата страна.
  • Средец през X в. при пренасяне мощите на светеца. С прекъсване от 1183 до 1187 те остават до 1185 г.
  • Търново в периода от 1185 до 1469 г., където те са неразделна част от общия култ към търновски кръг светци (св. Йоан Рилски, св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски, св. Михаил Воин).
  • След 1469 г. център на култа към светеца отново става Рилският манастир.
  • В Унгария през XII в. по време на престоя на мощите в град Гран 1183 – 1187 г. култът се разширява в пределите на унгарското кралство.
  • В Сърбия (XIV – XVII ) –- най-ранните доказателства за проникването на култа в сръбските земи са сръбските стишни пролози от XIV и XV в., свидетестващи за разпространението на почитта към св. Йоан Рилски и другите трима търновски светци из цялата територия на Сърбия (манастирите Дечани, Николяц, Печка патриаршия, Плевле и други).
  • На Атон (XIV – XVII в.) – през втората половина на XIV в. в състава на Стишния пролог в търновския му превод проложните жития на св. Йоан Рилски и на останалите търновски светци навлизат в книжовната традиция на атонските манастирски средища. Света гора е един от пътищата, по които преписите на житията попадат на руска почва.
  • В Молдо-влахийското княжество (XV – XVIII) – първите молдо-влахийски преписи на Търновското проложно житие на св. Йоан Рилски са свързани с дейността на най-големите манастирски центрове Нямц, Драгомирна, Путна.
  • В Русия (XV – XVIII в.) – най-ранните руски преписи на Търновското проложно житие на св. Йоан Рилски са от средата на XV в. и влизат в съставите на стишните пролози в скрипториите на най-значителните манастирски комплекси около Москва: Троице-Сергиева Лавра, Йосифо-Волоколамски манастир, Кирило-Белозерски манастир и в Новгородско-Псковската книжовна традиция.[10]
  • В Гърция – почитта към Рилския пустинножител започва през ХIХ век. В 1819 г. той е включен в сборник с жития на светци (синаксар), съставен от св. Никодим Светогорец. През 1895 г. е включен във Великия синаксарий на Константин Дукакис; също и във Великия синаксарий на Виктор Матеус през 1950 г., а в наши дни - в сборник на архимандрит Николай Протопапас.[11]

Признателност[редактиране | edit source]

Днес името на свети Иван Рилски носят много учебни заведения в България:

През 1995 г. по инициатива на Българския лекарски съюз денят на св. Иван Рилски - 19 октомври става и ден на българския лекар. Денят се чества също като празникът на миньорите и на Софийската духовна семинария.

Галерия[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Златарски, В. Георги Скилица и написаното от него житие на св. Иван Рилски. – Известия на Историческото дружество, 13, 1933, 49-80
  • Иванов, Й. Жития на св. Ивана Рилски. – Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, 32, 1936, 1-108
  • Фекелджиев, И. Народни легенди за Иван Рилски. С., 1979
  • Пулос, Пантелеймон, архим. Св. Иван Рилски. Вечен небесен покровител на българския народ. С., 1992.
  • Непубликувани чудеса на свети Йоан Рилски. Събрал архим. Климент Рилец. Пловдив, 1996.
  • Байрамова, М. Вечният монах. 1050 години от успението на св. Иван Рилски. С., 1997.
  • Радева, В. К. Житие на Рилския чудотворец. С., 2009.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кратко животоописание
  2. Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец
  3. Житията на св. Йоан Рилски
  4. Защо променяме името на светеца?
  5. Завет на Свети Йоан Рилски Чудотворец
  6. 1 ноември - ден на св. Йоан Рилски и народните будители
  7. Tachiaos, A.-E. The Slavonic Manuscripts of Saint Panteleimon Monastery (Rossikon) on Mount Athos. Thessaloniki & Los Angeles, 1981, № 49; Пенчева, С., Николов, Н. За преписите на Завета на св. Йоан Рилски. – Старобългаристика, 21, 1997, № 3, 77-93.
  8. Гошев, И. Заветът на Иван Рилски в светлината на старобългарското и на византийското литературно предание от IX–XIV век. – Годишник на Духовната академия, 4, 1954-1955, 431-507.
  9. Николова, Б. Заветът на св. Иван Рилски: за митовете и реалиите. – Старобългарска литература, 35/36, 2006, 144-166.
  10. Свети Йоан Рилски
  11. http://synpress-classic.dveri.bg/16-2003/16-Gonis.htm

Външни връзки[редактиране | edit source]

Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от: