Рилски манастир

Рилски манастир „Свети Иван Рилски“
Общ изглед
Координати	42°08′00″ с. ш. 23°20′25″ и. д.42.133333° с. ш. 23.340278° и. д. 42.133333, 23.340278
Вид	Православен манастир
Местоположение	община Рила, България
Архитект	Алекси Рилец Миленко Велев
Изграждане	1335-1833
Съвременен статут	Ставропигиален манастир, Паметник на културата
Съвременно състояние	Действащ мъжки

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.

Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

История

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра - недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите.

Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (според някои автори от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис "Св. Преображение" с ценни фрески от 30-те години на 14 век.

Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 година е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

Набези и опустошавания

По време на османското робство манастирът е слабо укрепен и бива честа жертва на набези. "... и мъчно било веке да се увардят такива пустинни монастире от главните и частните слодейства, от които и на сегашньото време еще страдат, а колми паче тогава"

• На 16 август 1778 г. манастирът е опустошен от разбойници. " В лето от Христа 1778, месеца августа, 16 ден, освитающу четвертку, третий пут оплениха святий монастир преклетий арнаути 30 души, и изгориха до основания все здание, кроме пирга и церкве. Тогда бяше ридание и жалост, игоре и уви! Во время царя агарянскаго султан Хамида."
• През 1818 г. манастирът е обновен изрядно, но през 1819 г. е заобиколен от 800 души редовна османска войска и ограбен.
• През 1821 г. след въстанията в Гърция, манастирът е ограбен отново от редовната войска.
• На 12 януари 1833 г. манастирът изгаря след пожар: " изгоре всикото здание монастирско кроме пирга и церкве ".
• През лятото на 1846 г. десетина разбойници заколват петима от манастирския чифлик.

Паметник на културата

Рилски манастир Rila Monastery*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Държава	България
Тип	Културно
Критерии	vi
Справка	216 на английски на френски на руски на арабски на китайски на испански
Регион**	Европа и Северна Америка
Координати	42°08′00″ с. ш. 23°20′25″ и. д.42.133333° с. ш. 23.340278° и. д.42.133333, 23.340278
Регистрационна справка
Вписване	1983  (7ма сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", но през 1968 г. монасите са върнати, през 1976 г. става национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от 14 век - 19 век, а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

Манастирски църкви и сгради

Манастирски жилищен комплекс

През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През ХІV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господне“ и археологически останки от средновековната твърдина. Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са били построени отново.

Хрельовата кула с параклис „Преображение Господне“

През ХІV в. манастирът е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена средновековна кула с параклиса „Преображение Господне“, в който са съхранени ценни стенописи от ХІV век.

Църква „Рождество Богородично"

Съборният манастирски храм „Рождество Богородично"

Църквата „Рождество Богородично" е съборният, централният храм на Рилския манастир.

Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е била съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи е построена днешната съборна църква.

Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от с. Кримин, Сисанийска епархия, южно от Костурско, потомък на стар род строители.

Риломанастирската църква е църква от т.нар. „атонски тип“. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Иван Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.

Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.

Църква „Въведение Богородично"

Църквата „Въведение Богородично” е гробищната църква на Рилския манастир, разположена южно от манастира.

Изградена е на три етапа. Първият строителен етап обхваща строежа на двуетажна църква-костница. Долният етаж представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една апсида, слабо издадена извън източния зид, обширна олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос. Иконостасът е дърворезбен и датира от ХVІІІ или началото на ХІХ в. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Църквата е строена вероятно преди средата на ХVІІІ в. Изписана е през 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей. През втория етап към втория етаж на църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния с паянтови. Тази част на строежа датира от края на ХVІІІ или началото на ХІХ в. През третия етап от запад пред монашеските килии е изградена двуетажна галерия.

Църква „Успение на свети Иван Рилски"

Източно от манастира, на пътеката, която води за старата постница, е разположена църквата „Успение на свети Иван Рилски". През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. Към църквата е включена пещерата-жилище на отшелника през Х в. През 1820 г. църквата е преизградена от основи като еднокорабна, едноапсидна сграда с преддверие до пещерата-постница. Църквата е масивна и засводена, със слепи куполи. През 1820 г. църквата е изписана изцяло, но днес стенописите са силно повредени.

Църква „Свети Лука"

Църквата „Свети Лука“ е построена в края на ХVІІІ в. на мястото на първоначалния параклис, издигнат в памет на племенника на свети Иван Рилски. Сградата е еднокорабна, едноапсидна с обширен притвор. Тя е двуетажна, като под същинската църква има помещение с огнище и обширна зазидана част, чиято западна стена е със средновековен градеж. Предполага се, че това са останки от първоначалния параклис „Свети Лука“.

Градежът на църквата и приземието е каменен, масивен, като и двата етажа са засводени. Иконостасът, който сега се намира в НИМ, е дърворезбен, позлатен и богато изписан. Той датира от ХVІІІ в. Наосът и притворът са изписани през 1799 г. по време на игумена Герасим, като ктитор е бил йеромонах Игнатий (Иван Калпакчи от Стара Загора). Стенописите в апсидата са от Тома Вишанов, а в наоса и притвора от зографи от Самоковската школа. В 1864 г. от западната страна на църквата е пристроено обширно преддверие, което я е свързало с училището, издигнато от Неофит Рилски.

Църква „Покров на света Богородица“

В непосредствена близост северно от църквата „Свети Лука“, на по-високо издигната тераса се намира църквата „Покров на света Богородица", построена през 1805 г. от майсторите Михаил и Радоица от с. Рила, върху основи на по-стара църква – „Покров Богородичен”. Стенописите ѝ от 1811 г. са дело на Тома Вишанов Молера и други майстори от банската художествена школа.

Метох „Орлица" с църквата „Свети свети Петър и Павел"

Рилският метох „Орлица“ се намира на десния бряг на река Рилска, на около 2,5 км източно от град Рила и 18 км от Рилски манастир.

Създаден е вероятно в средата на ХV век. В метоха „Орлица” през 1469 г. пренощува тържествената процесия с мощите на Йоан Рилски, пренасяни от Търново в манастира.

Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата „Св. св. Петър и Павел” е малка, еднокорабна култова сграда, построена е през 1478 г., изографисана през 1478 г. и цялостно през 1491 г. През 1863 г. е изписана наново от Никола Образописов - художник от Самоковската живописна школа, като са запазени част от средновековните стенописи (над входа и в апсидата).

Метох „Пчелина“ с църквата „Успение Богородично“

Икона в метох „Пчелина“ с църквата „Успение Богородично“ в Рилския манастир от Макарий Галатищки.

Рилският метох „Пчелина“ се намира на около 4 км също югозападно манастира. Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Представителната му част се състои от неголяма жилищна сграда, разположена на югоизток от построената в близост в края на 18 в. също неголяма църква „Успение Богородично”, издигната по всяка вероятност със средствата, а може би и с труда на монаси пчелари в чифлика.

Туризъм

Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира. Правенето на снимки в църквата и музея на манастира е строго забранено. Разрешено е снимането в двора на манастира.

Селище

Рилският манастир има статут на отделно селище с население (с настоящ адрес) от 65 жители [1].

Игумени на Рилския манастир

Адрианополски епископ Евлогий 2006 -

Известни монаси

• архимандрит Евгений Шиваров
• монах Наум
• монах Йоасаф
• архимандрит Методий
• монах Наум
• йеромонах Бонифаций
• архимандрит Евгений Гунев
• архимандрит Самуил
• архимандрит Софроний
• архимандрит Климент Рилец
• йеромонах Паисий от с. Бобошево
• Синесий Скопски
• Митрополит Авксентий Пелагонийски
• Левкийски епископ Варлаам
• Галактион (р. 1946), игумен (1982-1985), по-късно старозагорски митрополит
• Геласий (1933-2004), игумен (1977-1982), по-късно нюйоркски митрополит
• Арсений (Чакандраков) (1932-2006), по-късно пловдивски митрополит
• Авксентий Битолски (1850-1919), по-късно велешки и битолски митрополит
• Серапион Коласийски, рилски игумен, впоследствие епископ на Кюстендил през втората половина на XVIII в.
• Аверкий Попстоянов (1803-1881)
• Неофит Рилски (1793-1881)
• Авксентий Велешки (1798-1865), по-късно мостарски и велешки митрополит
• Йосиф Строителя (1766-1860)
• йеросхимонах Спиридон Габровски (1740 - 1824)
• Йосиф Брадати (1682-1759)
• Иван Рилски, св. (неизв. - 946)
• йеромонах хаджи Агапий
• схимонах Павел Светогорец
• монах Севастиян
• хаджи Никита

Галерия

• 

  Хрелювата кула

• 

  Самоковската порта

• 

  Дупнишката порта

• 

  В главната църква

• 

  Богато украсеният таван на главната църква

• 

  Главната църква

• 

  Свети Иван Рилски - стенопис в главната църква

• 

  Поглед отвътре

• 

  Манастирският комплекс отвън

• 

  Вътрешният двор

• 

  Св. Архангел Михаил - Рилски манастир

• 

  Стенопис - Рилски манастир

• 

  Гробът на Неофит Рилски в двора на Рилския манастир

• 

  Гробът на св. Иван Рилски край Рилския манастир

• 

  Пещерата на св. Иван Рилски

Литература

• Рилски, Неофит, Описание болгарского священого монастыря Рилского. С. 1879; препечатано със съкращения в: Гюрова, Св., Данова, Н. (съст.) Книга за българските хаджии. С., 1985, 350-379.
• Спространов, Евтим, Материали по историята на Рилския манастир. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 18, 1901, 171-206
• Спространов, Евтим, Опис на ръкописите в библиотеката на Рилския манастир, С., 1902
• Милетич, Любомир, Спомен от Рилския манастир, С., 1902 [2]
• Ихчиев, Д., Турски документи за Рилския манастир. С., 1910
• Иванов, Йордан, Св. Иван Рилски и неговият манастир, С., 1917, 164 с.
• Климент Рилец, архим. Животът на Св. Ивана Рилски. История на Рилския манастир. Пътеводител из Рилския манастир. С., 1942
• Дуйчев, Иван, Рилският светец и неговата обител, С., 1947; II. фототипно издание, С., 1990. [3]
• Атанасов, Славчо, Светата Рилска Обител и Рила планина. С., 1948.
• Дуйчев, Ив., Рилският манастир. С. 1960
• Снегаров, Ив., Гръцки документи на Рилския манастир. - Годишник на Духовната академия, 10, 1960-61
• Анчев, Анчо, Национален музей Рилски манастир. С., 1965
• Анчев, Анчо и др. Рилският манастир, С., 1968
• Камбурова-Радкова, Р., Рилският манастир през Възраждането. С., 1972
• Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия-Украина в ХVІ и ХVІІ в. 2 изд. С., 1974
• Анчев, Анчо, Рилският манастир. С., 1974.
• Иванова, В., Дърворезбите в Рилския манастир. С., 1975
• Анчев, Анчо, Рилският манастир. Пътеводител. С., 1979
• Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. Т. 1. С., 1986.
• Прашков, Л., Е. Бакалова, Ст. Бояджиев, Манастирите в България, С., 1992.
• Коева, Маргарита и др.,Рилският манастир, С., 2000.
• Иванов, Емил, Das Bildprogramm des Narthex im Rila-Kloster in Bulgarein unter besonderer Berücksichtigung der Wasserweihezyklen, Diss. Erlangen, 2002.
• Ε. Κ. Λίτσας, Τα χειρόγραφα της μονής Αγίου Ιωάννου Ρίλας. - Νέα Ρώμη: Rivista di ricerche bizantinistiche, 7, 2010, 399-409 [опис на гръцките ръкописи в библиотеката на манастира]
• Енев, Михаил, Рилският манастир, 2 изд., С., 2011.

Външни препратки

• Официален сайт на Рилския манастир
• Кратка информация за манастира на pravoslavieto.com
• Заветът на св. Иван Рилски: всички жития на светеца и неговия Завет, преведени на съвремен български и обяснени от Иван Дуйчев
• Панорами на 360 градуса от манастира
• Снимки от Рилския манастир
  • pbase.com/ngruev
  • Български фото албум
  • Галерия Словар