Бачковски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бачковски манастир
„Успение Богородично“
Draufsicht auf das Batschkowo Kloster.jpg
Общ вид на манастира от юг
Бачковски манастир (България)
Red pog.svg
Разположение в България
Координати 41°56′32″ с. ш. 24°50′59″ и. д. / 41.942222° с. ш. 24.849722° и. д.
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Бачково, България
Изграждане 11-20 век
Съвременен статут Ставропигиален манастир,
Паметник на културата
Съвременно състояние Действащ мъжки

Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. От 15.01.2004 г. игумен е Агатоникийският епископ Борис. Броят на монасите е неизвестен.[1]

Бачковският манастир, общ изглед

Съдържание

Местонахождение[редактиране]

Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.

Главната порта на Бачковския манастир
Изглед от северния двор на манастира

История[редактиране]

Манастирът е основан през 1083 г. от грузинците[2] Григорий Бакуриани — велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език.[3] Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).

Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 - 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. От това време са съхранени две важни сгради — костницата и църквата "Св. Архангели", както и иконата на Богородица, чийто стар сребърен обков бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст).[4]

През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва от покровителството на българския цар (за чийто портрет в манастирската костница вж. по-долу). Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 г., когато османците завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости.[5]

След падането на Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен „в Стенимах".[6] Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник[7] и умира около 1404 г. (за предполагаемия му гроб вж. по-долу).

Бачковският манастир оцелява при първоначалното нашествие на турските войски. Споменава се, че църквата му „паднала до основи от времето на владичеството на нечестивите",[8] но според документални свидетелства той продължава съществуването си през XV и XVI в.[9] Манастирските сгради са подновени от игумена Доситей ок. 1572-1594 г.[10] Неговият приемник Партений издига църквата „Успение Богородично“ (1604) и трапезарията (1623).[11] Стенописите на последната, изписани от неизвестна ръка през 1643 г., са забележителни по майсторство. Храмът, от своя страна, също изобилства с красиви стенописи, но това, което най-вече привлича богомолците, е иконата на Богородица Влахернска, обкована със сребро в 1311 и 1819 г. и смятана за чудотворна.[12]

По времето на Доситей Бачковският манастир вече е ставропигия на Цариградската патриаршия.[13] Българското присъствие в манастира обаче продължава да бъде осезателно. За големия брой монаси-българи свидетелствуват снабдените с благодарствени надписи дарове от техни роднини и съграждани.[14]

През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта, към който гравитират по-малките културни средища наоколо (например Горноводенският, Араповският, Кукленският манастир и др.) и откъдето се разпространяват художествени нововъдения.

На 8.12.1894 г. по искане на живеещите в него монаси манастирът преминава под ведомството на Българската екзархия.[15] През 1941-47 г. там е евакуирана Пловдивската духовна семинария. Избухнал през нощта на 10.12.1947 г. пожар унищожава богатата семинарска библиотека.

Евтимий Търновски бил погребан в „църквата на Петриотиса", обикновено отъждествявана с тази на Бачковския манастир.[16] Повечето учени обаче смятат, че откритият през 1905 г. под черквата „Св. Архангели" гроб не е негов.[17] В Бачково пожелават да бъдат погребани екзарх Стефан, първият признат от цялото Православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква и Кирил, първият български патриарх след св. Евтимий. Техните останки почиват в западната част на главния манастирски храм „Успение Богородично". Така обителта става единственото съхранено упокойно място на българските църковни предстоятели, обозначавайки по този начин приемствеността в българската духовна йерархия.

Постройки[редактиране]

Манастирските здания образуват два правоъгълни двора — северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, в 1902 и 1947 г., части от жилищните сгради биват разрушени от пожар. В сегашния си вид източната страна на северния двор е строена през 1928-29 г., западната — през 1949-55 г., а северната — през 1964 г.[18] Напоследък (2009) посред двора е направено красиво шадраванче. Освен основната църква комплексът включва по-малките храмове „Св. Архангели“ и „Св. Никола“ и килийната църква „Все светии" (над старата трапезария).

Главна черква „Успение на Пресвета Богородица“[редактиране]

Главната манастирска църква (1604)

Сегашната черква е построена в 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църква[19] и по образец на светогорските триконхални храмове. В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части: пояс на царските икони, триделен архитрав и два реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса на иконостаса, изпълнена от опитен и даровит майстор, включва лозница с интересни орнаментални мотиви, третирани с изразителна пластичност.[20] Иконите в празничния ред на иконостаса датират от XVII в., а тези на Христос и Богородица в царския ред са рисувани през 1793 г. от Яков, монах в светогорския манастир Ивирон.[21]

Първоначалната живопис в наоса е била изцяло прерисувана от зографа Мосхос от Одрин през 1850 г.[22] Толкова по-ценни са запазените стенописи в притвора, които според ктиторския надпис датират от 1643 г.[23] и включват великолепни портрети на дарителите Георги и неговия син Константин от тесалийското село Власи (Βλάσι Καρδίτσας, Βλάσι των Αγράφων).[24] Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, "Успение на св. Ефрем Сирин" и други).[25]

Църквата „Св. Архангели“

Църква „Св. Архангели“[редактиране]

Двуетажната църква е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил и се намира западно от главния храм, долепена до него. Преданието твърди, че тя е издигната от император Алексий I Комнин.[26] Според археологически данни е строена преди XIII век и навярно обновена през XIV в. от цар Иван-Александър.[27] Храмовата икона "Събор на архангелите" (пазена сега в София)[28] е едно от добрите произведения на живописта от средата на XIV век.[29] Захари Зограф изписва през 1841 г. аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските притчи и с портрет на Алексий I Комнин.[30] Стенописите в самия храм (на горния етаж) са oт 1846 г. и също като тези в главната църква (вж. по-горе) са дело на одринчанина Мосхос. Те включват изображение на едно чудо, извършено от архангел Михаил в атонския манастир "Дохияр".[31]

Църквата „Св. Никола“ (1834-37)

Църква „Св. Никола“[редактиране]

Строена от 1834 до към 1837 г. при игуменството на йеромонах Ананий — българин от Сливен,[32] църквата се издига в южния манастирски двор и впечатлява със стенописите си от 1840 г., дело на Захари Зограф.[33] Изтъкнатият български художник изписва вътрешността и открития притвор на храма.[34] В обширното изображение на Страшния съд той изписал сред грешниците обази на някои от тогавашните пловдивски богаташи. Посетилият Бачково скоро след завършването на стенописите Никола Тонджоров съобщава в писмо до Неофит Рилски (20.04.1843 г.) за видените там „зографии Захариеви, на които се сърдят филибелии, защо е неколцина изобразил у вечна мука, сос такия дрехи, каквито носят и мъжете и жените..."[35] Редом с образите на манастиркия игумен Матей от Стара Загора и на неговия предходник (проигумен) Ананий в горния ъгъл на фасадната стена на църквата художникът изписва и свой автопортрет.[36]

Старата трапезария[редактиране]

Старата, неизползвана сега трапезария се намира на приземния етаж в южното крило на манастира. Tя представлява правоъгълно по план помещение с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е седял игуменът. Запазена е мраморна маса (изработена, според издълбан в нея надпис, през 1701 г.),[37] на която монасите са се хранели в продължение на повече от два века.

Старата манастирска трапезария

Според един изчезнал днес надпис [38] трапезарията била построена в 1623 г. и покрита със стенопис през 1643 г. за сметка на същия дарител Георги, който заплатил за украсяването на притвора в главната манастирска църква (вж. по-горе). По художествени достойнства тези фрески могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци, и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра "Св. Атанасий" (1535).[39] Освен Страшния съд и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската църква — изображения на седемте вселенски събора, които заклеймяват еретиците и отстояват чистотата на вярата. Двадесет и четири сцени илюстрират богослужебното песнопение в чест на Божията Майка, известно като "Богородичен акатист". В свода се разгръщат клонките на "Дървото Йесеево" - родословно дърво на Иисус Христос. Покрай него са изписани образите на антични философи и писатели (Аристотел, Сократ, Диоген и други), които се разглеждат като предтечи на християнството, а мъдростта им се съпоставя с тази на библейските пророци.[40] Стенописите са почистени през 1967-72 г. под ръководството на чешкия реставратор Раймунд Ондрачек.

През 1846 г. известният живописец Алекси Атанасов изрисува върху външната стена на трапезарията разгърната панорама на Бачковския манастир и околността му.[41] Тя включва образите на главните ктитори и обновители на манастира (Григорий Бакуриани, Алексий I Комнин, Бакуриановия брат Абазий, Гавриил и сина му Георги) и изобраява ежегодното (провеждано и в наши дни) църковно шествие с чудотворната Богородична икона на светли понеделник (след Великден). Това е най-голямата панорамна стенописна композиция в България.[42]

Костницата[редактиране]

Олтарът на горния етаж в костницaта

Двуетажната гробищна църква се намира на около 300 метра източно от основните здания на манастира. Реставрацията на храма и неговите стенописи е завършена през 2002 г. със средства на кипърската фондация „Левендис".[1]

В долния етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – храм. Първоначалната стенoпис от XII век е относително добре запазена и се нарежда сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Комнините.[43] Тя включва две величествени изображения на възкресението на мъртвите - Страшния съд и видението на Пророк Йезекил в долината със сухите кости (Йезекил 37:1-14). Гръцки надпис съобщава, че живописта е дело на художника Йоан Иверопулос, който, ако се съди по презимето му, е бил от грузинско потекло.[44]

През ХIV век, по времето на цар Йоан Александър, са зазидани отворените аркади в горния и долния етаж на костницата. Новообразуваните ниши са изписани с образи на самия владетел, на неговия светец-покровител Йоан Богослов, на Св. св. Константин и Елена, а в долния етаж — на “севаст Григорий Пакурианос, раб Христов, велик доместник и ктитор” редом с “магистър Абасий, брат на ктитора” и на “Георги и Гавраил, вторите ктитори” (надписите са на гръцки).[45]

Стенописен портрет на цар Иван Александър в притвора на костницата

Българският цар е изобразен в поза, характерна за императорски портрет. В своята дясна ръка той държи увенчан с кръст скиптър, а в лявата — присвита към гърдите — свитък. За византийското влияние в тогавашна България свидетелства това, че надписът (сега унищожен) "Йоан во Христа [Бога верен цар]..." е бил на гръцки език.[46] Облеклото на царя повтаря до най-малки подробности византийските императорски одежди: той носи червена далматика, лорос, камилафкион и осеяна със скъпоценни камъни корона.[47]

Движими старини[редактиране]

За чудотворната икона на Света Богородица и храмовата икона на черквата „Св. Архангели" вж. по-горе. Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена.[48] Особено забележителен е сребърният дискос, подарен (според славянския надпис върху него) през 1644 г. от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър.[49] Произхождащи от Бачковския манастир предмети се намират също в Църковния историко-археологически музей (София)[50] и във Византийския и християнски музей (Атина).[51] Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека се пазят сега в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква.[52]

Култура и туризъм[редактиране]

Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, работно време 08:00-17:00 ч., има печат на БТС.

Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите — редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.

В манастирските църкви срещу подходящо заплащане се извършват бракосъчетания, кръщенета и проч. Правенето на снимки в манастира обаче е строго забранено.

Бележки[редактиране]

  1. ↑ Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква
  2. ↑ Думата има вероизповеден смисъл. Двамата братя са били арменци (халкедонити). Такива арменци са били наричани “гърци" а понякога - “грузинци”. Баща им се казвал Алуз. Подробно за родословието им вж. Арутюнова–Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Введение, перевод и комментарий. Ереван, 1978, 34-43.
  3. ↑ Gautier, P. Le typikon du sébaste Grégoire Pakourianos. - Revue des études byzantines, 42, 1984, 5-145; Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его Типик. Грузинская редакция Типика. Тбилиси, 1971; Арутюнова-Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Ереван, 1978. Български превод: Гръцки извори за българската история. Т. 7. С., 1967, 39-66.
  4. ↑ Грузински текст и руски превод на дарителския надпис върху обкова на иконата: Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его типик. Тбилиси, 1971, 354-362. Български превод: Цончев, Д. Съветските грузински учени в България. — Годишник на Народния археологически музей–Пловдив, 2, 1950, 237.
  5. ↑ Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992.
  6. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 153.
  7. ↑ Куев, К., Петков, Г. Събрани съчинения на Константин Костенечки: изследване и текст. С., 1986, 15-16, 93. Срв. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 122; Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930-31, 356, 380.
  8. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 153.
  9. ↑ Христемова, М. Бачковският манастир през XVI век според османски описни регистри. - Годишник на Софийския университет, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев", 12, 2003, 215-228.
  10. ↑ Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930-31, 356-358.
  11. ↑ Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. - Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 220.
  12. ↑ Bakalova, E. La vénération des icônes miraculeuses en Bulgarie: Aspects historiques et contemporains d'un pèlerinage. - Ethnologie française, 31, 2001/2, 266-267.
  13. ↑ Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930-31, 358, 364.
  14. ↑ Герасимов, Т. Епиграфски свидетелства за български села-дарители на Бачковския манастир. - Родопски сборник, 3, 1972, 221-224.
  15. ↑ Архимандрит Климент Рилец. Бачковски манастир: Кратък пътеводител. С., 1967, 14.
  16. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 153.
  17. ↑ Богданов, Ив. Гробът на патриарх Евтимий — национална светиня. С., 1987.
  18. ↑ Климент Рилец. Бачковски манастир: Кратък пътеводител. С., 1967, 15-16.
  19. ↑ Миятев, К. Една важна находка в Бачковския манастир. – Известия на Археологическия институт, 21, 1957, 316-320.
  20. ↑ Гергова, И. Ранният български иконостас, XVI-XVIII в. С., 1993.
  21. ↑ Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 94, 260.
  22. ↑ Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 71-72, 152-153.
  23. ↑ Текст на надписа: Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. - Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 223-224. Фотографска снимка на надписа: Божков, А. Българско изобразително изкуство. С., 1988, 242.
  24. ↑ Σδρόλια, Σ. Οι κτήτορες της μονής του Βλασίου των Αγράφων. - Θεσσαλικό ηεμερολόγιο, 37, 2000, 99-108; вж. също Το μοναστήρι του Βλασίου Αργιθέας. Тези двама дарители не бива да бъдат бъркани с живелите през XVIII в. граматик Георги и постелник Константин от рода Слутзярис (Σλουτζιάρης).
  25. ↑ Геров, Г. „И вод освяти естество" (За един цикъл от притвора на бачковската църква „Св. Богородица"). - Изкуство, 1986, кн. 1, 13-21.
  26. ↑ Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. - Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 221.
  27. ↑ Бояджиев, Ст. Към въпроса за датировката на двете църкви в Бачковския манастир. - Родопски сборник, 3, 1972, 79-101; Клисаров, Н. Църквата „Св. Архангели" в Бачковския манастир. - Юбилеен сборник „Сто години Народен археологически музей в Пловдив". Т. 2. Пловдив, 1985, 172-194.
  28. ↑ Национална художествена галерия, Отдел за старобългарско изкуство, Инв. № Бачково 1040.
  29. ↑ Геров, Г. За венценосните ктитори на Бачковския манастир. - Старобългарска литература, 35-36, 2006, 188-210.
  30. ↑ Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 139-141.
  31. ↑ Клисаров, Н. Художествената украса на църквата „Св. Архангели" в Бачковския манастир. - Опазване на паметниците на културата в България: Годишник на Националния институт за паметниците на културата, 3, 1984, 33-51.
  32. ↑ Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930-31, 371.
  33. ↑ Вж. надписите у Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. - Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 226-227.
  34. ↑ Динова-Русева, В. Стенописите на бачковската манастирска църква "Св. Николай Мирликийски". — Изкуство, 14, 1994, 26-32.
  35. ↑ Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 341.
  36. ↑ Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 137-139.
  37. ↑ Срв. Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. - Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 219. Датата на надписа е ΑΨΑ (1701), а не ΑΧΑ (1601) г.
  38. ↑ Текст на надписа: Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. - Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 220.
  39. ↑ Пенкова, Б. Стенописите в бачковската трапезария и атонската традиция. – Проблеми на изкуството, 1989, № 1, 46-53.
  40. ↑ Дуйчев, Ив. Древноезически мислители и писатели в старата българска живопис. С., 1978, 9-19, 62-97.
  41. ↑ Според Асен Василиев този стенопис е дело на друг, неизвестен по име художник: Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 623-625.
  42. ↑ Манастирите в Родопите.
  43. ↑ Bakalova, E. (ed.) The Ossuary of the Bachkovo Monastery. Plovdiv, 2003.
  44. ↑ Текст и рисунка на надписа: Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930-31, 349-351.
  45. ↑ Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 27-35.
  46. ↑ Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. - Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 213-214.
  47. ↑ Бакалова, Е. Ктиторските портрети на цар Иван Александър като израз на политическата и религиозната идеология на епохата. - Проблеми на изкуството, 1985, № 4, 45-57.
  48. ↑ Иванов, М. Златарските произведения от XVI-XIX век в музея на Бачковския манастир. С., 1967. Вж. също Гергова, Ив. Един рядък образец на българската дърворезба от ХV в. – Епохи, 3, 1995, кн. 1, 60-64; Попова, Е. Критска икона в музея на Бачковския манастир. – Изкуство/Art in Bulgaria, 19-20, 1994, 4-5.
  49. ↑ Сантова, М. Чипровският дискос. С., 1997.
  50. ↑ Пандурски, В. Паметници на изкуството в Църковния историко-археологически музей София. С., 1977, №№ 164-167, 217, 263. Вж. също Бойчева, Ю. Нови сведения за Бачковската плащаница. — Проблеми на изкуството, 1999, кн. 3, 18-21.
  51. ↑ The World of the Byzantine Museum. Athens, 2004, №№ 267, 273, 351, 394, 398.
  52. ↑ Getov, D. A Checklist of the Greek Manuscript Collection at the Ecclesiatical Historical and Archival Institute of the Patriarchate of Bulgaria. Sofia, 1997, 13-24, 35. Срв. Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930-31, 343-348; Бибиков, М. В. О греческих рукописях Бачковского монастыря в собраниях Софии и Пловдива. — Византийский временник, 41, 1980, 256-257; Gautier, P. Le typikon de la Théotokos Évergétis. — Revue des études byzantines, 40, 1982, 11, 93-95.

Изследвания[редактиране]

  • Petit, L. Typikon de Grégoire Pacourianos pour le monastère de Pétritzos (Bachkovo) en Bulgarie. - Византийский временник, 11, 1904, Приложение, i-xxxii, 1-63 [уводът съдържа ред важни за историята на манастира документи].
  • Byzantine Monastic Foundation Documents. Typikon of Gregory Pakourianos for the Monastery of the Mother of God Petritzonitissa in Backovo.
  • Кънчев, В., Станимака и Бачковският манастир (Пътни бележки). - Български преглед, 4, 1897, кн. 7, 62-
  • Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. - Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 202-229.
  • Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930-31, 341-390.
  • Αποστολίδης, Κ. Μ. Περί της Μονής της Κοιμήσεως της Υπεραγίας Θεοτόκου της Πετριτσονιτίσσης. - Θρακικά, 7, 1936, 51-82.
  • Станимиров, Ст. Бачковският манастир през ХІХ в. – Родина, 2, 1939, кн. 1, 48-72.
  • архимандрит Климент Рилец. Бачковски манастир: Кратък пътеводител. С., 1967.
  • Шанидзе, А. Г. Грузинский монастырь в Болгарии и его Типик. Грузинская редакция Типика. Тбилиси, 1971.
  • Бакалова, Е. Бачковската костница. С., 1977, 246 с.
  • Арутюнова-Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Введение, перевод и комментарий. Ереван, 1978, 249 с.
  • Ломоури, Н. Ю. К истории грузинского Петрицонского монастыря (Бачковский монастырь в Болгарии). Тбилиси, 1981.
  • Метревели, Е. Сведения афонского Синодика об игуменах Бачковского монастыря и о Бакуриянах. – B: Византиноведческие етюды. Тбилиси, 1990, 21-32
  • Кисьов, С. Бачковски манастир. С., 1983; 2 изд. С., 1990.
  • Дуйчев, И. Бачковският манастир през първите векове на своята история. – Исторически преглед, 52, 1996, кн. 5, 143-151.
  • Бачковският манастир. Съст. х. Сл. Кисьов. Ред. архим. Борис. С., 2005.
  • Nikolova, B. Le monastère de Bačkovo et son fondateur: un point de vue différent. - Études balkaniques, 47, 2011, no. 4, 23-53

Външни препратки[редактиране]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Бачковски манастир
п • б • р
Ставропигиални манастири на Българската православна църква
Christ Hagia Sofia.jpg
Бачковски манастир • Рилски манастир • Троянски манастир
 Bulgarien
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бачковски_манастир&oldid=5746314“.