Иверски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ивирон)
Направо към: навигация, търсене

Ивирон или Иверският манастир (на гръцки: Μονή Ιβήρων, на грузински: ივერთა მონასტერი) е един от двадесетте манастира в полуостров Света гора (Атон), Гърция. Разположен е на североизточната страна на полуострова и е трети в йерархията на атонските манастири.

История[редактиране | edit source]

Игуменът на Иверския манастир към 1870 година

Ивирон е основан в края на 10 век на мястото на по-стария Климентов манастир, малко след основаването на манастирите Велика Лавра и Ватопед. Основатели са двама грузински (иберийски) монаси Свети Йоан Иберийски и неговия син Свети Ефтимий. През 14 век манастирът страда от честите нападения на каталански пирати и от привърженици на унията с Римската католическа църква. Въпреки това манастирът успява да се възстанови, благодарение на честите помощи от страна на византийските императори от династията на Палеолозите и от кралете на Сърбия и Грузия.

Сгради[редактиране | edit source]

Два параклиса, посветени на Света Богородица и на Йоан Предтеча, са от най-ранния период на манастира. В центъра на двора на манастира е разположен главния храм (католикон), построен през първата половина на 11 век и възстановен през 1513 година от иверийския игумен Георги Варасвацис. Католиконът е посветен на Успението на Света Богородица. Празникът на манастира е на 15 август.

Монашеската общност, наброяваща около 30 монаха, е натоварена с интензивните работи по цялостното възстановяване на порутените и разрушени сгради в манастирския комплекс. Към Ивирон има и скит, посветен на Йоан Кръстител. Вътре в манастира има 16 параклиса, а извън него 10.

Скит[редактиране | edit source]

На около 1 час ход пеша западно от Ивирон, на 200 м. надморска височина, се намира подчинения на манастира скит Свети Йоан Предтеча.

Ценности и реликви[редактиране | edit source]

Ивирон е известен с множеството архитектурни особености, като колоните в главния кораб на католикона, поствизантийския дървен иконостас, вратата на преддверието с красива дърворезба и стенописите. Забележителен е и сребърният полилей, подарен на архимандрит Кирил за неговия манастир от хората на Москва през 1818 година. Полилеят е със седем разклонения, във форма на лимоново дърво. Тук се пазят също много ценни църковени одежди, утвар, евангелие, подарено от Петър Велики, мощи на около 150 светии. Манастирът е най-богатия в цялата общност на Атон.

Библиотеката съдържа над 15 000 печатни книги над 2 000 пергаментови ръкописа, някои от които на грузински език. Манастирът пази и много византийски документи и хрисовули и патриаршески документи.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.