Ксиропотам

Ксиропотамски манастир
Μονή Ξηροποτάμου
Разположение в Гърция
Координати	40°13′41″ с. ш. 24°13′11″ и. д.40.228056° с. ш. 24.219722° и. д. 40.228056, 24.219722
Вид	Православен манастир
Местоположение	Атон, Гърция
Съвременен статут	Действащ мъжки манастир
Сайт	Официален сайт

Ксиропотам (на гръцки: Μονή Ξηροποτάμου) е православен манастир в Света гора, Гърция. Той е осми в йерархията на атонските манастири. През 2008 г. се обитава от около 25 монаси.

Описание

Ксиропотам е един от най-старите манастири в Света гора. Името на манастира (Суха река) идва от мястото с дълбок дол, пресъхващ през летните горещини, но дълбок и пълноводен през зимата. Ксиропотамският манастир е разположен на западния бряг на полуостров Атон, над пристанището Дафни.

История

Според преданието, манастирът е основан през V век от византийската императрица Пулхерия, сестра на император Теодосий II. Главният храм на манастира е посветен на Свети четиридесет мъченици, за които императрицата получила видение. През VII век и VIII век обителта на Пулхерия опустяла, но императорският син Павел, минаващ по тези земи се обръща към император Роман с предложение манастирът да бъде възстановен. Предложението му било одобрено, но възстановяването на манастира отнело 3 века, тъй като той бил разрушен от земетресение по времето на Михаил Палеолог, като наказание за сключената уния с Рим, както твърди атонското предание. Андроник Палеолог наново построил сданията, съществували преди това в Ксиропотам.

Манастирът пострадал още веднъж през XVI век от пожар и е ремонтиран от султан Селим с негови собствени финансови средства. Съгласно легендата, султанът получил видение на Светите Четиридесет мъченици, повеляващи му да възстанови Ксиропотамския манастир, в благодарност за помощта, оказана на турците при покоряването на Египет, както удостоверява султанската грамота от 9 март 1520 г., която се пази в славянски превод в обителта. След това манастирът е поддържан и украсяван от господарите на Влахия.

Архитектура и реликви

Главният храм „Свети Четиридесет мъченици“ е с кръстовидна форма и пет купола, и 2 параклиса: десният - „Успение“ и левият - „Козма и Дамян“.

Към реликвите на манастира се отнасят:

• кръст — дар от възстановителя на манастира, император Роман, с хрисовул от февруари 1034 година.
• кръст — дар от Пулхерия, с частици от мощите на Светите Четиридесет мъченици, нейна чаша от яспис и богослужебна утвар.
• икона на Свети Димитър Солунски, която се е намирала до 1453 година в църквата Света София в Константинопол, резбована от зелен мрамор с надписи, в които се спеменават и мената на Роман и Андроник.
• мощи: кости от ръцете на Свети Игнатий Богоносец, Григорий Богослов и от краката на Василий Велики, Григорий Просветител — просветителя на Армения, Андрей Критски и свети апостол Вартоломей.