Яспис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Червен яспис

Ясписът е вид декоративна кварцова скала или полиминерален агрегат на кварца. Съставен е основно от кварц и халцедон с примеси на манганови и железни окиси и глинести минерали. Често се приема неправилно за разновидност на халцедона или за "нечиста кварцова разновидност". Към ясписите фактически се отнася голяма група от различни по състав и условия на образуване скали, обединени от следните признаци: кварцов състав, висока твърдост и декоративност. Химическата му формула е SiO2 - силициев диоксид. Често в състава му се различават различни включения от епидот, гранат, актинолит, серицит, хематит, биотит, пиемонтит, пумпелит и др. В зависимост от състава си има твърдост 6 - 7 по Моос.

Ясписът е непрозрачен, но цветът и рисунъкът му са изключително разнообразни. Среща се в разнообразни тонове поради примесите (пигменти), но най-често е червеникав (примеси от хематит), жълт или кафяв (гьотит) или зелен (хлорит) и различна текстура - ивичеста, петниста, точкова, масивна и др. Ясписите се явяват в разнообразни цветови шарки, които им носят и специфични имена, като пейзажен яспис, картинен яспис, маков яспис, леопардов яспис, океански яспис, брекчиран яспис, ивичест яспис и т. н. Известният като хелиотроп (или "кървав камък") популярен декоративен материал въщност е разновидност на ясписа.

История[редактиране | edit source]

В древноста ясписът бил смятан за много ценен дар на природата. Още тогава прадедите ни са изработвали полезни неща от него: ками, бижута, амулети и дори го включвали в керамиката си и в други форми на изкуството. Лечителите от Близкия изток, вярващите в Буда, използвали камъка за лечение на органи, които са отровени и заболяли от страшни и нелечими с медикаменти болести. Именно в Китай се вярвало, че ясписът е символ на красотата и няма втори като него. Християните вярвали, че при слагането на този камък пред светия олтар, той придобива нечувана сила.

Най-големите находища на яспис са в северните и южните части на Азия, в централна Европа и северна Африка. В България най-много ясписи се откриват в Източните Родопи - Кърджалийско, Момчилград и др.

Източници[редактиране | edit source]

"Речник на скъпоценните камъни", Тодор Тодоров, Просвета, 1994

"Тайните на скъпоценните камъни", Всеволод Курчатов, Росен Илиев, София, 1994

Външни препратки[редактиране | edit source]


Галерия[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jasper“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.