Лазурит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лазурит

Лазуритът е популярен скъпоценен камък. Цветът му е син и се среща в различни нюанси. Името му произлиза от персийски lazhward, което означава син. Тъмносиният му вариант е известен под името азурит.[1] Известен с наситеният си цвят, камъкът е бил ценен още в древния свят. В древен Вавилон и Египет са го приемали за божествен атрибут. Лазуритът е една от градивните частици, от които се изработва флорентинската мозайка. Лазуритът може лесно да се надраска и тъй като има известна разтворимост във вода, не е препоръчително да се мокри.

Свойства[редактиране | edit source]

Камъкът, известен като лапис лазули, всъщност е скала, състояща се от няколко различни минерала в допълнение към основния образуващ минерал лазурит (25-40%), а именно (но не задължително всичките) калцит, пирит, содалит. Двете содалитени групи в него съдържат (Na,Ca)4(SO4, S3, S2) и ситуацията напомня тази при хакманита, който е содалит, богат на сулфиди. Всъщност, лазуритът е богат на сулфиди хаюин и двете скали не би трябвало да се разглеждат отделно една от друга.[1]

Вярвания[редактиране | edit source]

Мистичните сили, които древните народи вярвали че притежава лазуритът са, че носи спокойствие и увеличава умствената дейност. Тъй като някои лазурити имат тъмен цвят, ги наричали „океан“. Когато погледнел такъв лазурит, наблюдателят моментално бивал заливан от спокойствие и поглъщан, сякаш от океан. Най-големите находища досега са открити в Египет, Афганистан, САЩ и Канада.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д ((en)) MinDat/Lazurite

Галерия[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Lazurite“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.