Иван Костов (геолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Костов.

Иван Костов
български геолог

Роден
Починал
31 март 2004 г. (90 г.)
Научна дейност
Област Геология

Иван Костов Николов е български геолог, минералог-кристалограф. Работи главно в областта на минералогията. Той е дългогодишен директор на Националния природонаучен музей и академик на Българската академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Костов Николов е роден през 1913 година в Пловдив. Завършва естествени науки в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1936 година. От 1937 година е сътрудник на Минералого-петрографския институт, а от 1938 година паралелно преподава в Софийския университет. През 1940 година заминава на специализация в Лондонския имперски колеж, където остава до края на Втората световна война и защитава дисертация на тема „Генезис на желязорудното находище Крепост“.

След завръщането си в България Костов продължава да работи в областта на минералогията. През 1953 година става професор и оглавява новосъздадената катедра по минералогия и кристалография в Софийския университет. През 1958 година открива неизвестна дотогава оловно-бисмутова сулфосол, която нарича бончевит на името на своя учител академик професор Георги Бончев. От 1960 година ръководи сектора по минералогия в Геологическия институт.

През 60-те години Иван Костов ръководи екип от учени, които изследват зеолитите. През 1967 година основава лаборатория при Геологическия институт, която от 1971 година се трансформира в самостоятелен Институт по приложна минералогия (Централна лаборатория по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов"; от 2010 г. Институт по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов"). От 1974 до 1988 година е директор на Националния природонаучен музей при БАН, а от 1978-1982 година - и на Геологическия институт на БАН. През 1990 година основава Българското минералогическо дружество и става негов пръв председател (след 1995 година - почетен председател). Почетен член е на Българската академия на науките и на редица чуждестранни научни дружества. Той е чуждестранен член на Руската академия на науките и на Германската академия на природоизпитателите "Леополдина". Автор е на трудове в областта на кристаломорфологията, систематиката на минералите, разпределението на минералите в България и на Балканите.[1] Създава нова класификация на минералите базирана на геохимичен и кристалохимичен принцип. Автор е на повече от 250 научни труда, голяма част от които са публикувани в чуждестранни издания. Неговият монографичен учебник по "Минералогия" (последно издание 1993 г.) е преведен на английски и руски език. Учебникът му по "Кристалография" е с четири издания в България и едно на руски език. Съавтор е в колектив на 4-то научно откритие в България, свързано с еволюцията на кристаломорфологията на минералите. Бил е президент на Международната минералогическа асоциация (1982-1986).[2]

Иван Костов умира през 2004 година. Има дъщеря Фани и син Руслан от съпругата Мария. Неговият син Руслан Костов също е изтъкнат минералог.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Костов, Иван. Кристалографски и минерогенни изучавания на флуорита от едно находище в България. 1939.
  • Костов, Иван. Върху ортита от магматичните пегматити около с. Михалково, Централни Родопи. 1940.
  • Костов, Иван и др. Минералите в България. 1964.
  • Костов, Иван. Магматизъм и зеолитизация в Маджаровското оловно-цинково месторождение. 1965.
  • Костов, Иван. Зеолитовата зоналност във вулканогенния комплекс между Кърджали и Асеновград. 1966.
  • Костов, Иван. Разпределение на зеолитовите минерали в Западното Средногорие. 1967.
  • Костов, Иван. Зеолитови минерализации в Източното Средногорие. 1968.
  • Костов, Иван и др. Sulphide Minerals. Crystal Chemistry, Parageneses and Systematics. 1981.
  • Костов, Иван и др. Phosphate, Arsenate and Vanadate Minerals. Crystal Chemistry and Classification. 1989.
  • Костов, Иван и др. Crystal Habits of Minerals. 1999.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

  • Костовит, минерал, наречен на името на Иван Костов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1966, том 3, стр. 152.
  2. Виж интернет страницата на Международната минералогическа асоциация (International Mineralogical Association)