Берил
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Берилът е минерал с хексагонална сингония, сборно название на силикатите на берилия и алуминия. Някои от разновидностите на берила (в частност, смарагда) се отнасят към групата на скъпоценните камъни. Химическият му състав е както следва (в %): ВеО— 14,1, Al2О3 — 19; Si02 — 66,9. Срещат се примеси на натрий, калий, литий, цезий, рубидий, желязо, ванадий, понякога и хром.
Наименованието берил произлиза от латинското beryllus, berillus.[1]
Разновидности[редактиране]
В зависимост от цвета се различават:
- Аквамарин (син, синьозелен).
- Морганит (розов).
- Хелиодор (златисто-жълт).
- Смарагд (прозрачен, зелен).
- Биксбит (червен, розов).
- Гошенит или ростерит (безцветен).
- Августит или максис-берил (син).
Източници[редактиране]
- ↑ Kluge, Friedrich (2002): "Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache"
Външни препратки[редактиране]
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||