Хром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
24 ванадийхромманган
-

Cr

Mo
Външен вид
Сребрист с метален блясък Сребрист с метален блясък
Общи данни
Име, символ, № хром, Cr, 24
Химическа серия Преходен метал
Група, период, блок 6, 4, d
Свойства на атома
Атомна маса 51,9961 u
Атомен радиус 128 pm
Ковалентен радиус 139 pm
Радиус на ван дер Ваалс pm
Електронна конфигурация [Ar] 3d5 4s1
e- на енергийно ниво 2, 8, 13, 1
Оксидационни с-ния (оксид) 6, 5, 4, 3, 2, 1, -1, -2 (силно киселинен)
Кристална структура Кубична обемноцентрирана
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 7190 kg/m³
Температура на топене 2180 K (1907 °C)
Температура на кипене 2944 K (2671 °C)
Специф. топлина на топене 21,0 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 339,5 kJ/mol
Скорост на звука 5940 m/s при 293 K
Други
Електроотрицателност 1,66 (скала на Полинг)
Специф. ел. съпротивление 0,125 Ω.mm²/m
Топлопроводимост 93,9 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 652,9 kJ/mol

Хромът е твърд бял метал; химически елемент с атомен номер 24. Символът му е Cr.

История[редактиране | edit source]

През 1766 г. недалеч от Екатеринбург бил открит минералът крокоит с неизвестен състав. Близо 30 години той е предизвиквал немалко спорове сред учените. Едва през 1797 г., изследвайки крокоита, френският химик Л. Н. Воклен е получил ново труднотопимо вещество. Елементът, който го изграждал, нарекли хром, поради това че образува съединения с различни ярки цветове (от гръцката дума „хроме“ — цвят, боя).

Разположение в периодичната таблиица[редактиране | edit source]

Хромът е първият елемент от VIБ група. Намира се в IV период. Поредният му номер е Z = 24. В съединенията си Cr проявява различни степени на окисление. Най-характерните са +2, + 3 и +6.

Изотопи[редактиране | edit source]

Хромът има 4 стабилни изотопа с масови числа 50Cr, 52Cr, 53Cr и 54Cr. Най-разпространен е изотопът 52Cr.

Физични свойства[редактиране | edit source]

Металът хром е сиво-бяло вещество със силен блясък. Спада към тежките метали с плътност (ρ = 7,2g/ст3) и трудно топимите метали (Tт=1890°С, Tк = 3390°С). Физичните му свойства в голяма степен зависят от примесите. Например техническият хром, който съдържа примеси, има по-ниска температура на топене и много висока твърдост. Чистият хром е пластичен. Хромът притежава всички характерни свойства за металите — добър електро– и топло– проводник.

Химични свойства[редактиране | edit source]

При обикновена температура хромът е слабоактивен — не се окислява и хидролизира. С кислорода и с неметалите взаимодейства при висока температура. В разредени киселини обаче хромът се разтваря при обикновена температура. Концентрираните НNO3 и Н2SO4 го пасивират. Най разпространени минерали, които съдържат хром, са: хромит (CrО2)- и крокоит (РbCrО4).

Получаване[редактиране | edit source]

Металът се получава чрез алуминотермия. При това хромов оксид се редуцира с метален алуминий.

Приложение[редактиране | edit source]

Широко приложение намират хромовите сплави. Хромът е основният легиращ елемент за направата на неръждаеми стомани. Добавен в концентрации над 11% към желязото хромът води до т.нар. пасивиране на стоманата. На повърхността се образува защитна покривка от хромов оксид, която предпазва желязото от корозия. Хромовите легирани стомани притежават ценни качества като корозионна и повишена механична устойчивост. Например хромовата стомана, която съдържа 28% Cr, е огнеупорна и служи за направата на реактивни двигатели. Най-често се употребяват хром-никеловите стомани.
Солите на хрома придават изумрудено зеления цвят на стъклото и е отговорен за червения цвят на рубина, като се използва за добиване на синтетичните рубини.
Хромът се използва за хромиране на различни метални предмети. Освен че им придава по-красив външен вид, той ги предпазва от корозия. Много от съединенията на хрома се използват като пигменти за направата на бои. Също така хромови съединения се използват при обработката на животински кожи.

ВНИМАНИЕ![редактиране | edit source]

Съединенията на хрома са силно отровни. Приети вътрешно, те нанасят сериозни поражения на бъбреците и нервната система. Поглъщането на шествалентен хром може да увреди черния дроб, да увеличи риска от рак на белия дроб и да причини астматичен бронхит.[1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. National Geographic България брой януари 2008 г. стр. 47