Оксид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оксиди, като например железният оксид или ръжда, която се състои от Fe2O3·nH2O и FeO(OH), Fe(OH)3), се образува когато кислородът реагира и се комбинира с други елементи

Оксид (остаряло наименование според химичната номенклатура от 1964 година - окис) се нарича всяко двуелементно химично съединение на кислорода с друг химичен елемент, в което кислородът е в -2 степен на окисление.[1] Повечето елементи в земната кора са оксиди, образувани при взаимодействие на кислорода с други елементи.

Кислородните съединения на флуора не са оксиди, тъй като флуорът е по-електроотрицателен от кислорода и по тази причина кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са оксиди, са пероксидите, супероксидите и озонидите - в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от -2 степен на окисление.

Наименование[редактиране | edit source]

Според Номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия имената на оксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия химичен елемент с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид. Например СО се произнася въглероден оксид. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 - моно, 2 - ди, 3 - три, 4 - тетра, 5 - пента, 6 - хекса, 7 - хепта и така нататък.

Видове оксиди[редактиране | edit source]

Оксидите биват основни, амфотерни, киселинни и неутрални.

  • Основни оксиди образуват s-елементите с метален характер, p-елементите с метален характер в нисшите им степени на окисление, d- и f-елементите с двойствен характер в нисшите им степени на окисление.
  • Амфотерни оксиди съответстват на p-елементи с двойствен характер и d- и f-елементи в междинните им степени на окисление.
  • Киселинни оксиди образуват p-елементите с неметален характер и d-елементите във висшата си степен на окисление.
  • Неутрални оксиди (несолеобразуващи) образуват p-елементите с неметален характер, които не взаимодействат с вода, основи и киселини и не им съответстват хидроксиди и кислородсъдържащи киселини.

На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като се прибави вода се получава основа. Киселинни оксиди са тези, при които като се присъедини вода се получава киселина.

Трябва да се отбележи, че в Периодичната система металите се намират отляво на линията Бор-Астат, неметалите са отдясно, а по линията са разположени амфотерните елементи.

Някои примери на оксиди[редактиране | edit source]

Име Формула Находище/Употреба
Вода (диводороден оксид) H2O Универсален разтворител
Силициев диоксид SiO2 пясък, кварц
Железен оксид Fe3O4 ръжда
Въглероден диоксид CO2 Една от съставките на атмосферата и продукт на биологични процеси

Източници[редактиране | edit source]

  1. Foundations of College Chemistry, 12th Edition