Химично съединение

Химично съединение е съединение на атомите на два и повече химични елемента, при което се получава ново вещество с определени химични свойства. В химичното съединение връзката се осъществява посредством отдаването или приемането на електрони, броят на които зависи от валентността на елементите, които участват в химичната реакция.^[1]^[2]^[3] Химичните съединения могат да бъдат с ковалентни, метални или йонни връзки. Могат да бъдат разделени на по-прости вещества с помощта на химични реакции.^[4]

Те имат строго определена и постоянна структура като атомите са в определена пропорция помежду си.^[3] Когато атоми на два или повече химични елемента си взаимодействат и се свържат химично в определени тегловни съотношения, те образуват химично съединение. Така например атомите на сярата и желязото когато са нагрети, си взаимодействат и се получава ново вещество наречено железен сулфид.

Химични вещества, които са съставени от молекули с два или повече атома на един и същ елемент не се считат за химични съединения (например H₂, S₈).^[5]

Съдържание

1 Важни характеристики
2 Разлики между химични съединения и смеси
3 Химична формула
4 Видове химични съединения
- 4.1 Органични
- 4.2 Неорганични
5 Виж също
6 Външни препратки
7 Източници

Важни характеристики[редактиране]

Химичните съединения имат няколко елементарни, но съществени характеристики.

Химичните елементи в едно химично съединение съществуват в постоянна и определена пропорция Така например 2 атома водород и един атом кислород формират една молекула вода.

Химичните съединения имат определен набор от свойства Отделните елементи, които съставят съединението, не запазват свойствата си. Например водородът и кислородът са газове, а в съотношение 2:1 образуват вода, която е течност със съвсем нови свойства и характеристики.

Химичните елементи в дадено съединение не могат да бъдат разделени с помощта на физични средства.

Разлики между химични съединения и смеси[редактиране]

Една от най-важните разлики между химично съединение и смес е, че отделните компоненти, отделните съставки на сместа могат да се разделят с обикновени, механични и физични средства като филтриране, изпарение, употреба на магнит и тн. докато компонентите на химичното съединение могат да бъдат отделени само с помощта на химични реакции.

Друга характеристика са физичните и химични свойства, така например свойствата на смесите зависят от свойствата на отделните съставки, докато химичните съединения имат физични и химични свойства напълно различни от съставящите ги елементи.

Въпреки това някои смеси са толкова еднородни, че лесно могат да бъдат объркани със смеси. Пример за това са сплавите. Те се получават механично със смесването на метали в течно състояние (след загряване) и след това охлаждането им до получаване на еднородна смес.

Химична формула[редактиране]

Основна статия: Химична формула

Химиците описват химичните съединения като използват различни формули. Когато химичните съединения са молекулни, се показва химичната формула за една молекулна единица. За полимери, минерали или метални оксиди се използва емпиричната формула като например NaCl за обикновената сол.

Елементите в химичната формула са записани обикновено в определен ред. Въглеродните атоми обикновено са първи, а водородните атоми следват веднага след това. Ако формулата не съдържа въглерод, другите химични елементи, включително водород, се записват в азбучен ред. Въпреки това има изключения от това правило. За йонните съединения положителният йон се записва пръв, а отрицателният на второ място. При оксидите, кислородът се записва последен. Органичните киселини обикновено следват това правило с C и H в началото на формулата, например C₂HF₃O₂. Въпреки това формулите на неорганичните киселини обикновено са изключения от това правило. Те започват с водород. Формулата за основа завършва с хидроксилната група (OH^-).

Видове химични съединения[редактиране]

Органични[редактиране]

Живачен фулминат (гърмящ живак)

Бъкминстърфулерен, просто вещество

Структура на уротропина

Основни статии: Органично съединение и Циклично съединение

Органичните съединения са вещества, които съдържат въглерод, с изключение на карбидите, карбонатите, въглеродните окиси и цианидите. Основните класове са липиди, нуклеинови киселини, въглеводороди и белтъци.

Изключения[редактиране]

Основни статии: Карбонат, Оксивъглерод и Въглерод

Карбонати[редактиране]

Основна статия: Карбонат

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Карбиди[редактиране]

Основна статия: Карбид

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Въглеродни оксиди[редактиране]

Основна статия: Оксивъглерод

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Цианиди[редактиране]

Основна статия: Цианид

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Цианови производни[редактиране]

Основни статии: Цианид, Цианат, Изоцианат, Тиоцианат, Изотиоцианат и Фулминат

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Полуорганични киселини[редактиране]

Синилна киселина[редактиране]

Основна статия: Циановодородна киселина

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Въглеродна киселина[редактиране]

Основна статия: Въглеродна киселина

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Киселинни аниони от оксивъглерод[редактиране]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Алифатни или мастни съединения[редактиране]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Ароматни съединения[редактиране]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Въглеводороди[редактиране]

Основна статия: Въглеводород

Алкан[редактиране]

Основна статия: Алкан

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Най-простият алкан е диводород

**Алкани**
Наименование	Химична формула
Диводород	H₂
Метан	CH₄
Етан	C₂H₆
Пропан	C₃H₈
Бутан	C₄H₁₀
Пентан	C₅H₁₂
Хексан	C₆H₁₄
Хептан	C₇H₁₆
Октан	C₈H₁₈
Нонан	C₉H₂₀
Декан	C₁₀H₂₂
Обща формула	C_nH_{2n + 2}*

Алкени[редактиране]

Основна статия: Алкен

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Брой въглеродни атоми	Имена	Формула
1	Метен	CH₂
2	Етен	C₂H₄
3	Пропен	C₃H₆
4	Бутен	C₄H₈
5	Пентен	C₅H₁₀
6	Хексен	C₆H₁₂
7	Хептен	C₇H₁₄
8	Октен	C₈H₁₆
9	Нонен	C₉H₁₈
10	Децен	C₁₀H₂₀
Общо име	Алкени

Алкини[редактиране]

Основна статия: Алкин

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Брой въглеродни атоми	Имена	Формула
1	Въглерод	C
2	Етин	C₂H₂
3	Пропин	C₃H₄
4	Бутин	C₄H₆
5	Пентин	C₅H₈
6	Хексин	C₆H₁₀
7	Хептин	C₇H₁₂
8	Октин	C₈H₁₄
9	Нонин	C₉H₁₆
10	Децин	C₁₀H₁₈
Общо име	Алкини

Функционални групи[редактиране]

Основна статия: Функционална група

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Хомоложни редове[редактиране]

Основна статия: Хомоложен ред

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Наситени съединения[редактиране]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Ненаситени съединения[редактиране]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Полиненаситени съединения[редактиране]

Неорганични[редактиране]

Основна статия: Неорганично съединение

Соли и други неорганични съединения[редактиране]

Основна статия: Сол

Солите са йонни химични съединения и често се получават в резултат на неутрализационна реакция между киселина и основа. Разтворите на соли във вода се наричат електролити и играят важна роля в електрохимията. Солите, които при хидролиза образуват хидроксилни аниони се наричат основни соли, а тези, които образуват водородни катиони - киселинни соли. Останалите соли се наричат неутрални соли.

Сулфиди се наричат всички вещества получени от взаимодействието на произволен, но възможен химичен елемент със сяра.
Оксиди са химични съединения, в чийто състав участват два химични елемента, един от които е кислородът.
Сулфати са веществата получени от взаимодействие със сярна киселина.
Пероксомоносулфати са продукти получени от взаимодействие с пероксомоносярна киселина.
Пероксодисулфати са продукти получени от взаимодействие с пероксодисярна киселина.
Тиосулфати са продукти получени от взаимодействие с тиосярна киселина.
Дитионати са продукти получени от взаимодействие с дитионова киселина.
Сулфити са продукти получени от взаимодействие със сериста киселина.
Дитионити са веществата получени от взаимодействие с дитиониста киселина.
Тиосулфити са продукти получени от взаимодействие с тиосериста киселина.
Сулфоксилати са продукти получени от взаимодействие със сулфоксилова киселина.
Политионати са продукти получени от взаимодействие с политионови киселини.
Селениди се наричат всички вещества получени от взаимодействието на произволен, но възможен химичен елемент със селен.
Селенати са веществата получени от взаимодействие със селенова киселина.
Селенити са веществата получени от взаимодействие със селениста киселина.
Телуриди се наричат всички вещества получени от взаимодействието на произволен, но възможен химичен елемент със телур.
Телурати са веществата получени от взаимодействие със телурова киселина.
Телурити са веществата получени от взаимодействие със телуриста киселина.
Флуориди са продукти получени от реакцията с флуор.
Хипофлуорити са продукти получени от реакцията с хипофлуориста киселина.
Хлориди са продукти получени от реакцията с хлор.
Хипохлорити са продукти получени от реакцията с хипохлориста киселина.
Хлорити са продукти получени от реакцията с хлориста киселина.
Хлорати са продукти получени от реакцията с хлорна киселина.
Перхлорати са продукти получени от реакцията с перхлорна киселина.
Бромиди са продукти получени от реакцията с бром.
Хипобромити са продукти получени от реакцията с хипобромиста киселина.
Бромити са продукти получени от реакцията с бромиста киселина.
Бромати са продукти получени от реакцията с бромна киселина.
Пербромати са продукти получени от реакцията с пербромна киселина.
Йодиди са продукти получени от реакцията с йод.
Хипойодити са продукти получени от реакцията с хипойодиста киселина.
Йодити са продукти получени от реакцията с йодиста киселина.
Йодати са продукти получени от реакцията с йодна киселина.
Перйодати са продукти получени от реакцията с перйодна киселина.
Карбиди са продукти получени от реакция с въглерод.

Киселини[редактиране]

Основна статия: Киселина

Астатоводород

Киселините са химични съединения, които във воден разтвор отделят водородни катиони, H⁺ и оцветяват лакмусовата хартия в червен цвят. Водородният показател (pH) за тези съединения е по-малък от 7. Примери за киселини са оцетната киселина и сярната киселина. От гледна точка на електролитната дисоциация киселините са съединения, които във воден разтвор се дисоциират само на водородни катиони и киселинни аниони. Атомите на киселините са свързани чрез ковалентна полярна връзка. Общите химични свойства на водните им разтвори се дължат на водородните йони.

Примери за киселини са: хлороводород HCl, сярна киселина H₂SO₄, оцетна киселина CH₃COOH и други.

Основи[редактиране]

Основна статия: Основа

Според теорията за електролитната дисоциация на Сванте Арениус основите са химични съединения, които във воден разтвор се дисоциират на метални катиони и хидроксидни аниони или взаимодействайки с киселини, дават вода и сол (химичната реакция се нарича неутрализация). Химичните свойства на основите се определят от общата хидроксилна група. Реагират с киселини, киселинни оксиди, амфотерни оксиди, амфотерни хидроксиди. Специфични реакции за някои основи са взаимодействията със соли и прости вещества на елементи с двойствен характер и халогенни елементи, както и участие в окислително-редукционни процеси. Една от най-известните е натриевата основа

Редки съединения[редактиране]

Редките съединения са трудно намерими в обществото и в природата, напр.: всички съединения на ниобия.

Виж също[редактиране]

Външни препратки[редактиране]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Химично съединение.

Списък на химични съединения

Източници[редактиране]

↑ Brown, Theodore L.; LeMay, H. Eugene; Bursten, Bruce E.; Murphy, Catherine J.; Woodward, Patrick (2009), Chemistry: The Central Science, AP Edition (11th ed.), Upper Saddle River, NJ: Pearson/Prentice Hall, pp. 5–6, ISBN 0132364891, http://www.pearsonschool.com/index.cfm?locator=PSZ16f&PMDBSUBCATEGORYID=&PMDBSITEID=2781&PMDBSUBSOLUTIONID=&PMDBSOLUTIONID=6724&PMDBSUBJECTAREAID=&PMDBCATEGORYID=814&PMDbProgramId=52962
↑ Hill, John W.; Petrucci, Ralph H.; McCreary, Terry W.; Perry, Scott S. (2005), General Chemistry (4th ed.), Upper Saddle River, NJ: Pearson/Prentice Hall, p. 6, ISBN 9780131402836, http://www.pearsonhighered.com/educator/academic/product/0,3110,0131402838,00.html
↑ ^а ^б Whitten, Kenneth W.; Davis, Raymond E.; Peck, M. Larry (2000), General Chemistry (6th ed.), Fort Worth, TX: Saunders College Publishing/Harcourt College Publishers, p. 15, ISBN 9780030723735
↑ Wilbraham, Antony; Matta, Michael; Staley, Dennis; Waterman, Edward (2002), Chemistry (1st ed.), Upper Saddle River, NJ: Pearson/Prentice Hall, p. 36, ISBN 0132512106
↑ Halal, John (2008), "Chapter 8: General Chemistry", Milady's Hair Structure and Chemistry Simplified (5 ed.), Milady Publishing, pp. 96–98, ISBN 1428335587, http://www.wadsworthmedia.com/marketing/sample_chapters/156253629X_ch08.pdf

[Brown_p.6-1] Brown, Theodore L.; LeMay, H. Eugene; Bursten, Bruce E.; Murphy, Catherine J.; Woodward, Patrick (2009), Chemistry: The Central Science, AP Edition (11th ed.), Upper Saddle River, NJ: Pearson/Prentice Hall, pp. 5–6, ISBN 0132364891, http://www.pearsonschool.com/index.cfm?locator=PSZ16f&PMDBSUBCATEGORYID=&PMDBSITEID=2781&PMDBSUBSOLUTIONID=&PMDBSOLUTIONID=6724&PMDBSUBJECTAREAID=&PMDBCATEGORYID=814&PMDbProgramId=52962

[Hill_p.6-2] Hill, John W.; Petrucci, Ralph H.; McCreary, Terry W.; Perry, Scott S. (2005), General Chemistry (4th ed.), Upper Saddle River, NJ: Pearson/Prentice Hall, p. 6, ISBN 9780131402836, http://www.pearsonhighered.com/educator/academic/product/0,3110,0131402838,00.html

[Whitten_p.15-3] а ^б Whitten, Kenneth W.; Davis, Raymond E.; Peck, M. Larry (2000), General Chemistry (6th ed.), Fort Worth, TX: Saunders College Publishing/Harcourt College Publishers, p. 15, ISBN 9780030723735

[Wilbraham_p.36-4] Wilbraham, Antony; Matta, Michael; Staley, Dennis; Waterman, Edward (2002), Chemistry (1st ed.), Upper Saddle River, NJ: Pearson/Prentice Hall, p. 36, ISBN 0132512106

[Halal-5] Halal, John (2008), "Chapter 8: General Chemistry", Milady's Hair Structure and Chemistry Simplified (5 ed.), Milady Publishing, pp. 96–98, ISBN 1428335587, http://www.wadsworthmedia.com/marketing/sample_chapters/156253629X_ch08.pdf

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

Химично съединение

Съдържание

Важни характеристики[редактиране]

Разлики между химични съединения и смеси[редактиране]

Химична формула[редактиране]

Видове химични съединения[редактиране]

Органични[редактиране]

Изключения[редактиране]

Карбонати[редактиране]

Карбиди[редактиране]

Въглеродни оксиди[редактиране]

Цианиди[редактиране]

Цианови производни[редактиране]

Полуорганични киселини[редактиране]

Синилна киселина[редактиране]

Въглеродна киселина[редактиране]

Киселинни аниони от оксивъглерод[редактиране]

Алифатни или мастни съединения[редактиране]

Ароматни съединения[редактиране]

Въглеводороди[редактиране]

Алкан[редактиране]

Алкени[редактиране]

Алкини[редактиране]

Функционални групи[редактиране]

Хомоложни редове[редактиране]

Наситени съединения[редактиране]

Ненаситени съединения[редактиране]

Полиненаситени съединения[редактиране]

Неорганични[редактиране]

Соли и други неорганични съединения[редактиране]

Киселини[редактиране]

Основи[редактиране]

Редки съединения[редактиране]

Виж също[редактиране]

Външни препратки[редактиране]

Източници[редактиране]

Навигация

Търсене