Тиосулфат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Структура на тиосулфатен йон
Модел на тиосулфатен йон

Тиосилфатите (S2O32−) са соли на тиосярната киселина. Представката тио- иде да покаже, че тиосулфатите се разглеждат като сулфати, при които единия кислороден атом е заместен със серен. Тиосулфатите се срещат в природата, като някои са учасници в определени биохимични процеси. Тиосулфатът бързо дехлорира водата, а освен това е известен и с употребата си в процеса на избелване в хартиената промишленост. Тиосулфати се използват при добива на сребърна руда, обработката на кожени изделия и производството на бои. Натриевият тиосулфат е използван широко в миналото при фиксажа на черно-бели негативи и снимки, а в днешно време се използва амониев тиосулфат, който действа оп-бързо.[1] Повочето бактерия могат да метаболизират тиосулфати.[2]

Получаване[редактиране | edit source]

Тиосулфат се получава при взаимодействието на сулфит с елементарна сяра.

Характерни реакции[редактиране | edit source]

Тиосулфатите са стабилни само в неутрална и алкална среда, докато в кисела се разпадат на сулфити и сяра, като понатам сулфитния йон се дехидратира до серен диоксид:

S2O32− (aq) + 2 H+ (aq) → SO2 (g) + S (s) + H2O

Тиосулфатите реагират различно с халогените, в зависимост от окислителната им сила:

2 S2O32− (aq) + I2 (aq) → S4O62− (aq) + 2 I (aq)
S2O32− (aq) + 4 Br2 (aq) + 5 H2O(l) → 2 SO42− (aq) + 8 Br (aq) + 10 H+ (aq)
S2O32− (aq) + 4 Cl2 (aq) + 5 H2O (l) → 2 SO42− (aq) + 8 Cl (aq) + 10 H+ (aq)

Тиосулфатите бързо корозират металите при контакт. Стоманата и неръждаемата стомана са частично чувствителни при питинг корозия с тиосулфати.

Разпространението на тиосулфатите в природата, практически е ограничено до много редкия минерал сидриетерсит, Pb4(S2O3)O2(OH)2,[3], като наскоро са установени тиосулфати и в друг рядък минерал баженовит.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Sowerby (Ed.), A. L. M.. Dictionary of Photography: A Reference Book for Amateur and Professional Photographers. 19th. London, Illife Books Ltd., 1961.
  2. C.Michael Hogan. 2011. Sulfur. Encyclopedia of Earth, eds. A.Jorgensen and C.J.Cleveland, National Council for Science and the environment, Washington DC
  3. http://www.handbookofmineralogy.org/pdfs/sidpietersite.pdf Mineral Handbook
  4. http://www.minsocam.org/msa/AmMin/Toc/Abstracts/2005_Abstracts/Oct05_Abstracts/Bindi_p1556_05.pdf