Тиосулфат

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тиосулфатите (S2O32−) са соли на тиосярната киселина. Представката тио- показва, че тиосулфатите се разглеждат като сулфати, при които единият кислороден атом е заместен със серен. Тиосулфатите се срещат в природата, като някои са участници в определени биохимични процеси. Тиосулфатът бързо дехлорира водата, а освен това е известен и с употребата си в процеса на избелване в хартиената промишленост. Тиосулфати се използват при добива на сребърна руда, обработката на кожени изделия и производството на бои. Натриевият тиосулфат е използван широко в миналото при фиксажа на черно-бели негативи и снимки, а в днешно време се използва амониев тиосулфат, който действа по-бързо.[2] Повечето бактерии могат да метаболизират тиосулфати.[3]

Структура на тиосулфатен йон

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Тиосулфат се получава при взаимодействието на сулфит с елементарна сяра.

Модел на тиосулфатен йон

Характерни реакции[редактиране | редактиране на кода]

Тиосулфатите са стабилни само в неутрална и алкална среда, докато в кисела се разпадат на сулфити и сяра, като понатам сулфитния йон се дехидратира до серен диоксид:

S2O32− (aq) + 2 H+ (aq) → SO2 (g) + S (s) + H2O

Тиосулфатите реагират различно с халогените, в зависимост от окислителната им сила:

2 S2O32− (aq) + I2 (aq) → S4O62− (aq) + 2 I (aq)
S2O32− (aq) + 4 Br2 (aq) + 5 H2O(l) → 2 SO42− (aq) + 8 Br (aq) + 10 H+ (aq)
S2O32− (aq) + 4 Cl2 (aq) + 5 H2O (l) → 2 SO42− (aq) + 8 Cl (aq) + 10 H+ (aq)

Тиосулфатите бързо корозират металите при контакт. Стоманата и неръждаемата стомана са частично чувствителни при питинг корозия с тиосулфати.

Разпространението на тиосулфатите в природата, практически е ограничено до много редкия минерал сидриетерсит, Pb4(S2O3)O2(OH)2,[4], като са установени тиосулфати и в друг рядък минерал баженовит.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. thiosulfate // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
  2. Sowerby (Ed.), A. L. M. Dictionary of Photography: A Reference Book for Amateur and Professional Photographers. 19th. London, Illife Books Ltd., 1961.
  3. C.Michael Hogan. 2011. Sulfur. Encyclopedia of Earth, eds. A.Jorgensen and C.J.Cleveland, National Council for Science and the environment, Washington DC
  4. Mineral Handbook www.handbookofmineralogy.org
  5. www.minsocam.org