Тиосулфат
| Тиосулфат | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | O₃S₂²⁻ |
| Моларна маса | 111,929 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 14383-50-7 |
| PubChem | 1084 |
| ChemSpider | 1054 |
| ChEBI | 16094 |
| SMILES | [O-]S(=O)(=S)[O-] |
| InChI | InChI=1S/H2O3S2/c1-5(2,3)4/h(H2,1,2,3,4)/p-2 |
| InChI ключ | DHCDFWKWKRSZHF-UHFFFAOYSA-L |
| UNII | LLT6XV39PY |
| Gmelin | 2031 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Тиосулфат в Общомедия | |
Тиосулфатите (S2O32−) са соли на тиосярната киселина. Представката тио- показва, че тиосулфатите се разглеждат като сулфати, при които единият кислороден атом е заместен със серен. Тиосулфатите се срещат в природата, като някои са участници в определени биохимични процеси. Тиосулфатът бързо дехлорира водата, а освен това е известен и с употребата си в процеса на избелване в хартиената промишленост. Тиосулфати се използват при добива на сребърна руда, обработката на кожени изделия и производството на бои. Натриевият тиосулфат е използван широко в миналото при фиксажа на черно-бели негативи и снимки, а в днешно време се използва амониев тиосулфат, който действа по-бързо.[2] Повечето бактерии могат да метаболизират тиосулфати.[3]
Получаване[редактиране | редактиране на кода]
Тиосулфат се получава при взаимодействието на сулфит с елементарна сяра.
Характерни реакции[редактиране | редактиране на кода]
Тиосулфатите са стабилни само в неутрална и алкална среда, докато в кисела се разпадат на сулфити и сяра, като понатам сулфитния йон се дехидратира до серен диоксид:
- S2O32− (aq) + 2 H+ (aq) → SO2 (g) + S (s) + H2O
Тиосулфатите реагират различно с халогените, в зависимост от окислителната им сила:
- 2 S2O32− (aq) + I2 (aq) → S4O62− (aq) + 2 I− (aq)
- S2O32− (aq) + 4 Br2 (aq) + 5 H2O(l) → 2 SO42− (aq) + 8 Br− (aq) + 10 H+ (aq)
- S2O32− (aq) + 4 Cl2 (aq) + 5 H2O (l) → 2 SO42− (aq) + 8 Cl− (aq) + 10 H+ (aq)
Тиосулфатите бързо корозират металите при контакт. Стоманата и неръждаемата стомана са частично чувствителни при питинг корозия с тиосулфати.
Разпространението на тиосулфатите в природата, практически е ограничено до много редкия минерал сидриетерсит, Pb4(S2O3)O2(OH)2,[4], като са установени тиосулфати и в друг рядък минерал баженовит.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ thiosulfate // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ Sowerby (Ed.), A. L. M. Dictionary of Photography: A Reference Book for Amateur and Professional Photographers. 19th. London, Illife Books Ltd., 1961.
- ↑ C.Michael Hogan. 2011. Sulfur. Encyclopedia of Earth, eds. A.Jorgensen and C.J.Cleveland, National Council for Science and the environment, Washington DC
- ↑ Mineral Handbook www.handbookofmineralogy.org
- ↑ www.minsocam.org