Липид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Структура на няколко често срещани липиди: на първия ред - олеинова киселина[1] и холестерол;[2] в средата - триглицерид, съставен от олеатна, стеаратна и палмитатна вериги, прикрепени към глицеролово ядро; долу - фосфатидилхолин, широко разпространен фосфолипид[1]

Липидите са голяма група органични съединения, включваща мазнините, восъците, стеролите, разтворимите в мазнини витамини (като A, D, E и K), моноглицеридите, диглицеридите, фосфолипидите и други. Основните биологични функции на липидите са съхраняването на енергия, участието в структурата на клетъчната мембрана и в клетъчната сигнализация.

Най-общо липидите могат да бъдат дефинирани като хидрофобни и амфифилни молекули с малки размери. Амфифилността на някои липиди им позволява да образуват структури като секреторни мехурчета, липозоми или мембрани във водна среда. Биологичните липиди произлизат изцяло или частично от два различни вида биохимични подединици - кетонна и изопренна групи.[3] От тази гледна точка липидите могат да се разделят на осем категории: мастни киселини, глицеролипиди, глицерофосфолипиди, сфинголипиди, захаролипиди и поликетиди, получени чрез кондензация на кетонни подединици, и стеролови и пренолови липиди, получени чрез кондензация на изопренни подединици.

Макар че терминът „липид“ понякога се използва като синоним на „мазнина“, мазнините са само подгрупа липиди, наричани също триглицериди. Освен тях към липидите се причисляват и мастните киселини и техните производни, като диглицериди, моноглицериди и фосфолипиди, както и друти съдържащи стерол метаболити, като холестерол.[4] Въпреки че хората и останалите бозайници използват различни метаболитни пътеки за разграждане и синтезиране на липиди, някои съществени липиди не могат да бъдат получени по този начин и трябва да се набавят от храната им.

Видове[редактиране | edit source]

Мастни ацили[редактиране | edit source]

Групата на мастните ацили включва мастните киселини и техните съединения и производни. Тя обхваща разнообразни вещества, синтезирани чрез удължаване на веригата на ацетил коензим A с групи малонил коензим A или метилмалонил коензим A.[5][6] Изградени са от въглехидратна верига, завършваща с група на карбоксилната киселина. Тази структура прави единият край на молекулата полярен хидрофилен, а другият - неполярен хидрофобен, поради което веществото е неразтворимо във вода. Структурата на мастните киселини е фундаментална за биологичните липиди и често служи като структурен компонент на липидите с по-сложна структура.

Въглеродната верига, обикновено с дължина от 4 до 24 въглеродни атома,[7] може да бъде наситена или ненаситена и може да бъде прикрепена към функционална група, съдържаща кислород, халоген, азот или сяра. При наличието на двойни връзки е възможно възникването на геометричен изомеризъм (цис/транс), който оказва значително въздействие върху молекулната конфигурация. Цис-връзките водят до огъване на веригата на мастните киселини, като ефектът е по-силно проявен при наличие на повече двойни връзки. Това явление от своя страна играе важна роля в структурата и функционирането на клетъчните мембрани.[8] Повечето срещащи се в природата мастни киселини имат цис-конфигурация, макар че и транс-формата съществува при някои естествени и частично хидрогенирани мазнини и масла.[9]

Примери за мастни киселини с голямо биологично значение са ейкозаноидите, получавани главно от арахидонова киселина и ейкозапентаенова киселина, които включват простагландините, левкотриените и тромбоксаните. Други основни категории мастни киселини са мастните естери и мастните амиди. Мастните естери включват важни биохимични посредници, като восъчните естери, производните на коензим A и ACP и карнитините на мастните киселини. Към мастните амиди се отнасят N-ацилетаноламините, като невротрансмитера анандамид.[10]

Глицеролипиди[редактиране | edit source]

  • Глицериди -естери на глицерина с мастните киселини, затова другото им име е триглицериди. Свойствата на глицеридите зависят от влизащите в състава им мастни киселини, които могат да бъдат наситени, като палмитиновата, стеариновата и капроновата киселина, или ненаситени, като олеиновата и линоловата.

Фосфолипиди[редактиране | edit source]

  • Фосфолипиди - главна съставка на биологичните мембрани. Разликата в структурата между тях и глицеридите е в това, че една от хидроксилните групи на глицерида е заменена с остатък от фосфорна киселина, който пък е свързан с азотосъдържащо вещество. Фосфолипид е лецитинът, който се съдържа в яйчния жълтък. Дневната необходимост от фосфолипиди за човека е 5 g.

Сфинголипиди[редактиране | edit source]

Сфинголипидите са вид липиди, изградени на базата на амино алкохола сфингозин (или негови производни) и остатък от мастна киселина. Химическата структура на сфингозина наподобява моноацилглицерол, а след свързването му с мастна киселина, полученото съединение церамид наподобява структурата на диацилглицерол. Церамидът е предшественик на останалите групи сфинголипиди — сфингомиелини, гликосфинголипиди и ганглиозиди. При бозайниците и човек, свингозинът е основния тип алкохол, участващ в изграждането на сфинголипидите, но при други организми е възможно наличието и на сходни амино алкохоли. Мастната киселина при сфинголипидите, обикновено наситена или мононенаситена, е с дължина между 16 и 26 въглеродни атома. В структурата на по-сложните сфинголипиди влизат и фосфоалкохоли като фосфохолин и фосфоетаноламин (при сфингомиелините), монозахаридни остатъци (при гликосфинголипидите) или сложни съединения на базата на въглехидрати (при ганглиозидите). Обща функция на сфинголипидите е осигураването на маханична устойчивост и относителна химична инертност на клетъчната мембрана. Специфичните функции, характерни за определени групи сфинголипиди, са свърдани с процесите на междуклутъчното разпознаване и клетъчната сигнализация. Заболяванията, свързани със смущения в метаболизма на сфинголипидите имат сериозни последици за нервните тъкани при висшите животни и се означават с общото име сфинголипидози.

Стеролови липиди[редактиране | edit source]

  • Стерини - това са високомолекулни хидроароматни алкохоли. Стерини са холестеринът и ситостеринът.
  • Стероиди - вид липиди, играещи важна роля в метаболизма. Представител е витамин D. Липсата му при децата причинява рахит. Витаминът се образува в организма при излагане на слънчева (ултравиолетова) светлина.

Пренолови липиди[редактиране | edit source]

  • Каротиноиди - липиди, чувствителни към светлина. Придават червения цвят на доматите и оранжевия при морковите (от там идва и името на морков на френски и английски - carrot). При хората каротиноидите (витамин А) заемат важна роля в процесите на усвояване на светлината от ретината на окото.

Захаролипиди[редактиране | edit source]

Поликетиди[редактиране | edit source]

Биологични функции[редактиране | edit source]

Метаболизъм[редактиране | edit source]

Хранене и здраве[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Stryer 2007, с. 328.
  2. ((en)) Maitland, Jr Jones. Organic Chemistry. W W Norton & Co Inc (Np), 1998. ISBN 0-393-97378-6. с. 139.
  3. ((en)) Fahy, E и др. A comprehensive classification system for lipids. // Journal of Lipid Research 46 (5). 2005. DOI:10.1194/jlr.E400004-JLR200. с. 839–861.
  4. ((en)) Michelle, A и др. Human Biology and Health. Englewood Cliffs, New Jersey, USA, Prentice Hall, 1993. ISBN 0-13-981176-1. OCLC 32308337.
  5. ((en)) Vance, JE и др. Biochemistry of Lipids, Lipoproteins and Membranes. Amsterdam, Elsevier, 2002. ISBN 0444511393. OCLC 51001207.
  6. ((en)) Brown, HA (ed.). Lipodomics and Bioactive Lipids: Mass Spectrometry Based Lipid Analysis, Volume 432 (Methods in Enzymology). Boston, Academic Press, 2007. ISBN 0123738954. OCLC 166624879.
  7. ((en)) Hunt, SM и др. Advanced Nutrition and Human Metabolism. Belmont, CA, West Pub. Co, 1995. ISBN 0-314-04467-1. с. 98.
  8. Devlin 1997, с. 193-195.
  9. ((en)) Hunter, JE. Dietary trans fatty acids: review of recent human studies and food industry responses. // Lipids 41 (11). November 2006. DOI:10.1007/s11745-006-5049-y. с. 967–992.
  10. ((en)) Fezza, F и др. Fatty acid amide hydrolase: a gate-keeper of the endocannabinoid system. // Subcellular Biochemistry 49. 2008. DOI:10.1007/978-1-4020-8831-5_4. с. 101–132.
Цитирани източници
  • ((en)) Devlin, TM. Textbook of Biochemistry: With Clinical Correlations. 4th. Chichester, John Wiley & Sons, 1997. ISBN 0-471-17053-4.
  • ((en)) Stryer, L и др. Biochemistry. 6th. San Francisco, W.H. Freeman, 2007. ISBN 0-7167-8724-5.

Външни препратки[редактиране | edit source]