Холестерол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Холестеролът (наричан някога холестерин) е стерол (комбинация между стероид и алкохол) и липид, съдържащ се в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло и транспортиран в кръвната плазма на всички животни. Минимални количества холестерол се съдържат и в мембраните при растенията. Холестеролът е бяло мазно вещество, неразтворимо във вода и разтворимо в повечето органични разтворители. Промишлено холестеролът се получава от говежди гръбначен мозък или от ланолин.

Името на холестерола идва от гръцкото chole- (жлъчка) и stereos (твърд) и химическата наставка „-ол“ за алкохол. Това вещество е идентифицирано за пръв път в жлъчни камъни през 1769 година от французина Франсоа дьо ла Сал. Но тъй като той не публикува труда си, друг французин му дава името си. Мишел Йожен Шеврьол (1786 – 1889) е роден в семейство на хирурзи и става един от най-известните и изтъкнати учени на 19 век. Като професор по химия в Париж, Шеврьол прави задълбочени изследвания на сапуна. В резултат на проучванията му се раждат много научни статии, които водят началото си от 1813 година, а кулминацията им е забележителният му труд върху животинските мазнини „Изследвания върху мазнините с животински произход”, публикуван през 1823 година. В тази публикация за първи път се появява думата холестерол.#виж [[1]]

Химична структура и наименование[редактиране | edit source]

Cholesterol.svg

Молекулната маса на холестерола е 386,65. Неговото наименование по номенклатурата на IUPAC e: "(3S, 8S, 9S, 10R, 13R, 14S, 17R) - 10, 13 - диметил - 17 - [(2R) - 6 - метилхептан - 2 - ил ] - 2, 3, 4, 7, 8, 9, 11, 12, 14, 15, 16, 17 - додекахидро - 1H - циклопентафенантрен - 3 - ол". В основата на въглеродния му скелет стои циклопентанперхидрофенантреновото ядро.

Биологични функции на холестерола[редактиране | edit source]

Холестеролът е нормална съставна част на всички клетъчни мембрани в човешкия и животинския организъм.

Той е необходим за синтеза на:

и още десетки метаболитно активни вещества, жизнено необходими за нормалната обмяна.

Метаболизъм на холестерола в човешкия организъм[редактиране | edit source]

Човешкият организъм може да си синтезира до 80 % от холестерола, който му е необходим. Нормалната синтеза е около 10 mg холестерол дневно за 1 kg телесна маса. Новосинтезираният холестерол, както и приетият с храната, постъпват в черния дроб. Там холестеролът се свързва със специални транспортни белтъци в липопротеидни комплекси с ниска плътност (Low Density Lipoproteins - Cholesterol, LDL-C, наричан от неспециалистите "лош холестерол"). LDL-C разнасят холестерола до всички клетки и тъкани на човешкото тяло - те много се нуждаят от него.

При някои обменни нарушения холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава от липопротеидния комплекс твърде рано. Тогава холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове, където образува печално известните атеросклеротични плаки. В началните стадии тези натрупвания са обратими. В кръвта има специална белтъчна защитна система, която свързва натрупания по стените на кръвоносните съдове холестерол в липопротеиди с висока плътност (High Density Lipoproteins - Cholesterol, HDL-C). HDL-C отнася холестерола обратно в черния дроб. Неспециалистите наричат HDL-C "добър холестерол", но това название е твърде условно. HDL-C се образува само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове.

Трайното повишаване на нивото на холестерола в кръвта се нарича хиперхолестеролемия. Това е болестно състояние от групата на дислипидемиите. Важно е да се разбира, че здравият организъм може да изхвърли излишните количества холестерол, приет с храната. Холестеролът, сам по себе си, не може да предизвика заболяване. Хиперхолестеролемията не е болест, а признак на някои болести на обмяната на веществата.

Нормални стойности на холестерола[редактиране | edit source]

Нормалното съдържание на общ холестерол в човешката кръв е около 3,36 - 7,76 mmol/L (около 1,3 - 3,0 g/L). Здрав възрастен човек има около 5 литра кръв и 6,5 - 15,0 грама холестерол в нея. В целия човешки организъм се съдържат около 250 грама холестерол.

Когато съотношението \frac{LDL-C}{HDL-C}< 4, холестеролът не може да се отложи по стените на кръвоносните съдове.

Съдържание на холестерол в кръвния серум, mmol/l [1]
показател
желателно
гранично
болестно
Общ холестерол
< 5,2
5,2 - 6,5
> 6,5
LDL-C
< 4,0
4,0 - 5,0
> 5,0
HDL-C
> 1,0
1,0 - 0,9
< 0,9
LDL-C/HDL-C
< 4,0
4,0 - 5,0
> 5,0

Хранене и холестерол[редактиране | edit source]

Холестеролът се съдържа основно в хранителните продукти от животински произход.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛ В НЯКОИ ХРАНИ, mg/100 g [2]
Хранителен продукт Холестерол Хранителен продукт Холестерол
Прясно мляко 2%
6,7
Телешко месо (шол)
71,0
Прясно мляко 3%
10,0
Пиле, бяло месо (без кожа)
43,0
Кисело мляко 2%
6,7
Пиле, бяло месо (с кожа)
67,0
Кисело мляко 3%
12,0
Варена наденица
65,0
Обезмаслена извара
5,0
Шпеков салам
79,0
Краве сирене
70,0
Бяла риба (речна)
46,0
Кашкавал "Витоша"
100,0
Скумрия
55,0
Свинско филе (без кост)
65,0
Краве масло
230,0

Препоръчителният прием на холестерол с храната е до 300 mg (0,3 g) дневно.[3]

Дълбоко погрешно е да се заменят животинските мазнини в диетата с хидрогенирани (хидрирани) такива, заради това, че последните не съдържали холестерол!

Хидрогенираните мазнини съдържат високи нива наситени и транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини увеличават размерите и намаляват плътността на LDL-C, което значително повишава риска от освобождаване на холестерола в кръвоносните съдове. Транс-мастните киселини блокират мембранните клетъчни рецептори за LDL-C, възпрепятстват неговото влизане в клетките и значително повишават риска за отлагане на холестерол по стените на кръвоносните съдове. Доказано е, че транс-мастните киселини значително повишават риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания и диабет тип II.

Естествените растителни (олио, зехтин) и животински (краве масло, говежда и овча лой, свинска мас) мазнини почти не съдържат транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини в природните мазнини са балансирани с късоверижни и ненаситени такива в съотношения, които са полезни за човешкото здраве!

Източници[редактиране | edit source]

  1. Станкушева, Т., Н. Дончева, М. Керековска, А. Гудев Практически подходи при лечението на дислипидемиите. София, "Знание" ООД, 1995
  2. Веселка Дулева, 2007
  3. Наредба № 23 от 19 юли 2005 г. на Министерството на здравеопазването за физиологичните норми за хранене на населението