Лецитин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фосфатидилхолин, фосфолипид в лецитина.

Лецитинът е предимно смес от гликолипиди, триглицериди и фосфолипиди (като фосфатидилхолин, фосфатидилетаноламин и фосфатидилинозитол). В биохимията, обаче, „лецитин“ обикновено се използва като синоним за чистия фосфатидилхолин, фосфолипид, който е основна съставка на фосфатидната фракция, която може да се изолира или от яйчен жълтък (на гръцки „лекитос“ — λεκιθος), или от соя, от зърната на която той се получава по механичен или химичен начин чрез хексан.

Слабо разтворим е във вода. Във водна среда фосфолипидите могат да образуват липозоми, двупластови листове, мицели или многопластови структури в зависимост от хидрацията и температурата. Резултатът е повърхностно активно вещество, обикновено класифицирано като амфифилно. Лецитин се продава като хранителна добавка и за медицинска употреба. При готвене понякога се използва като емулгатор и да предпазва от слепване.