Нар
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Нар | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Нар (Punica granatum)
|
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||
Нарът е вид широколистно дърво или храст от род Punica, или неговият плод.
Растението е сухолюбиво и идва от Иран и централна азия, до Хималаите. То е пренесено до Армения, средиземноморските региони, юго-източна Азия, тропическа Африка и юго-западните части на САЩ. На много от тези места то се отглежда специално за ядливият си плод.
Дървото расте до около 8 метра, но рядко стига до толкова. Там където се е засадило само, без човешки грижи, често става храст или ниско дръвче. Листата му са малки, продълговати и тесни. 3-7 см дълги и 2 см широки. Цветът му е оранжево-червен, едър с пет листа (понякога повече при култивираните растения).
Плодът е сферичен, голям колкото портокал или грейпфрут, с жълта до червеникава кора. Под кожата, месото е жълтеникаво. Във вътрешността се съхраняват десетки розови, червени, или винени сочни зърна, които представляват семената на нара. Целите зърна са ядливи; на вкус сладки или леко кисели.
Нарът вирее в сухи райони и не обича влага, тъй като в такава почва лесно бива нападан от гъбични заболявания. Понася слана до около -10°C.
