Мазнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мазнини се наричат естерите на глицерола с висши мастни киселини. Те са най-разпространените липиди. Източник са на енергия. При разграждането им се образува голямо количество вода; по този начин мазнините се явяват воден запас за онези животни, които прекарват известен период от годината в летаргичен "сън", също и за живеещите в пустинни условия. Числят се към липидите. Изпълняват множество биологични функции, главно като резервен хранителен запас и термоизолиращ материал. При животните се натрупва в определен вид съединителна тъкан наречена мастна във вид на капчици.При варене на мазнини с вода се разлагат,а с NaOH(сода каустик) се осапунват.Те са неразтворими във вода,но се разлагат в органични разтворители.

Мазнините имат значителна хранителна стойност поради това, че внасят незаменими висши мастни киселини.

Познати са над 1300 вида природни мазнини. Мазнини се съдържат във всяка жива клетка. В животинските организми се отлагат главно в подкожната тъкан и около някои вътрешни органи. Съставляват 10-20% от общата маса на човека. В растенията се натрупват в семената и в някои плодове.

Вижте още[редактиране | edit source]