Исоп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Исоп
Hyssopus officinalis.jpg
Лечебен исоп (Hyssopus officinalis)
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsyda Двусемеделни
разред: Lamiales
семейство: Lamiaceae Устноцветни
род: Hyssopus Исоп
Научно наименование
Уикивидове Hyssopus
Linnaeus, 1753
Видове

Исоп (Hyssopus) е род от около 10-12 вида тревисти растения или полухрасти от семейство Устноцветни (Lamiaceae), живеещи от източното Средиземноморие до централна Азия. Те са ароматни, с изправени разклонени стъбла дълги до 60 см и покрити с фини власинки по върховете. Листата са тесни, продълговати, дълги 2-5 cm. Малките сини цветове цъфтят в горната част на разклоненията през лятото. Понякога се нарича "изоп" или "хисоп"

Най-известният вид е Лечебният исоп (Hyssopus officinalis), отглеждан широко извън родните си области в Средиземноморието. Той е и билка с антисептично и тонизиращо действие, прилага се също при заболявания на дихателната система и за детоксикация.

В Южна Европа обаче често го прибавят и към домашните ликьори и други плодови напитки. Прочутият "Шартрьоз" например дължи вкуса си на исопа.

Действие и приложение[редактиране | edit source]

Спазмолитично, откашлично и антисептично. Лечебното действие се дължи на съдържащите се в билката етерично масло и горчиви вещества. Установено е, че етеричното масло притежава и антимикробно действие. Употребява се при бронхит, трахеит, високо кръвно налягане, ларингит, бронхиален задух, стенокардия, хроничен колит, газове, задух и др. Външно: за жабуркане при пресипнал глас, гърлобол и зъбобол; за промивки при възпалени очи; за бани при ревматизъм; за лапи при съсирена кръв.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия на лечебните растения в България; стр.192,193 [1]