Кайсия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кайсия
Apricots.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Rosaceae Розоцветни
род: Prunus Слива
вид: P. armeniaca Кайсия
Научно наименование
Уикивидове Prunus armeniaca
Linnaeus, 1753

Кайсията (Prunus armeniaca) е вид растение от семейство Розоцветни (Rosaceae).

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40-60 години. Листата му са елипсовидни - лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете - бели или розови.

Плодът е месест, със сплесната костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на 2 части. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните - през август.

Произход[редактиране | edit source]

Родината на кайсията е Североизточна Армения. И досега в Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на 4000 м надморска височина. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва нейното разпространение - Персия, Мала Азия.

Едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирски и княжески градини. Чак през Х век от Апенинския полуостров се разпространява в Германия и Франция, а по-късно - и в Америка, Африка и Австралия.

Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.

В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.

Зарзали[редактиране | edit source]

Понякога се използва и наименованието зарзала, което идва от персийското „зард-алю“ и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото наименование „кайсия“ на български е заимствано от турския език.

Лечебни свойства[редактиране | edit source]

Сърдечно-съдови заболявания, аритмия, хипертония

Пресните кайсии съдържат 305 мг% калий, а сушените – до 1717 мг%. Това прави плодовете много полезни за хората, които страдат от сърдечно-съдови заболявания, особено при сърдечна недостатъчност и аритмия. Плодовете понижават и кръвното налягане, тъй като съдържат 8,3 мг% магнезий. Затова на хипертониците се препоръчват големи количества пресни кайсии.

За тези, които страдат от аритмия, се препоръчва пюре от 5 пресни кайсии, смесено с 1 ч . ч. айран. Тази доза трябва да се изпие в рамките на един ден.

Съединенията от групата на флавоноидите (260 мг%/100 г) укрепват стените на кръвоносните съдове.

Рак[редактиране | edit source]

Кайсиевите ядки имат високо съдържание на витамин В17, известен още като амигдалин. В алтернативната медицина той се използва при терапия на рак. Важно е да се знае, че ядките трябва да се консумират печени. В книгата си “Силата на кайсиите – как лаетрила излекува моя рак”, авторката Хелън Кюран разказва как сама е излекувала раковото си заболяване чрез лаетрил – търговското наименование на амигдалина. Кюран е страдала от меланома с разсейки в черния дроб, а лекарите й давали не повече от 2-3 месеца живот. Тя се подложила на терапия с кайсиеви ядки, благодарение на които се излекувала.

Американското дружество за борба с рака изтъква, че заради високото си съдържание на каротин, кайсиите намаляват опасността от рак на ларингса, хранопровода и белите дробове.

Анемия[редактиране | edit source]

Кайсиите съдържат 1,4 мг% желязо, което ги прави отлично средство за профилактика и лечение на малокръвието. 100 г от плода имат същото действие при кръвотворенето като 250 г черен дроб . Благотворното действие против анемия се дължи и на кобалта и медта в кайсиите.

Стомашни заболявания, язва, гастрит и запек[редактиране | edit source]

Кайсиевият сок нормализира киселинността на стомаха и действа благоприятно при колити, съпътствани от метеоризъм и дисбактериоза. Препоръчваната доза е 70-80 мл 6-7 пъти на ден между храненията. Когато не е сезонът на пресния плод, със същото действие е настойката от сушени кайсии. Тя се приготвя като се залеят 100 г ситно нарязани сушени кайсии с 1 л гореща вода. Сместа престоява 6 часа на топло и е готова за консумация.

Лечебните свойства на кайсиите при язви и скрити отоци се дължи на диуретичната им функция. Отварата от кайсии облекчава възпалението на слизестите обвивки на стомашно-чревния тракт.

За хората, които страдат от хроничен запек, се препоръчва следното средство: 400 г сушени кайсии и 400 г сушени сини сливи без костилките се смилат. Добавя се 200 г течен мед и се разбърква. Сместа се приема по 1 ч. л. след вечеря, заедно с 1 ч. ч. топла вода.

Простудни заболявания – кашлица, бронхит, ларингит, трахеит[редактиране | edit source]

Смята се, че лечебен ефект против простудни заболявания имат ядките на кайсиите. 20 костилки се натрошават, ядките се обелват, изсушават и стриват на прах. Той се консумира 3-4 пъти дневно по 1 ч. л. с мляко или чай. Против простуда, а и за по-бързо възстановяване след боледуване, се препоръчват и самите плодове, тъй като те съдържат 13 мг% витамин С.

Влошено зрение[редактиране | edit source]

Кайсиите имат високо съдържание на бета каротин, който в организма се трансформира във витамин А. Той е отговорен за доброто зрение. Витаминът участва в състава на зрителния пурпур и образуването на кожата и лигавиците. Всекидневната консумация на три или повече кайсии понижава риска от макулна дегенерация, съобщава Аrchives of Ophthalmology, базирайки се на резултатите от медицинско изследване. Смята се, че макулната дегенерация е сред основните причини за загуба на зрението при възрастни.

Освен за зрението, витамин А засилва имунната ни система, полезен е за очите, косата, кожата, венците и жлезите.

Остеопороза[редактиране | edit source]

Кайсията е плодът с най-високо съдържание на калций – 73 мг/100 гр., което ги прави отлично средство при профилактиката на остеопороза. Напоследък учените смятат, че важна роля с борбата с намаляването на костната плътност има химическият елемент бор, който също се съдържа в оранжевите плодове. Той помага на жените в климактериума да запазят нивата си на естроген и ги предпазва от намаляването на костната плътност.

Укрепване на имунитета[редактиране | edit source]

Лечебните свойства на кайсиите са известни и за общо укрепване при бременни жени, деца и възрастни хора за подсилване на имунитета. За целта е достатъчно да се консумират по 100-150 г сушени плодове на ден.

Подсилване на мозъчната дейност[редактиране | edit source]

Високото съдържание на фосфор (21,1 мг%) и магнезий ((8,3 мг%) прави кайсиите ценни за активната работа на мозъка. Калцият в плодовете (23,1 мг%) пък се препоръчва за нормалната нервно-мускулна възбудимост. В кайсиите има много витамини от група , които ни пазят от депресия и безсъние. Съчетанието между фосфор и магнезий е полезно при хората, подложени на активно умствено натоварване. То подобрява качеството на паметта.

Заздравяване на рани[редактиране | edit source]

Лечебните свойства на кайсиите включват и по-бързото заздравяване на рани и за облекчаване на възпалени участъци от кожата. За целта трябва да се смеси меката част на 3 кайсии с 1 с. л. сметана и 1 с. л. зехтин. Сместа се поставя на поразените места и трябва да престои 3,5 часа.

Специалистите по хранене предупреждават диабетиците, хората с чернодробни проблеми и тези с нарушена функция на щитовидната жлеза да бъдат внимателни с консумацията на кайсии. В глеми количества, заради високото си съдържание на захар, те могат да бъдат противопоказни. Трябва да сме предпазливи и със суровите кайсиеви ядки – те съдържат токсично вещество и затова на един прием не трябва да се консумират повече от 20 г ядки.

Източници[редактиране | edit source]