Кайсия
| Кайсия | |||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
Кайсията (Prunus armeniaca) е вид растения от семейство Розоцветни (Rosaceae).
Съдържание |
[редактиране] Физически характеристики
Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40-60 години. Листата му са елипсовидни - лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете - бели или розови. Плодът е месест, с костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на две, костилката му е сплесната. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните - през август.
[редактиране] Произход
Родината на кайсията е Североизточна Армения. И досега в Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на надморска височина 4000 м. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва разпространението ѝ през Персия, Армения, Мала Азия, едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирските и княжески градини. Едва през Х век кайсията се разпространява от Апенинския полуостров в Германия и Франция, а по-късно и в Америка, Африка и Австралия. Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.
В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.
Понякога се използва и наименованието "зарзала", което идва от персийското "зард-алю", и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото у нас наименование "кайсия" е взаимствано от турския език.
| Кайсия (Хранителна стойност за 100 g) |
|
| Енергия | 200 kJ (50 kcal) |
|---|---|
| Въглехидрати | 11 g |
| Влакна | 2.4 g |
| Мазнини | 0 g |
| Белтъчини | 1 g |
| Вода | 86 g |
| Витамини | |
| Витамин A | 96 μg (11%) |
| Тиамин (B1) | 0.03 mg (3%) |
| Рибофлавин (B2) | 0.04 mg (3%) |
| Ниацин (B3) | 0.6 mg (4%) |
| Пантотенова к-на (B5) | 0.24 mg (5%) |
| Пиридоксин (B6) | 0.054 mg (4%) |
| Фолиева к-на (B9) | 9 μg (2%) |
| Витамин C | 10 mg (11%) |
| Витамин Е | 0.89 mg (6%) |
| Витамин K | 3.3 μg (3%) |
| Минерали | |
| Калций, Ca | 14 mg (1%) |
| Желязо, Fe | 0.54 mg (7%) |
| Магнезий, Mg | 8 mg (2%) |
| Фосфор, P | 19 mg (3%) |
| Калий, K | 296 mg (6%) |
| Натрий, Na | 1 mg (0%) |
| Цинк, Zn | 0.26 mg (2%) |
| Мед, Cu | 0.089 mg (10%) |
| Манган, Mn | 0.079 mg (3%) |
| Селен, Se | 0.4 μg (1%) |
| Процентите са спрямо препоръчителната дневна доза в САЩ. Източник: [1] |
|
[редактиране] Хранителни стойности и лечебно действие
Кайсията е добър източник на витамин A и витамин C. Поради високото съдържание на калиеви соли кайсията спомага за бързото отделяне на вода от организма. Препоръчва се консумиране както на пресни, така и на сушени кайсии при сърдечно-съдови заболявания. При децата кайсията стимулира растежа и влияе добре на развитието на костната система. Не се препоръчва плод или дори сок при хронични колити.[1]
