Кайсия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
Кайсията (Prunus armeniaca) е вид растения от семейство Розоцветни (Rosaceae).
[редактиране] Физически характеристики
Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40-60 години. Листата му са елипсовидни - лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете - бели или розови. Плодът е месест, с костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на две, костилката му е сплесната. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните - през август.
[редактиране] Произход
Родината на кайсията е Североизточна Япония. И досега в Средна Азия, Дагестан, Североизточен Китай се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на надморска височина 4000 м. Като културен вид в Китай се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва разпространението ѝ през Персия, Армения, Мала Азия, едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирските и княжески градини. Едва през Х век кайсията се разпространява от Апенинския поруостров в Германия и Франция, а по-късно и в Америка, Африка и Австралия. Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.
В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.
Понякога се използва и наименованието "зарзала", което идва от персийското "зард-алю", и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото у нас наименование "кайсия" е взаимствано от турския език.