Бадем
| Бадем | |||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
Бадемът (още миндал, клепуш, Prunus dulcis; синоними Prunus amygdalus, Amygdalus communis) е вид дребно широколистно дърво от семейство Розоцветни (Rosaceae). Със същото име се нарича и плодът на дървото.
Съдържание |
[редактиране] Значение
Бадемите са отглеждани преди хилядолетия, но е отнело доста време за тяхното наименуване. Ботанистите постоянно измисляли нови и нови имена за него.
В миналото консумацията на бадеми е била много популярна в лечението на болестите на богаташите. А готвачите на високопоставените семейства добавяли бадеми към месните ястия, за да са по-лесно смилаеми. И до днес ядката се счита за кралски плод.
[редактиране] Хранителна стойност
Бадемите са известни със свойствата си на антиоксидант. Те са изключително богати на витамин Е (в 100 g се съдържат 229% от препоръчителната дневна доза). Той играе важна роля за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак, както и за забавяне на процеса на стареене. Високите стойности на фосфор и магнезий в бадемите спомагат за заздравяване на костите. Освен това те са богати на ненаситени мазнини.
| Бадем (Nuts, almonds) (Хранителна стойност за 100 g) |
|
| Енергия | 2408 kJ (580 kcal) |
|---|---|
| Въглехидрати | 21.67 g |
| Нишесте | 0.74 g |
| Захари | 3.89 g |
| Сукроза | 3.6 g |
| Глюкоза | 0.12 g |
| Фруктоза | 0.09 g |
| Лактоза | 0 g |
| Малтоза | 0.04 g |
| Галактоза | 0.05 g |
| Влакна | 12.2 g |
| Мазнини | 49.42 g |
| Наситени | 3.731 g |
| Мононенаситени | 30.889 g |
| Полиненаситени | 12.07 g |
| Холестерол | 0 mg |
| Белтъчини | 21.22 g |
| Вода | 4.7 g |
| Пепел | 2.99 g |
| Витамини | |
| Витамин A | 0 μg (0%) |
| α-каротин | 0 μg |
| β-каротин | 1 μg (0%) |
| Тиамин (B1) | 0.211 mg (18%) |
| Рибофлавин (B2) | 1.014 mg (78%) |
| Ниацин (B3) | 3.385 mg (21%) |
| Холин (B4) | 52.1 mg (9%) |
| Пантотенова к-на (B5) | 0.469 mg (9%) |
| Пиридоксин (B6) | 0.143 mg (11%) |
| Фолиева к-на (B9) | 50 μg (13%) |
| Кобаламин (B12) | 0 μg (0%) |
| Витамин C | 0 mg (0%) |
| Витамин D | 0 μg (0%) |
| Витамин Е | 26.22 mg (175%) |
| Витамин K | 0 μg (0%) |
| Ликопен | 0 μg |
| Минерали | |
| Калций, Ca | 264 mg (26%) |
| Желязо, Fe | 3.72 mg (47%) |
| Магнезий, Mg | 268 mg (67%) |
| Фосфор, P | 484 mg (69%) |
| Калий, K | 705 mg (15%) |
| Натрий, Na | 1 mg (0%) |
| Цинк, Zn | 3.08 mg (28%) |
| Мед, Cu | 0.996 mg (111%) |
| Манган, Mn | 2.285 mg (99%) |
| Селен, Se | 2.5 μg (5%) |
| Аминокиселини | |
| Триптофан | 0.214 g |
| Треонин | 0.598 g |
| Изолевцин | 0.702 g |
| Левцин | 1.488 g |
| Лизин | 0.58 g |
| Метионин | 0.151 g |
| Цистин | 0.189 g |
| Фенилаланин | 1.12 g |
| Тирозин | 0.452 g |
| Валин | 0.817 g |
| Аргинин | 2.446 g |
| Хистидин | 0.557 g |
| Аланин | 1.027 g |
| Аспарагинова к-на | 2.911 g |
| Глутаминова к-на | 6.81 g |
| Глицин | 1.469 g |
| Пролин | 1.032 g |
| Серин | 0.948 g |
| Други | |
| Алкохол | 0 g |
| Кофеин | 0 mg |
| Теобромин | 0 mg |
| Процентите са спрямо препоръчителната дневна доза в САЩ. Източник: USDA Nutrient Database |
|
[редактиране] Произход и разпространение
Родината на бадема е Югозападна Азия. Опитомената форма може да се отглежда и в по-северни области, включително на Британските острови. Култивират се около 20 разновидности на бадема, които се различават по период на цъфтеж и здравина на ядковидната черупка Световното производство на бадеми е около 1,4 млн. тона (1 млн. тона през 1995, 1,85 млн. тона през 2002) по данни на ФАО. Най-големите производители са Съединените щати, Гърция, Иран, Италия, Мароко, Португалия, Испания, Сирия, Турция.
В България бадемът се отглежда предимно в райони с високи пролетни температури и места, където рядко има късни пролетни слани. Причината за това е, че бадемът е един от най-ранно цъфтящите култури у нас. Това е често причина ранните пролетни слани да унищожат цъфтежа, а и от там плода на растението. Благоприятни места са крайбрежните райони на Черноморието и някои южни балкански котловини.
[редактиране] Систематика
Бадемът се класифицира, заедно с прасковата, в подрод Amygdalus на род Слива (Prunus), който се отличава от другите подродове по нагъната черупка на костилката. При бадема отсъства сладката месеста външна част, покриваща костилката на други представители на рода, като тя е заменена от дебела кожа, която обвива костилката и ядката, която се яде. Култивирано се развъжда върху подложка от див бадем или праскова.
Бадемите са наричани още „Кралицата на семейство розови”. Дървото има декоративна форма и в редки случаи достига височина от 12 метра. Цветовете му съдържат голямо количество нектар. Бадемът цъфти рано напролет, а плодовете узряват в края на лятото.
[редактиране] Съхранение
Бадемите трябва да се съхранявет на прохладно и сухо място, заради съдържанието на мазнини. Излагането на светлина и топлина, води до образуване на гъбичките Aspergillus fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Те от своя страна причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Almond“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
