Праскова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Праскова
Flameprince peaches.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Rosaceae Розоцветни
род: Prunus Слива
вид: P. persica Праскова
Научно наименование
Уикивидове Prunus persica
(L.) Batsch, 1801

Прасковата (Prunus persica) е вид растения от семейство Розоцветни (Rosaceae). Достига около 4 m височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите ѝ клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави.

Съществуват над 5000 вида праскови с жълта, розова или бяла вътрешност.

Произход[редактиране | edit source]

За родина на прасковата се смята Китай. Там богът на дълголетието се изобразява винаги с праскова в ръце. Латинското наименование е persica, вероятно защото прасковите са дошли в Европа през Персия. В средновековието плодовете на прасковата са били смятани за вредни, а с лечебна цел са се ползвали само листата.

Химичен състав[редактиране | edit source]

Прасковите съдържат витамините В1, В2, В9, PP, С, Е и каротин (колкото по-жълти са плодовете толкова по-високо е съдържанието му). Те са богати на калий, натрий, фосфор, магнезий и калций. Съдържат, макар и в ограничени количества желязо, титан, манган, мед, никел, хром и молибден. Съдържанието на пектин в плодовете зависи от степента им на зрялост – в зелените пектинът е два пъти по-малко, отколкото в узрелите. 80-90 % от съдържанието на плода е водно, 6-14 % са захарите, включително и захароза, около 8 % са пектиновите вещества, средно 15 мг% е наличието на витамин С и около 0,8 мг% е каротинът. Прасковите съдържат ценни органичните киселини - ябълчна, винена, лимонена, и минералите - калий, желязо, фосфор, манган, мед, цинк, селен и магнезий. Богати са на витамин С, една праскова доставя ¾ от необходимата дневна доза от антиоксидантния витамин. Съдържат витамини от група В, включително и фолиева киселина, витамин Е, К, РР и етерични масла. Много от ценните вещества в плода се запазват дори и при кулинарна подготовка – при консервиране, приготвяне на сладки изкушения, при сушене.

Лечебни свойства[редактиране | edit source]

При болни бъбреци, подагра, ревматизъм, сърдечни болести, подобрява функцията на жлъчката, черния дроб и червата. Спомага за отделянето на шлаки от организма. Лесно усвоимото нишесте на прасковата има принос за подобряването на храносмилателния процес. Стимулира отделянето на стомашен сок. Предотвратява процесите на гниене в стомашно-чревния тракт.

Костилките на прасковата също са полезни, защото съдържат бадемово масло, витамин В17 и етерични масла. Прасковата е много полезна за кожата – изглажда бръчките, поддържа свежестта на кожата и подсилва тена. Да не се консумира от хора с диабет, затлъстяване и болен стомах.

Галерия[редактиране | edit source]