Турски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Турски език

Türkçe

Говори се в: Турция, Германия, КипърГърция, България, Македония, Ирак, Румъния и др.
Район
Общо говорещи: 65 000 000-75 000 000
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Огузки
...-Турски
....→Турски
Официално положение
Официален в: Турция, Кипър
Контролиран от: Türk Dil Kurumu
Кодове на езика
ISO 639-1 tr
ISO 639-2 tur
ISO 639-3 TRK

Турският език (Türkçe) е тюркски език, говорен от около 65 милиона души като първи (роден) език и други 10 милиона души като втори език в Турция, нейните съседни страни, Кипър, както и редица страни в света.

Съдържание

[редактиране] Географско разпространение

Турският език се говори в Турция и от малцинства в около 35 други държави. Някои от които: Германия, Северен Кипър, България, Гърция, Румъния, Република Македония и Узбекистан.

[редактиране] Официален език

Турският е официален език на Турция и един от официалните езици на Кипър.

[редактиране] Диалекти

Диалектите на турския включват: дунавски, ескишехирски (говорен в Ескишехир), динлер, одрински (говорен в Одринско), газиантепски (говорен в Газиантеп), урфа (говорен в Шанлъурфа).

[редактиране] История

Когато през 11 век селджукските турци идват от Средна Азия и се заселват в Анадола, те влизат в контакт с исляма и арабските общности. След като турците приемат исляма, арабски (голям брой се използват и до днес) и персийски думи навлизат в езика. През шестте века на Османската империя турците продължават да заемат думи от тези два езика. През този период заемките достигат такъв брой (около 20 % от цялата лексика), че на практика езикът лексикално е бил смесица между турски, арабски и персийски, и е наричан османски турски. В днешна Турция той не се използва с тогавашния си лексикален състав.

След като Кемал Ататюрк основава Република Турция, той учредява Турската езикова фондация, която има за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени едва няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.

[редактиране] Азбука

Mustafa Kemal teaching new alphabet to Ulku.ogg
Ататюрк обучава за новата азбука

Съвременната турската азбука(Türk Alfabesi) е латинизиран вариант, който съдържа 29 букви. Въведена е през 1 Ноември 1928.

Буква МФА транскрипция
A a [a] а
B b [b] б
C c [ʤ͡] дж
Ç ç [ʧ͡] ч
D d [d] д
E e [e] е
F f [f] ф
G g [g] г
Ğ ğ удължава гласна или свързва две гласни
H h [h] х
I ı [ɯ] ъ
İ i [i] и
J j [ʒ] ж
K k [k], [kʲ] к
L l [l], [lʲ] л, л*
M m [m] м
N n [n] н
O o [o] о
Ö ö [ø] ö, о (в нач. на думата и след гласна), йо (след съгл.)
P p [p] п
R r [r] р
S s [s] с
Ş ş [ʃ] ш
T t [t] т
U u [u] у
Ü ü [y] ü, у* , ю, в германския über
V v [v] в
Y y [j] й
Z z [z] з

[редактиране] Звукове

Характерна за турския език е вокалната хармония на звуковете (гласните в една дума могат да са само меки или само твърди, като първата сричка е определяща).

Вокална хармония

Меки гласни Твърди гласни
Тесни Незакръглени i ı
Закръглени ü u
Широки Незакръглени e a
Закръглени ö o

Примери:

  • örtülü [йортюлю] - покрит, забулен
  • anılarım [анъларъм] - моите спомени
  • hızlı [хъзлъ] - бърз
  • yürümek [юрюмек] - вървене

[редактиране] Граматика

Словоредът в турския език е много по–различен от българския:

  • сказуемото (глаголът) винаги е в края на изречението;
  • определението винаги стои пред определяемото.

Още една разлика с българския език - отсъствие на категорията род: съществителните, прилагателните имена и местоименията нямат род. В речника прилагателните са преведени в мъжки род. Родът се подразбира от контекста.

Също така в турския език няма представки, но има изобилие от наставки. При определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки. Наставките могат да променят смисъла и да определят времевото значение.

Примери:

  • göz означава "око". Ако добавим наставка lük , gözlük , тогава ще означава "очила". Ако добавим çü ще стане gözlükçü "някой, който продава очила". Ако прибавим още едно lük, ще имаме gözlükçülük и ще означава "бизнесът с очила". Ако прибавим и наставката te (за в) тогава ще се получи gözlükçülükte "в бизнеса с очила".



[редактиране] Фрази

  • Merhaba = Здравей!
  • Selyam = Здрасти!
  • İyi günler = Добър ден! / Приятен ден!
  • İyi akşamlar = Добър вечер! / Лека вечер!
  • İyi geceler = Лека нощ!
  • Nasılsın? = Как си?
  • Nasılsınız? = Как сте?
  • İyiyim = Добре съм.
  • Teşekkürler = Благодаря!
  • Teşekkür ederim = Благодаря!
  • Sağ ol = Благодаря! Бъди здрав!
  • Allaha ısmarladık = Довиждане! (казва този, който тръгва)
  • Güle güle = Довиждане! (казва този, който остава)
  • Görüşürüz = До скоро! Ще се видим.
  • Evet = Да.
  • Hayır = Не.
  • Afiyet olsun = Добър апетит!
  • Yok = Няма.
  • Var = Има.
  • İyi yolculuklar = На добър път!
  • Affedersiniz = Извинете!
  • Seni seviyorum = Обичам те!
  • Seni özledim = Липсваш ми!
  • bir = едно
  • iki = две
  • üç = три
  • dört = четири
  • beş = пет
  • altı = шест
  • yedi = седем
  • sekiz = осем
  • dokuz = девет
  • on = десет
  • ben= aз
  • sen= ти
  • ben ve sen= аз и ти
  • çok=много
  • аz=малко

[редактиране] Литература

[редактиране] Бележки


[редактиране] Вижте още

п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език


[редактиране] Външни препратки


Лични инструменти