Турски език
| Турски език Türkçe |
|
| Страна | Турция, Германия, Кипър‚ Гърция, България, Македония, Ирак, Румъния и др. |
|---|---|
| Брой говорещи | 77 000 000[1][2] 6 000 000 (като втори език) |
| Систематизация по Ethnologue | |
| Официално положение | |
| Официален в | Турция, Кипър |
| Контролиран от | Türk Dil Kurumu |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | tr |
| ISO 639-2 | tur |
| ISO 639-3 | TRK |
Ту̀рският езѝк (Türkçe) е език, говорен от около 77 милиона души като първи език и други 6 милиона души като втори език,[1][2] което го прави най-разпространения тюркски език в света. Говори се главно в Турция и съседните части на Близкия Изток и Балканския полуостров, включително в България, както и от няколко милиона турски имигранти в Западна Европа.
Корените на турския език, както и на останалите огузки езици, могат да бъдат проследени до Централна Азия през 11 век, когато започва разселването на огузите. Османският турски, административният и литературен език на Османската империя, се разпространява в големи части от Средиземноморието, паралелно с териториалната експанзия на империята. През 20-те години, след краха на Османската империя, в Турция е проведена езикова реформа, като официална писменост става вариант на латиницата.
Характерни особености на турския език са вокалната хармония и широко разпространената аглутинация при словообразуването. Обичайният синтактичен ред в турския е подлог-допълнение-сказуемо. Други особености на езика са наличието на учтива форма на глаголите, именни класове и граматични родове.
Съдържание |
Географско разпространение[редактиране]
Турският е официалният език на Турция и един от двата официални езика на Кипър, заедно с гръцкия. Той има официален статут на местно ниво в няколко общини на Република Македония, както и в Призренски окръг в Косово.
Турският е родният език на турците, които са основната етническа група в Турция и етническо малцинство в около 30 други страни. То е най-голямо в няколко страни, които в миналото са част, изцяло или частично, от Османската империя - България, Република Македония, Кипър, Гърция, Румъния.[3] Турското малцинство, живяло в Задкавказието, през 40-те години е принудително изселено в различни части на Съветския съюз, главно в Узбекистан, Казахстан и Киргизстан.[4]
Значителен брой турски имигранти живеят в Западна Европа. Те са най-много в Германия, около 2 милиона, като значителни турскоезични общности има и във Франция, Нидерландия, Австрия, Белгия, Швейцария и Великобритания. В резултат на културната асимилация, част от турските имигранти не говорят езика много добре.
Диалекти[редактиране]
В наши дни в различни части на Турция се запазват някои диалектни особености, въпреки диалектното изравняване в резултат на използването на книжовния език в средствата за масова информация и образованието от 30-те години на 20 век насам.[5] През последните години няколко турски университета, съвместно с работна група на Асоциацията за турски език, провеждат изследване на диалектите, подготвяйки подробен диалектен атлас на турския език.[6][7]
Книжовният турски език се основава на диалекта, говорен в Истанбул. Румелийският диалект се говори от преселници от Балканския полуостров и включва няколко подгрупи, като делиормански, динлер и адакале, които са повлияни от балканския езиков съюз. Други диалекти са кипърския в Кипър, одринския в Източна Тракия, егейския по крайбрежието на Егейско море до Анталия. Юруците в южната част на Мала Азия също говорят обособен турски диалект,[8] който обаче се различава от балканския гагаузки турски език, говорен от юруците на Балканския полуостров.
В югоизточните части на Турция преобладаващият диалект е гюнедооу, а в източните - дооу, който образува диалектен континуум с азербайджанския език. В Централна Мала Азия основният диалект е орта анадолу, а в източната част на черноморското крайбрежие - карадениз, в чиято трабзонска подгрупа се наблюдава значително гръцко влияние във фонологията и синтаксиса.[9] Кастамонският диалект се говори в района на Кастамону, а хемшиндже, който е повлиян от арменския - в района на Артвин.[10] Караманлийският диалект се говори от общността на караманлиите в Гърция.
История[редактиране]
Когато през 11 век селджукските турци идват от Средна Азия и се заселват в Анадола, те влизат в контакт с исляма и арабските общности. След като турците приемат исляма, арабски (голям брой се използват и до днес) и персийски думи навлизат в езика. През шестте века на Османската империя турците продължават да заемат думи от тези два езика. През този период заемките достигат такъв брой (около 20 % от цялата лексика), че на практика езикът лексикално е бил смесица между турски, арабски и персийски, и е наричан османски турски. В днешна Турция той не се използва с тогавашния си лексикален състав.
След като Кемал Ататюрк основава Република Турция, той учредява Турската езикова фондация, която има за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени едва няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.
Азбука[редактиране]
Съвременната турска азбука (Türk Alfabesi) е 29-буквен вариант на латинската азбука. Въведена е на 1 ноември 1928 г. от Мустафа Кемал Ататюрк и заменя старата османска турска азбука, основана на арабската азбука.
| Буква | МФА | транскрипция |
|---|---|---|
| A a | [a] | а |
| B b | [b] | б |
| C c | [ʤ͡] | дж |
| Ç ç | [ʧ͡] | ч |
| D d | [d] | д |
| E e | [e] | е |
| F f | [f] | ф |
| G g | [g] | г |
| Ğ ğ | удължава гласна или свързва две гласни | |
| H h | [h] | х |
| I ı | [ɯ] | среден звук между "у" и "ъ". Близко до руското "ы" |
| İ i | [i] | и |
| J j | [ʒ] | ж |
| K k | [k], [kʲ] | к |
| L l | [l], [lʲ] | л, л* |
| M m | [m] | м |
| N n | [n] | н |
| O o | [o] | о |
| Ö ö | [œ] | ö, Среден звук между "е" и "о" като нем. Ö в Hölle и като фр. eu в jeune |
| P p | [p] | п |
| R r | [r] | р |
| S s | [s] | с |
| Ş ş | [ʃ] | ш |
| T t | [t] | т |
| U u | [u] | у |
| Ü ü | [y] | ü, среден звук между "и" и "у" в германския über |
| V v | [v] | в |
| Y y | [j] | й |
| Z z | [z] | з |
Звукове[редактиране]
Характерна за турския език е вокалната хармония на звуковете (гласните в една дума могат да са само меки или само твърди, като първата сричка е определяща).
Вокална хармония
| Меки гласни | Твърди гласни | ||
|---|---|---|---|
| Тесни | Незакръглени | i | ı |
| Закръглени | ü | u | |
| Широки | Незакръглени | e | a |
| Закръглени | ö | o |
Примери:
- örtülü [йортюлю] - покрит, забулен
- anılarım [анъларъм] - моите спомени
- hızlı [хъзлъ] - бърз
- yürümek [юрюмек] - вървене
Граматика[редактиране]
Словоредът в турския език е много по-различен от българския:
- сказуемото (глаголът) винаги е в края на изречението;
- определението винаги стои пред определяемото.
Още една разлика с българския език - отсъствие на категорията род: съществителните, прилагателните имена и местоименията нямат род. В речника прилагателните са преведени в мъжки род. Родът се подразбира от контекста.
Също така в турския език няма представки, но има изобилие от наставки. При определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки. Наставките могат да променят смисъла и да определят времевото значение.
Примери:
- göz означава "око". Ако добавим наставка lük , gözlük , тогава ще означава "очила". Ако добавим çü ще стане gözlükçü "някой, който продава очила". Ако прибавим още едно lük, ще имаме gözlükçülük и ще означава "бизнесът с очила". Ако прибавим и наставката te (за в) тогава ще се получи gözlükçülükte "в бизнеса с очила".
Литература[редактиране]
- Решат Нури - „Чучулигата“;
- Назъм Хикмет - поет, писател и драматург.
Бележки[редактиране]
- ↑ а б European Commission 2006.
- ↑ а б Katzner 2002.
- ↑ Lewis 2009.
- ↑ Демоскоп Weekly .
- ↑ Johanson 2001.
- ↑ Özsoy 2000.
- ↑ Akalın 2003.
- ↑ Shashi 1992, с. 47.
- ↑ Brendemoen 1996.
- ↑ Vaux 2001.
Източници[редактиране]
- ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года. Национальный состав населения по республикам СССР. // Демоскоп Weekly. Посетен на 2 март 2010.
- ((tr)) Akalın, Şükrü Halûk. Türk Dil Kurumu'nun 2002 yılı çalışmaları. // Türk Dili 85 (613). January 2003.
- ((en)) Brendemoen, B.. Phonological Aspects of Greek-Turkish Language Contact in Trabzon. // Conference on Turkish in Contact, Netherlands Institute for Advanced Study (NIAS) in the Humanities and Social Sciences, Wassenaar, 5–6 February 1996. 1996.
- ((en)) Special Eurobarometer 243: Europeans and their Languages (Survey) (PDF). // European Commission, 2006. Посетен на 14 февруари 2010.
- ((en)) Johanson, Lars. Discoveries on the Turkic linguistic map (PDF). // Swedish Research Institute in Istanbul, 2001. Архив на оригинала от 5 февруари 2007. Посетен на 18 март 2007.
- ((en)) Katzner, Kenneth. Languages of the World. Routledge, 2002. ISBN 978-0415250047.
- ((en)) Lewis, M. Paul. Turkish. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 2 март 2010.
- ((tr)) Özsoy, A. Sumru и др. Türkçe’nin ağızları çalıştayı bildirileri. Boğaziçi Üniversitesi Yayınevi, 2000. ISBN 9755181407.
- ((en)) Shashi, Shyam Singh. Encyclopaedia of Humanities and Social Sciences. Anmol Publications, 1992. с. 47. Посетен на 26 март 2008.
- ((en)) Vaux, Bert. Hemshinli: The Forgotten Black Sea Armenians (PDF). // Harvard University, 2001. Архив на оригинала от 15 март 2007. Посетен на 24 април 2007.
Външни препратки[редактиране]
- Уикипедия на турски език
- Турският език на Ethnologue
- Статия за турския език (на руски)
- Онлайн турски <-> Български речник
|
|
|||
| аргу-тюркски | халаджки | ||
| сибирски | долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски | ||
| карлукски | айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски† | ||
| къпчакски | алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски² | ||
| огузки | азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски | ||
| огурски | прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки | ||
| Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език | |||