Турски език

Турски език Türkçe
Страна	Турция, Германия, Кипър‚ Гърция, България, Македония, Ирак, Румъния и др.
Брой говорещи	77 000 000 6 000 000 (като втори език) 83 000 000 (общо)
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Тюркски Огузки Турски Турски
Официално положение
Официален в	Турция, Кипър
Контролиран от	Türk Dil Kurumu
Кодове
ISO 639-1	tr
ISO 639-2	tur
ISO 639-3	TRK

Ту̀рският езѝк (Türkçe) е език, говорен от около 77 милиона души като първи език и други 6 милиона души като втори език, което го прави най-разпространения тюркски език в света. Говори се главно в Турция и съседните части на Близкия Изток и Балканския полуостров, включително в България, както и от няколко милиона турски имигранти в Западна Европа.

Корените на турския език, както и на останалите огузки езици, могат да бъдат проследени до Централна Азия през 11 век, когато започва разселването на огузите. Османският турски, административният и литературен език на Османската империя, се разпространява в големи части от Средиземноморието, паралелно с териториалната експанзия на империята. През 20-те години, след краха на Османската империя, в Турция е проведена езикова реформа, като официална писменост става вариант на латиницата.

Характерни особености на турския език са вокалната хармония и широко разпространената аглутинация при словообразуването. Обичайният синтактичен ред в турския е подлог-допълнение-сказуемо. Други особености на езика са наличието на учтива форма на глаголите, именни класове и граматични родове.

Географско разпространение

Турският е официалният език на Турция и един от двата официални езика на Кипър, заедно с гръцкия. Той има официален статут на местно ниво в няколко общини на Република Македония, както и в Призренски окръг в Косово.

Турският е родният език на турците, които са основната етническа група в Турция и етническо малцинство в около 30 други страни. То е най-голямо в няколко страни, които в миналото са част, изцяло или частично, от Османската империя - България, Република Македония, Кипър, Гърция, Румъния. Турското малцинство, живяло в Задкавказието, през 40-те години е принудително изселено в различни части на Съветския съюз, главно в Узбекистан, Казахстан и Киргизстан.

Значителен брой турски имигранти живеят в Западна Европа. Те са най-много в Германия, около 2 милиона, като значителни турскоезични общности има и във Франция, Нидерландия, Австрия, Белгия, Швейцария и Великобритания. В резултат на културната асимилация, част от турските имигранти не говорят езика много добре.

Диалекти

В наши дни в различни части на Турция се запазват някои диалектни особености, въпреки диалектното изравняване в резултат на използването на книжовния език в средствата за масова информация и образованието от 30-те години на 20 век насам. През последните години няколко турски университета, съвместно с работна група на Асоциацията за турски език, провеждат изследване на диалектите, подготвяйки подробен диалектен атлас на турския език.

Книжовният турски език се основава на диалекта, говорен в Истанбул. Румелийският диалект се говори от преселници от Балканския полуостров и включва няколко подгрупи, като делиормански, динлер и адакале, които са повлияни от балканския езиков съюз. Други диалекти са кипърския в Кипър, одринския в Източна Тракия, егейския по крайбрежието на Егейско море до Анталия. Юруците в южната част на Мала Азия също говорят обособен турски диалект, който обаче се различава от балканския гагаузки турски език, говорен от юруците на Балканския полуостров.

В югоизточните части на Турция преобладаващият диалект е гюнедооу, а в източните - дооу, който образува диалектен континуум с азербайджанския език. В Централна Мала Азия основният диалект е орта анадолу, а в източната част на черноморското крайбрежие - карадениз, в чиято трабзонска подгрупа се наблюдава значително гръцко влияние във фонологията и синтаксиса. Кастамонският диалект се говори в района на Кастамону, а хемшиндже, който е повлиян от арменския - в района на Артвин. Караманлийският диалект се говори от общността на караманлиите в Гърция.

История

Когато през 11 век селджукските турци идват от Средна Азия и се заселват в Анадола, те влизат в контакт с исляма и арабските общности. След като турците приемат исляма, арабски (голям брой се използват и до днес) и персийски думи навлизат в езика. През шестте века на Османската империя турците продължават да заемат думи от тези два езика. През този период заемките достигат такъв брой (около 20 % от цялата лексика), че на практика езикът лексикално е бил смесица между турски, арабски и персийски, и е наричан османски турски. В днешна Турция той не се използва с тогавашния си лексикален състав.

След като Кемал Ататюрк основава Република Турция, той учредява Турската езикова фондация, която има за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени едва няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.

Азбука

Ататюрк представя новата турска азбука на хората в Кайсери; 20 септември 1928 г. (Корица на френското списание L'Illustration)

Съвременната турска азбука (Türk Alfabesi) е 29-буквен вариант на латинската азбука. Въведена е на 1 ноември 1928 г. от Мустафа Кемал Ататюрк и заменя старата османска турска азбука, основана на арабската азбука.

Буква	МФА	транскрипция
A a	[a]	а
B b	[b]	б
C c	[ʤ͡]	дж
Ç ç	[ʧ͡]	ч
D d	[d]	д
E e	[e]	е
F f	[f]	ф
G g	[g]	г
Ğ ğ		удължава гласна или свързва две гласни
H h	[h]	х
I ı	[ɯ]	среден звук между "у" и "ъ". Близко до руското "ы"
İ i	[i]	и
J j	[ʒ]	ж
K k	[k], [kʲ]	к
L l	[l], [lʲ]	л, л*
M m	[m]	м
N n	[n]	н
O o	[o]	о
Ö ö	[œ]	ö, Среден звук между "е" и "о" като нем. Ö в Hölle и като фр. eu в jeune
P p	[p]	п
R r	[r]	р
S s	[s]	с
Ş ş	[ʃ]	ш
T t	[t]	т
U u	[u]	у
Ü ü	[y]	ü, среден звук между "и" и "у" в германския über
V v	[v]	в
Y y	[j]	й
Z z	[z]	з

Звукове

Характерна за турския език е вокалната хармония на звуковете (гласните в една дума могат да са само меки или само твърди, като първата сричка е определяща).

Вокална хармония

		Меки гласни	Твърди гласни
Тесни	Незакръглени	i	ı
	Закръглени	ü	u
Широки	Незакръглени	e	a
	Закръглени	ö	o

Примери:

• örtülü [йортюлю] - покрит, забулен
• anılarım [анъларъм] - моите спомени
• hızlı [хъзлъ] - бърз
• yürümek [юрюмек] - вървене

Граматика

Словоредът в турския език е много по-различен от българския:

• сказуемото (глаголът) винаги е в края на изречението;
• определението винаги стои пред определяемото.

Още една разлика с българския език - отсъствие на категорията род: съществителните, прилагателните имена и местоименията нямат род. В речника прилагателните са преведени в мъжки род. Родът се подразбира от контекста.

Също така в турския език няма представки, но има изобилие от наставки. При определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки. Наставките могат да променят смисъла и да определят времевото значение.

Примери:

• göz означава "око". Ако добавим наставка lük , gözlük , тогава ще означава "очила". Ако добавим çü ще стане gözlükçü "някой, който продава очила". Ако прибавим още едно lük, ще имаме gözlükçülük и ще означава "бизнесът с очила". Ако прибавим и наставката te (за в) тогава ще се получи gözlükçülükte "в бизнеса с очила".

Литература

• Решат Нури - „Чучулигата“;
• Назъм Хикмет - поет, писател и драматург.

Източници

• ((ru))  Всесоюзная перепись населения 1989 года. Национальный состав населения по республикам СССР. // Демоскоп Weekly. Посетен на 2 март 2010.
• ((tr)) Akalın, Şükrü Halûk. Türk Dil Kurumu'nun 2002 yılı çalışmaları. // Türk Dili 85 (613). January 2003.
• ((en)) Brendemoen, B.. Phonological Aspects of Greek-Turkish Language Contact in Trabzon. // Conference on Turkish in Contact, Netherlands Institute for Advanced Study (NIAS) in the Humanities and Social Sciences, Wassenaar, 5–6 February 1996. 1996.
• ((en))  Special Eurobarometer 243: Europeans and their Languages (Survey) (PDF). // European Commission, 2006. Посетен на 14 февруари 2010.
• ((en)) Johanson, Lars. Discoveries on the Turkic linguistic map (PDF). // Swedish Research Institute in Istanbul, 2001. Архив на оригинала от 5 февруари 2007. Посетен на 18 март 2007.
• ((en)) Katzner, Kenneth. Languages of the World. Routledge, 2002. ISBN 978-0415250047.
• ((en)) Lewis, M. Paul. Turkish. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 2 март 2010.
• ((tr)) Özsoy, A. Sumru и др. Türkçe’nin ağızları çalıştayı bildirileri. Boğaziçi Üniversitesi Yayınevi, 2000. ISBN 9755181407.
• ((en)) Shashi, Shyam Singh. Encyclopaedia of Humanities and Social Sciences. Anmol Publications, 1992. с. 47. Посетен на 26 март 2008.
• ((en)) Vaux, Bert. Hemshinli: The Forgotten Black Sea Armenians (PDF). // Harvard University, 2001. Архив на оригинала от 15 март 2007. Посетен на 24 април 2007.

Външни препратки

• Уикипедия на турски език
• Турският език на Ethnologue
• Статия за турския език (на руски)
• Онлайн турски <-> Български речник