Селджуци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велики Селджук, 1092

Селджуците са династия на тюрките огуз, управлявали териториите на днешните Иран, Ирак, както и Мала Азия между средата на 9 век и края на 13 век. Идват в Анадола от Централна Азия в края на 10 век, сеейки ужас и разруха във византийските провинции и халифата на Абасидите. Селджуците се смятат за преки предци на днешните обитатели на Турция, Азербайджан и Туркменистан. Изпълняват и важна роля в средновековната история, създавайки бариера между Европа и монголските орди на изток. Имат и съществен принос в защитата на мюсюлманския свят от Кръстоносните походи. По произход са клан на тюркското племе огуз, населяващ северните брегове на Аралско море. През 10 век приемат исляма и мигрират на юг, водени от своят вожд Селджук ибн Дукак , който дава и името на династията. Апогеят на династията настъпва по време на управлението на Малик Шах I ( 1072 – 1092 ) и с помощта на неговия везир Низам ал-Мюлк, иранец по произход и истински политически и военен гений. Още от самото основаване на своята империя, селджуците силно се иранизират, приемат фарси за официален език, а повечето висши управници са персийци. Отслабените селджукски държавици са завладени от османските турци през 15 век.

Съдържание

[редактиране] Владетели на Велики Селджук 1037-1157

[редактиране] Селджукски владетели на Керман 1041-1187

Керман е област в Южна Персия. През 1187 тя е завладяна от великия селджук Тугрил III.

[редактиране] Селджукски владетели в Сирия 1076-1117

[редактиране] Султани и емири на Дамаск

[редактиране] Атабегове на Алепо

[редактиране] Селджукски султани на Рум 1077-1307

[редактиране] Вижте още

[редактиране] Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%86%D0%B8&oldid=4544520“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици