Битка при Филомелион
| Битка при Филомелион | |||||||||
| Конфликт: Войни на Комниновото възраждане | |||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
 Византийска империя |
 Румелийски султанат |
||||||||
| Командири | |||||||||
| Алексий I Комнин, василевс |
Малик шах | ||||||||
| Сили | |||||||||
| Неизвестни | Неизвестни | ||||||||
Битката при Филомелион е една от поредицата византийско-селджукски битки за Мала Азия. Битката се състои през 1117 година при селцето Филомелион, днес Акшехир, вилает Кония.
Съдържание |
Предпоставки [редактиране]
Битката е спечелена от византийската армия под командването на император Алексий I Комнин и е съществена за Византия, тъй като спасява за период от около 2 века завладяването на гръцките крайбрежни територии в Мала Азия от турско завоевание. Победата в битката отслабва селджукския натиск върху византийските малоазийски територии и бележи началото на процеса на разпадане на Иконийския султанат на малоазийски бейлици, завършил след битката при Анкара.
Битката е малък реванш за Византия за загубата и в битката при Манцикерт. С тази победа Византия успява най-накрая да възстанови старата си граница с селджуките на линият Синоп-Филомелион, като мирния договор, удостоверяващ това, се сключва в Акроинон. Но на следната 1118 година Алексий I Комнин вече не е между живите.[1]
Последици [редактиране]
Стратегическа помощ на Византия за отвоюване на малоазийските територии от турците оказват кръстоносните армии от Първия кръстоносен поход, преминаващи през региона на път за Светите места. В периода 1117-1176 година Византия под управлението на Комнините развръща стратегическа кампания целяща възвръщане на предишното господстващото положение на империята в региона. Кампанията е с променлив успех, но в крайна сметка след загубата в битката при Мариокефалон империята се прощава с тези си както се оказва в крайна сметка "блянове".
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Мутафчиев 2005, стр. 552
Използвана литература [редактиране]
- Мутафчиев, Петър. Лекции по история на Византия. "Дамян Яков", 2005. ISBN 9545273089. с. 552.
