Кримскотатарски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Qırımtatar tili

Говори се в:

Узбекистан, Украйна, Румъния, България, Турция

Район

Общо говорещи:

300 000

Класификация

Алтайски
Тюркски
Огузки
Кримскотатарски

Официално положение

Официален във:

Контролиран от:

Кодове на езика

ISO 639-1

ISO 639-2

crh

ISO 639-3

CRH

Кримскотатарският език (Qırımtatar tili) е тюркски език, който е майчин за около 300 000 души. Голяма част от тях живеят в Узбекистан, където са насилствено преселени през 1944 от съветските власти, но от 90-те години известен брой кримски татари се връщат в Крим. Езикът се говори и от около 21 000 души в Румъния и 6 000 души в България, главно в Добруджа.

[редактиране] История

Трите кримско-татарски диалекта са се оформили през Средновековието въз основа на кипчакските и огузките говори на тюркоезичното население на Крим. Големите разлики между диалектите са следствие от сложния етнически произход на кримските татари, които са смесица от тюркски и нетюркски народи. Съвременният кримско-татарски език възниква в края на 19 век покрай дейността на просветител Исмаил Гаспрински. Неговата дейност дава възможност на кримско-татарската култура да се възроди след вековете на упадък, последвали включването на Крим в състава на Руската Империя. Гаспрински фактически създава книжовния кримско-татарски език, който за разлика от съвременния се базира на южния огузки диалект. През 1928 проведената в Крим лингвистическа конференция взима решение за създаване на нов книжовен език въз основа на централния диалект, защото именно той е най-разпространен и е еднакво разбираем за останалите два. Именно този втори книжовен език, чиято кодификация започва през 20-те години на 20 век, се използва най-общо казано и до ден днешен.

[редактиране] Оспорвана принадлежност

Традиционно кримско-татарският език е включван в кипчакско-половецката подгрупа на кипчакските езици, в която са включени и карачаево-балкарският, кумикският и караимският език. Обаче, както вече се спомена, централният диалект, който оформя съвременния книжовен език, заема междинно положение между кипчакските и огузките езици, и затова такава класификация не е съвсем правилна.

[редактиране] Диалекти

Южният (ялъбойски) диалект принадлежи към огузкия клон и е много близък до турския и се различава от литературния турски не повече отколкото някои чисто турски диалекти. Сред особеностите на този диалект са и значителният брой гръцки и италиански заемки.
Степният (северен, ногайски) диалект, на който говорят ногаите, принадлежи към кипчакската група и е сроден с карачаево-балкарския, ногайския и кумикския език. На степния диалект говорят кримските татари в Румъния и България, и мнозинството от кримските татари в Турция.
Най-разпространеният, централен или татски, диалект, на който говорят в планинската и предпланинската част на полуострова, е междинен. Той има както кипчакски, така и огузки черти и на чиято основа се създава съвременният книжовен кримско-татарски език. Независимо от съществената прилика с огузките езици, централният диалект се явява пряк продължител на куманския език, използван на полуострова през 14 век (на него е написан Куманския кодекс (Codex Cumanicus)).

[редактиране] Писменост

До 1928 кримско-татарският език използва арабската азбука, а от 1928 до 1939 латинската „нова тюркска азбука“, известна още като Яналиф), от 1939 кирилица. От 90-те години на 20 века се осъществява постепенен преход към латинска азбука, утвърдена с постановление на Върховния Съвет на Крим от 1997. Тази азбука е различна от използваната през 30-те години и представлява всъщност турската латиница с прибавка на две допълнителни букви Q и Ñ. Засега се използват както кирилицата, така и латиницата. Трябва да се отбележи, че в Интернет се използва почти изключително латиница, а в печата - предимно кирилица.

[редактиране] Произношение

Правилата за четене не са много сложни. Буквите [a], [b], [d], [f], [h], [m], [n], [o], [p], [r], [s], [t], [u], [v], [z] се четат както българските [а], [б], [д], [ф], [х], [м], [н], [о], [п], [р], [с], [т], [у], [в], [з]. При останалите важат следните правила:

[с] = [дж] (както в джудже).
[ç] = [ч].
[g] = [гь].
[ğ] = украинско [г].
[ı] = [ъ].
[i] = [и].
[j] = [ж].
[k] = [кь].
[l] = [л], [ль].
[ñ] = английското [ŋ] в sing.
[q] = [кх].
[ö] = турско [ö].
[ş] = [ш].
[ü] = турско [ü].
[y] = [й].
[â] = [я].

[редактиране] Външни препратки

п • б • р Тюркски езици
аргу-тюркски	халаджки
сибирски	долгански \| западноуйгурски \| тофаларски \| тувински \| хакаски \| фуюйско-киргизки \| чулимски \| шорски \| якутски
карлукски	айнски¹ \| древнотюркски† \| или-тюркски \| лоп \| уйгурски \| узбекски \| чагатайски†
кипчакски	алтайски \| барабайски \| башкирски \| казахски \| карачаево-балкарски \| караимски \| каракалпакски \| кипчакски† \| кримчакски \| кримско-татарски² \| киргизки³ \| кумански† \| кумикски \| ногайски \| сибирско-татарски \| старотатарски† \| татарски \| урумски²
огузки	азербайджански \| афшарски \| гагаузки \| кашкайски \| кримско-татарски² \| османски турски† \| печенежки† \| саларски \| туркменски \| турски \| урумски² \| хорасано-тюркски
огурски	прабългарски†³ \| тюрко-аварски† \| хунски†³ \| хазарски†³ \| чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език