Османски турски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Османски турски език
لسان عثمانى
(lisân-ı Osmânî)
Страна Османска империя
Регион Османска империя
Брой говорещи мъртъв език
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Огузки
...-Турски
....→Османски турски език
В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизацция е примерна.
Официално положение
Официален в Османска империя
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 няма
ISO 639-2 ota
ISO 639-3 ota

Османският турски език (на османски турски: لسان عثمانی, lisân-ı Osmânî, на турски: Osmanlıca или Osmanlı Türkçesi), наричан още османо-турски или само османски, е официален език в Османската империя, принадлежи към огузката подгрупа на тюркските езици.

Въпреки че османският език в основата си е турски език неговата лексика се е състояла от около 70% арабски и персийски заемки, като по-голямата част от арабските заемки (както и в другите тюркски езици) са влезли в османския език през персийски. Освен това в османския турски език са се използвали отделни арабски и персийски граматически конструкции, поради които към средата на 19 век османският език започнал много силно да се отличава от разговорните турски диалекти, като същевременно им е оказвал влияние. Османският турски език е използвал арабската азбука с някои модификации, общи с персийската писменост.

Към средата на 19 век, след въвеждането на Танзимата, започва да се оформя така нареченият новоосмански език, който стои по-близко до разговорната реч и съдържа много заемки от западноевропейските езици.

След образуването на Турската светска република през 1924 година е кодифициран съвременният турски литературен език, на основата на латиницата (1928), и османският турски език излязъл от употреба. Ататюрк учредява Турското езиково дружество, което имало за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.

Съвременният турски език е създаден в началото на 20 век по пътя на кодифицирането на народните разговорни диалекти в Анадола и по този начин не се явява пряк продължител на османския турски език, въпреки че около четири столетия османската писмена традиция им е оказала силно влияние. Една от основните разлики на съвременния турски език от османския е широкото използване на тюркски неологизми вместо арабо-персийските заемки — в турския език те съставляват около 20% срещу 70% в османския турски), а също така и по-малкото количество сложни думи.

Примери за разлики в лексикологията между османски турски и съвременния турски език[редактиране | edit source]

Български Османски турски Съвременен турски
необходим واجب vâcib zorunlu
трудност مشکل müşkül güçlük, zorluk
град شهر şehir kent

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език