Турци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Турци
Общ брой:	около 60 000 000
Значителен брой в:	Турция: 50- 55 000 000  Ирак: 500 000  Германия: 1 713 551 (2007)  Сирия: 1 500 000  България: 746 664 (2001)  Франция: 500 000 (2002)  Нидерландия: 372 714 (2005)  Великобритания: 300 000  Кипър: 260 000  Австрия: 250 000  Белгия: 200 000 САЩ: 170 000  Гърция: 130 000  Саудитска Арабия: 120 000  Швейцария: 100 000  Русия: 100 000 Македония: 80 000  Швеция: 60 000  Дания: 57 130 (2003)  Австралия: 55 000  Канада: 50 000  Румъния:44 500  Египет:40 000  Косово: 20 000  Израел: 20 000  Норвегия: 15 000  Италия: 13 500  Япония: 10 000  Украйна: 8 844 (2001)  Хърватия: 300 (2001)
Език:	турски език
Религия:	ислям
Сродни етнически групи:	тюркската група

Турците са народност от тюркската група, говореща турски език. Те са основната част от населението на Турция, като значителни турски общности има и в Западна Европа, Балканския полуостров, Кипър и други.

Правителството в Турция не признава до голяма степен самоопределението на малцинствата и ги определя като турци.

[редактиране] Произход

Основна статия: Произход на турците

[редактиране] Български турци

Основна статия: Български турци
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Турците са втората по големина етническа група в България, населяваща предимно югоизточните и североизточните райони на страната. Обособяването ѝ е свързано с образуването на Третата българска държава през 1878 г. При преброяване 2001 като турци са се определили 746 664 души^[1], а турски за майчин език са посочили 762 516 души.^[2].

Въпреки че има данни за заселване на отделни тюркски групи на територията на България през Средновековието, основата на съвременния турски етнос у нас се формира през периода на Османското владичество, когато компактни турски маси се заселват в Лудогорието и в Източните Родопи. Мнозинството от българските турци са мюсюлмани сунити, но има и значителни шиитски групи (алевии).

[редактиране] Източник

• Етническите малцинства в България, И. Карахасан-Чънар, 2005