Копър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Копър (род).

Копър
Illustration Anethum graveolens0.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Apiales
семейство: Apiaceae Сенникоцветни
род: Anethum Копър
вид: A. graveolens Копър
Научно наименование
Уикивидове Anethum graveolens
Linnaeus, 1753
Копър в Общомедия

Копърът (Anethum graveolens) е едногодишно растение с кратък живот, което се използва за подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти.[1] Още древните римляни считали, че копърът има тайнствена, чудодейна сила. Старите гърци демонстрирали благосъстоянието си като горели ароматно масло от копър. Гладиаторите получавали храна, обилно подправена с копър, за да бъдат силни и издръжливи. В древен Вавилон го отглеждали с лечебна цел. Там цар Мардукапалитина II уредил градина, където между другите лечебни растения отглеждал и копър. В Европа е на почит от времето на Карл Велики (IX в.). По-голяма популярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето на Катерина Медичи. Използвали го като съставка при приготвянето на любовен елексир, а също и при предпазване от черна магия.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Копърът принадлежи към семейството на магданоза и морковаСенникоцветни (Apiaceae).

Кулинарни качества[редактиране | редактиране на кода]

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена. Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички, таратор. Подходящ е за подправянето на риба, на зеленчукови блюда (тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле), на постни супи. За шведите копърът е това, което е за нас червеният пипер - национална подправка. Салатата от копър събужда апетита и благоприятства обмяната на веществата в организма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нешев, Гео, Ланджев, Илия. Справочник за билките. издателство "д-р Петър Берон", 1989. с. 80.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]