Фъстък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Фъстък (род).

Фъстък
Arachis hypogaea - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-163.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fabales
семейство: Fabaceae Бобови
род: Arachis Фъстък
вид: A. hypogaea Фъстък
Научно наименование
Уикивидове Arachis hypogaea
Linnaeus, 1753
Фъстък
(Peanuts, all types, raw)
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
Витамин A 0 μg (0%)
α-каротин 0 μg
β-каротин 0 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.64 mg (53%)
Рибофлавин (B2) 0.135 mg (10%)
Ниацин (B3) 12.066 mg (75%)
Пантотенова к-на (B5) 1.767 mg (35%)
Пиридоксин (B6) 0.348 mg (27%)
Фолиева к-на (B9) 240 μg (60%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 0 mg (0%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 8.33 mg (56%)
Витамин K 0 μg (0%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 92 mg (9%)
Желязо, Fe 4.58 mg (57%)
Магнезий, Mg 168 mg (42%)
Фосфор, P 376 mg (54%)
Калий, K 705 mg (15%)
Натрий, Na 18 mg (1%)
Цинк, Zn 3.27 mg (30%)
Мед, Cu 1.144 mg (127%)
Манган, Mn 1.934 mg (84%)
Селен, Se 7.2 μg (13%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Фъстъкът (Arachis hypogaea; от турски: fıstık) е вид едногодишно тревисто растение от едноименния род Фъстък (Arachis) от семейство Бобови. Фъстъци се наричат и ядливите семена на растението.

Значение[редактиране | edit source]

Фъстъците са ценна маслодайна култура. В семената се акумулират 47–54 % мазнини с много високо качество, белтъчини (20–37 %) и въглехидрати. Те са богати на витамин В1, В3, Е и цинк.

Витамин В3 влияе позитивно върху нервната система. Като мощен антиоксидант Витамин Е спомага за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак. Цинкът има ключова роля в изграждането на протеините и за обновяване на тъканите.

Шушулки на фъстъци

Маслото от фъстъци се приближава по качество до маслиновото и в консервната промишленост се предпочита пред слънчогледовото. При редица народи фъстъченото масло се явява основно при храненето.

Фъстъците са отлична храна и като ядки. Препоръчва се да се консумират след тежки заболявания и при силна анемия. Нормализира дейността на жлезите с вътрешна секреция. Печени, осолени или подсладени, ядките от фъстъци са предпочитано лакомство.

Кюспето от фъстъци, получено след екстрахиране на маслото, е ценен концентриран фураж. Стъблата и листата след прибирането се приемат с охота от животните и по хранителна стойност се изравняват с люцерното сено.

Като бобово растение, фъстъците имат важно агротехническо значение – те обогатяват почвата с азот и са отличен предшественик за зърнено-житните и окопните култури.

Произход и разпространение[редактиране | edit source]

Фъстъците произхождат от Южна Америка. Като естествен център на възникването на вида се счита региона между 10 и 28 ° на изток от Андите (Бразилия, Уругвай, Парагвай, Боливия). Преди повече от 3500 години инките са ги използвали при погребения. Те са слагали фъстъци при мъртвите като храна, която да вземат в отвъдния свят.

В Европа са пренесени от Азия, откъдето произлиза и първоначалното им наименование „китайски орех“. Някои източници смятат, че в Европа са пренесени директно от Америка и че главна заслуга за това имат португалските мореполаватели.

Общата площ на фъстъците нараства значително (3-кратно) през периода от 1939 г. до 80-те години на 20 век – от 70 млн. дка на над 200 млн. дка. 50 % от площта им е в Азия (най-вече Индия и Китай), следвана от Африка, а Европа е на последно място с около 100 хил. дка – съсредоточени във Франция, Португалия, Испания и Италия. Рекордьор по отношение на добива е Испания (средно 300 кг/дка), на следващо място е Мароко (260 кг/дка), а на трето Египет (180 кг/дка).

Фъстъците са нова култура за българското земеделие. Първите сведения се отнасят към 1896 г. През 1926 г. фъстъците за пръв път са регистрирани като култура в статистиката, но практическо значение културата има от 1930 г. От началото на Втората световна война до края на 80-те площта им е доста постоянна – 30–40 хил.дка, но през 1991 г. достига своя пик от 150 хил. дка, което нарежда маслодайната култура на второ място след слънчогледа.

В момента в цялата страна има не повече от 15 хил. дка, като основните площи са в областта на гр. Садово. Като цяло производството е съсредоточено главно в 2 региона – Пловдивски и Благоевградски. Добивите у нас са пряко свързани с условията на годината и варират между 100 и 150 кг/дка. А площите не надхвърлят 30-40 хил. дка.

От 2004 г. се чества Ден на фъстъка в гр. Садово. Всяка последна събота на м. март се провежда национален конкурс за Най-добър производител на фъстъци и се организират празненства.

Систематика[редактиране | edit source]

Културният вид фъстък Arachis hipogeae се дели на 3 подвида: ssp. australiamericana (южноамерикански фъстък), ssp. asiatica (азиатски фъстък) и ssp. vulgaris (обикновен фъстък). Първите два подвида са разпространени в Бразилия, Перу, Боливия, Колумбия, Индия, Китай, Индонезия и африканските страни. Те са с много дълъг вегетационен период. Последният подвид е разпространен най-вече в европейските страни и се характеризира с по-къс вегетационен период и по-малки изисквания.

При отделните подвидове са известни десетки сортове фъстъци. Повечето отглеждани в България сортове фъстъци спадат към типа Валенсия.

В страната има Институт по растителни генетични ресурси “К. Малков”, гр. Садово, където се създават различни сортове фъстъци. Сред най-използваните в местното земеделие са "Кремена", "Калина", "Росица", "Орфей" и "Садово 2609". Те зреят рано, устойчиви са на гъбни болести и карбонатна хлороза и имат добри вкусови качества. Държавния университет в Ню Мексико, САЩ, е направил проучване на генетичното разнообразие в световната колекция от тип Валенция, което е установило, че българските сортове и линии представляват отделна самостоятелна група.

Морфологични особености[редактиране | edit source]

  • Коренова система: Съставена е от главен корен и множество странични разклонения. Главният корен прониква на дълбочина 1,5 м, но основната коренова маса е съсредоточена в слоя 0–30 см. По корените се образуват грудки, в които живеят строго специализираните за културата грудкови бактерии.
  • Стъбло: Височината му за отглежданите в България сортове е 50–80 с,. То обикновено е закръглено, с възли и междувъзлия. То се разклонява в основата, има зелена или антоцианова окраска и окосмена повърхност.
  • Листа: Листата са чифтоперести, прикрепени към дръжки. Дължината на листа е 4–7 см, има елипсовидна или обратно сърцевидна форма. Горната страна на листа е гладка, а долната е грапава и покрита с власинки.
  • Цвят: Цветовете са разположени в групи по 2–7 бр., излизат от пазвите на листата и са на къси дръжки. Устройството е характерното за бобовите култури. Венчето е жълто-оранжево.
  • Плод: Той е цилиндрична чушка – по-слабо или по-силно прищипната, без вътрешни прегради. Плодната обвивка е черупка, отвън прошарена с мрежа от проводящи тъкани, от отвътре е покрита с нежна бяла кожица. Най-често съдържа 3–4 семена.
  • Семе: Има продълговато овална или бъбрековидна форма. Покрито е с бледорозова до червена семенна обвивка. Абсолютната маса варира от 300 до 700 г.

Биологични изисквания[редактиране | edit source]

  • Към топлината: Предявява високи изисквания. Биологичен минимум 15 °С, а оптимимът за поникване е 20 °С. Оптималната температура за развитие е 22–28 °С. Изискват обща температурна сума до узряването 3500 °, което ограничава отглеждането на културата да става само в най-топлите райони на страната.
  • Към влагата: За да покълнат семената поглъщат вода, равна на 120 % от теглото им, а за развитието си културата се нуждае от оптимално овлажняване на почвата. Ето защо, фъстъците у нас се отглеждат обикновено при поливни условия.
  • Към светлината: Фъстъците са растения на късия ден. Те не понасят засенчване. Ето защо борбата с плевелите е важен елемент от правилната агротехника.
  • Към почвата: Фъстъците изискват рохкави, топли, наносни и светли почви. Богатите и тежки почви засилват вегетационния растеж и причиняват намаляване на добивите и деформиране на плодовете. Фъстъците не понасят вкисляване, засоляване и заблатяване на почвата.

Особености в растежа и развитието[редактиране | edit source]

  • Фъстъците са култура с дълъг вегетационен период (за България 150–160 дни). След поникване до бутонизация те се развиват бавно, след бутонизация настъпва ускорен растеж — 1,5–2 см дневно, а максимумът е по време на цъфтежа.
  • Най-специфична особеност от развитието е периода на цъфтежа и след него.
    • Цъфтежът започва 30–40 дни след поникването и продължава до момента на прибирането. Цветовете се отварят рано сутрин и до вечерта прецъфтяват.
    • Опрашването е собствено и много често се извършва преди разтваряне на цветовете. Установява се и малък процент чуждо опрашване.
    • След прецъфтяването, намиращото се между цвета и цветната дръжка образувание, наречено гинофор, силно се удължава, извива се надолу и се забива в почвата. На върха си това образование носи оплодената семепъпка, от която започва образуването на плода и семената. Ако гинофорът не се забие в почвата, плод не се образува. Това налага особени грижи (загърляне на растенията за издигане на терена).

Съхранение[редактиране | edit source]

Полезните качества и свойства на фъстъците са изключително многообразни, но само ако са правилно съхранени. Поради съдържанието на мазнини, те трябва да се държат на прохладно и сухо място. Ако са опаковани, то не трябва да се допуска проникването на светлина и топлина, т.к. фъстъците се награвят и са предразположени към гранясване. Гъбичките, които се образуват, се наричат Aspergillus fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Те от своя страна причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.