Девесил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения Levisticum officinale. За рода Levisticum вижте Девесил (род). За подвида Heracleum sphondylium ssp. sibiricum вижте Сибирски девесил.

Девесил
Levisticum officinale - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-217.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Apiales
семейство: Apiaceae Сенникоцветни
род: Levisticum Девесил
вид: L. officinale Девесил
Научно наименование
Уикивидове Levisticum officinale
W.D.J.Koch, 1824
Девесил в Общомедия

Девесил (Levisticum officinale, алтернативно изписване девисил или дивисил, известен още с наименованията лющян, селим и северна гръкляноглътка) е многогодишно растение, чиито листа се използват за овкусяване на ястия особено в южноевропейската кухня.

На височина достига до 1 – 1,5 m. Външно и на вкус прилича донякъде на целината.

Плодът на девесила може да се използва също като подправка. Коренът на девесила се използва като пикочогонно средство.

Родината на девесила е спорна. Някои смятат, че той произхожда от Западна Азия, а други – от Южна Европа.[1] Едно близко растение, Ligusticum scoticum (шотландски девесил, южна носоглътка), вирее в северна Великобритания и по атлантическото крайбрежие на Северна Америка. Девесилът е бил използван още от древните гърци и римляни за подпомагане на храносмилането.[2]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Девесилът е от семейството на магданоза и морковаСенникоцветни (Apiaceae).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 134.
  2. Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 135.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]