Магданоз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Магданоз
Petroselinum.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Apiales
семейство: Apiaceae Сенникоцветни
род: Petroselinum
вид: P. crispum Магданоз
Научно наименование
Уикивидове Petroselinum crispum
(Mill.) Nyman ex A. W. Hill, 1925
Синоними
  • Apium crispum Mill.
  • Apium petroselinum Linnaeus
  • Petroselinum hortense Hoffm.
Видове
  • P. crispum
  • P. neapolitanum
  • P. tuberosum

Магданозът (Petroselinum crispum) е светло зелено, двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните на Близкия изток, Европа и Америка. Дължи употребата си като освежител на дъха и до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на хлорофил. Съдържа гликозида анин.

Като подправка се използват два вида магданоз — къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат. Друг вид магданоз (Petroselinum tuberosum) се отглежда заради корена си.

Класификация[редактиране | edit source]

Магданозът е от едно семейство заедно с морковите и целинатаСенникоцветни (Apiaceae).

Български названия[редактиране | edit source]

В някои Северни български диалекти магданозът се нарича мерудия. Тази дума е с твърде стар произход и се предполага, че в множествено число (мерудии) е обозначавала всички зелени подправки. Доказателство в подкрепа на тази хипотеза е, че в различни български диалекти с думата мерудия се обозначават различни видове подправки. В някои диалекти се приема за друго име на сминдух.

Съществуват и български говори, в които се използва и славянското петрушка или петръшка, което етимологически е старобългарското название, означаващо 'петовърха' (петовръшка) (връх => връшка, като във Връшка чукa). Магданозът е наричан с това име от старите българи, заради външния вид на листните клонки, които се 'разклоняват' с 5 връхчета. В някои преходни западни говори наричат магданоза и със сърбохърватската дума першин.

Източници[редактиране | edit source]