Винарство в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Винарството в България има дългогодишна история, датираща още от тракийско време.

Лозаро-винарски райони[редактиране | edit source]

С постановление на Министерския съвет № 162 от 13 юли 1960 г. България е разделена на 5 лозаро-винарски района.[1]

Дунавска равнина (Севернобългарски район)[редактиране | edit source]

Музеят на виното в Плевен

Намира се в Северна България и обхваща централната и западната част на Дунавската равнина, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони. За този район е характерен умерено континенталният климат с горещо лято и голямо количество слънчеви дни. Разпространени са сортовете Мускат Отонел, Гъмза, Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, Алиготе, Памид и др. Произвеждат се сухи бели вина, пенливи вина по класическа технология и качествени червени вина, които се характеризират с богат плодов аромат и свеж вкус. Най-големите винарски центрове се намират в Видин, Ловеч, Лом, Лясковец, Плевен, Русе, Свищов и Сухиндол.[2] В този район (в Плевен) се намира музеят на виното.

Черноморски (Източнобългарски район)[редактиране | edit source]

Черноморският район обхваща земите по Черноморието, Добруджа и Лудогорието. Есента е топла и продължителна, което е благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини бели полусухи вина. В този район се намират около 30% от лозята в България и 53% от белите сортове грозде, например Димят, Ризлинг, Юни блан, Мускат Отонел, Траминер, Совиньон блан и др. Произвеждат се едни от най-добрите български сухи и полусухи вина, съчетаващи приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест. Най-големите винарски изби в този район са концентрирани във Бургас, Варна, Велики Преслав, Поморие, Търговище, Хан Крум, Шумен. Най-старата винарска изба в България е Винарска изба Евксиноград - създадена през 1891 г.[3]

Розова долина (Подбалкански район)[редактиране | edit source]

Този район се разпростира южно Стара планина и има 2 подрайона - Източен и Западен. Отглеждат се основно сортовете Мискет червен, Ризлинг, Ркацители, Каберне Совиньон и Мерло. Произвеждат се главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени и ароматизирани вина. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Най-големите винарни се намират в Карлово, Славянци, Сливен и Сунгурларе.[4]

Тракийска низина (Южнобългарски район)[редактиране | edit source]

Мавруд от Асеновград

Този район обхваща по-голямата част от Тракийската низина - централната част, както и части от Сакар. В него климатът е умерено континентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Освен това, той е защитен от острите северни ветрове, което благоприятства получаването на богати, плътни червени вина. Тук са концетрирани повечето от червените сортове грозде. Сред отглежданите сортове са Мавруд, Мерло, Каберне Совиньон, Мискет червен, Памид и други. По-важните винарски изби са в Асеновград, Брестовица, Любимец, Пещера, Стара Загора и Хасково.[5]

Долината на Струма (Югозападен район)[редактиране | edit source]

Това е най-топлият и специфичен лозаро-винарски район на България. Разположен е в най-южната част на страната по поречието на река Струма. Специфичните климатични особености го приближават до средиземноморските области. Хълмистите терени, сравнително бедните почви, високите годишни температури и сухия климат като цяло определят сортовете, които могат да се отглеждат - почти изключително червени сортове. Разпространени са Мерло, Каберне Совиньон и Широка мелнишка лоза, който е емблематичен за района от дълбока древност. Като цяло червените вина от този район са с южен характер - наситен цвят, интензивен сортов аромат, висока плътност, богати на танини и значителен потенциал за многогодишно отлежаване. По-големите винарски изби се намират в Благоевград, Дамяница, Мелник, Петрич, Сандански и Хърсово.[6]

По-големи и известни винарски изби[редактиране | edit source]

Дунавска равнина[2][7]
  • Букет Телиш (Телиш): Създадена през 1961 г. Специализирана в производството на червени вина от Каберне Совиньон и Мерло, но се предлагат и вина от Сторгозия, Памид и Букет. Печелила е няколко престижни национални и международни награди.
  • Винал (Ловеч): Създадена през 1947 г. Произвежда предимно високоалкохолни напитки, но и трапезни вина от сортовете Каберне Совиньон, Гъмза, Мерло, Ркацители и Димят.
  • Винарна Лясковец (Лясковец, Полски Тръмбеш, Ресен, Стражица): Наследник на създадената през 1924 г. кооперация Пчела. Произвеждат се вина от Шардоне, Алиготе, Каберне, Мерло, Димят, Ркацители и Памид. През 50-те години е създадено известното българско шампанско Искра.
  • Винпром Видин (Видин): Създаден през 60-те години, приватизиран през 2004 г. Отглеждат се сортовете Гъмза, Каберне совиньон, Мерло, Алиготе, Мускат, Шардоне, Памид.
  • Винпром Лом (Лом): Построен през 60-те години по френски образец. Произвеждат се вина от сортовете Мускат, Мискет, Ркацители, Каберне совиньон, Мерло и Гъмза.
  • Винпром Плевен (Плевен): Създаден през 50-те години. Сред най-добрите ѝ вина са тези от Каберне Совиньон.
  • Винпром Русе (Русе, Бяла, Две могили): Създаден през 1948 г. Един от най-големите винопроизводители в България. Произвеждат се вина от сортовете Ркацители, Шардоне, Димят, Мускат Отонел, Каберне Совиньон, Совиньон Блан, Памид, Ризлинг, Сензо и Мерло.
  • Винпром Свищов (Свищов): Създаден през 1948 г. Произвежда предимно вина от сортовете Каберне Совиньон и Мерло.
  • Магура (Рабиша): създадена през 1968 г. Районът около Рабишката могила предлага условия, които са подобни на тези във френската област Шампан. Виното се бутилира и отлежава в една от галериите на пещерата Магура. Сред най-известните вина са пенливите от сортовете Шардоне, Алиготе и Ркацители, произвеждат се и вена от Гъмза, Каберне Совиньон и Мерло.
  • ЛВК Гъмза Сухиндол (Сухиндол): Наследник на винарско-лозарската кооперация "Гъмза Сухиндол", създадена през 1909 г., която е първата модерно оборудвана такава на Балканите. Произвеждат се бели и червени вина от сортовете Гъмза, Каберне Совиньон, Мускат Отонел, Шардоне, Мерло, Ризлинг, Димят и Памид.
Черноморски район[3]
  • Винарна Слънчев замък (Драгоево): Създадена през 1972 г. като филиал на Винпром Пещера, приватизирана през 2001 г. Произвеждат се вина от сортовете Мускат, Шардоне, Димят, Траминер, Ркацители, Мерло, Каберне Совиньон и Юни блан.
  • Винарска изба Евксиноград (Евксиноград): Създадена през 1891 г., а днес е административно свързана с Министерски съвет. Произвежда вина от сортовете Алиготе, Траминер, Шардоне, Совиньон Блан, Мускат.
  • Винарска изба Осмар (Осмар): Известна като избата, произвеждаща най-добрия български Пелин. Освен това се произвеждат Шардоне, Каберне Совиньон и Мерло.
  • Винарска изба Странджа - Шато Росеново (Росеново): Функционира от 1998 г. Основните отглеждани сортове са Каберне Совиньон и Мерло, в по-малки количества и Шардоне и Мускат.
  • Винарска изба Хан Крум (Хан Крум): Създадена през 1939 г. Специализирана в преработване на бяло грозде. Произвеждат се предимно вина от сортовете Траминер, Мускат, Совиньон Блан и Шардоне
  • Винекс Преслав (Велики Преслав): Един от най-големите български винпроми в миналото. Днес се произвеждат вина предимно от сортовете Траминер, Шардоне, Димят, Мускат, Ркацители, Ризлинг, Каберне и Алиготе.
  • Винком Бургас (Бургас и Айтос): Създадена през 1947 г. Произвеждат се вина от сортовете Мискет червен, Мускат Отонел, Шардоне, Совиньон Блан, Ризлинг, Юни блан, Алиготе, Ркацители, Памид, Каберне Совиньон и Мерло.
  • Винпром Алвина (Добрич): Създаден през 1947 г., разширен през 60-те години. Произвеждат се бели и червени сухи и полусухи трапезни вина, предимно от сортовете Мерло, Мискет, Мускат Отонел и Каберне Совиньон.
  • Владимир Дистилърс (Силистра и Тутракан): Построена през 1947 г., приватизирана в началото на 90-те години. Произвеждат се вина от Ркацители, Шардоне, Ризлинг, Фетяска, Мерло, Каберне Совиньон.
  • Димят (Варна): Датира от края на 19 век. Произвеждат се предимно вина от сортовете Совиньон Блан, Алиготе, Шардоне, Юни блан, Ризлинг, Димят, Каберне Совиньон и Мерло.
  • Домейн Бойар (Шумен): Наследник на Винпром Шумен, създаден през 1948 г. Избата е известна предимно с вината от сортовете Траминер, Шардоне, Совиньон Блан, Мускат и Димят.
  • ЛВК - Винпром Търговище (Търговище, Попово, Омуртаг): Създаден през 1947 г. и е един от най-големите винпроми на българския пазар. Отглеждат се сортовете Ркацители, Мускат Отонел, Траминер, Совиньон Блан, Ризлинг, Алиготе, Каберне Совиньон и Мерло.
  • Черноморско злато (Поморие, Каблешково): Един от водещите винпроми в страната. Произвеждат се вина от сортовете Юни Блан, Шардоне, Димят, Совиньон Блан, Ркацители, Мускат, Каберне Совиньон, Мерло и Памид.
Розова долина[4]
  • Винарска изба Кортен (Кортен): Произвеждат се вина от сортовете аберне Совиньон, Мерло и Мавруд.
  • Винарска изба Розова долина (Карлово): Създадена през 1927 г. Произвеждат се вина предимно от сортовете Шардоне, Карловски мискет, Мускат, Каберне Совиньон и Мерло.
  • Винекс Славянци (Славянци): Създадена през 1950 г. Отглеждат се сортовете Мискет червен, Мускат Отонел, Шардоне, Италиански и немски ризлинг, Траминер, Юни блан, Димят, Совиньон Блан, Шираз, Пино ноар, Каберне совиньон.
  • Вини (Сливен): Създадена като кооперация през 1920 г., разширена и модернизирана през 60-те години. Отглеждат се сортовете Каберне Совиньон, Мерло, Пино ноар, Памид, Мискет, Мускат Отонел, Шардоне, Алиготе, Ркацители, Траминер и Димят.
  • ЛВК Грозден (Грозден): Известна предимно с ракията си, но и с някои добри вина от сорта Каберне Совиньон.
  • Сините скали (Сливен): Построена през 1999 г. по австралийски проект. Основните отглеждани сортове са Каберне Совиньон, Шардоне, Мерло, Мускат и Димят.
  • Стара изба 1924 (Ямбол): Създадена като кооперация по белгийски проект през 1924 г. Произвеждат се вина от Каберне Совиньон, Мерло, Пино ноар и Мавруд.
  • Шато Ветровитите хълмове (Сливен): Една от младите винални в България - първата реколта от вино излиза на пазара през 2004 г. Произвеждат се малки серии вина от сортовете Каберне Совиньон, Мерло, Мавруд, Шираз.
Мавруд Резерва Пълдин на Винарска изба Пълдин
Тракийска низина[5]
  • Винарска изба Балар АД (с.Скалица, област Ямбол): Създадена през 2005г. Произвежда бутикови червени и розе вина от сортовете Мерло, Каберне Совиньон и Сира от собствени лозя.
  • Винарска изба "Братя Минкови" (Венец): Създадена през 1875 г. Произвежда бели, червени и розе вина от сортове като Совиньон Блан, Вионие, Гевюрцтраминер, Шардоне, Коломбар, Ризлинг, Пино Ноар, Сира, Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Фран.
  • Винпром Карнобат (Венец): Създаден 1953 г. Производител на вината CHATEAU KARNOBAT, Карнобатска ракия, ракия Кехлибар, Карнобатска мастика и мента, бренди Карнобат.
  • Вила Винифера (Брестовица): Посторена през 1936 г., приватизирана през 1998 г. Произвежда малки количества бели и червени вина, като е по-популярна с червените – Каберне Совиньон, Мерло и Мавруд.
  • Винарна Беса Валей (Огняново): Функционира от 2005 г. Произвеждат се предимно червени вина.
  • Винарска изба Брезово (Брезово): Построена през 1958 г. Произвеждат се бели и червени вина от сортовете Каберне Совиньон, Мавруд, Мерло, Шардоне, Мискет червен и Мускат.
  • Винарска изба Винивел (Ивайловград): Построена през 1971 г., приватизирана през 2000 г. Произвеждат се предимно Каберне Совиньон, Мерло и ограничени количества Шардоне.
  • Винарска изба Нов живот (Брестовица): Построена през 30-те години на 20 век. Произвеждат се вина от сортовете Каберне Совиньон, Мерло, Мавруд и Рубин.
  • Винарска изба Памидово (Памидово): Построена през 1999 г. Произвежда сортови и трапезни вина от Каберне Совиньон, Памид, Мавруд, Мерло, Шардоне, Мускат и Димят.
  • Винарска изба Пълдин (Перущица): Построена през 30-те години на 20 век, разширена през 60-те и 70-те години, приватизирана през 2000 г. Произвежда предимно червени вина от сортовете Каберне Совиньон, Рубин, Мерло и Мавруд и по-малко бели от Мускат, Шардоне и Ркацители.
  • Винарска изба Тодоров (Брестовица): Построена през 1945 г. Произвежда малки серии бутикови вина от сортовете Каберне Совиньон, Мерло и Мавруд и малки количества бели вина от Каберне Совиньон розе и Шардоне.
  • Винарска къща Сакар (Любимец): Собственост на френска компания от 1991 г. Известна е с вината си от Каберне Совиньон и Мерло.
  • Винзавод Асеновград (Асеновград): Наследник на винарна, построена през 1947 г. Произвеждат се само червени вина, основно от Мавруд, Каберне Совиньон и Мерло.
  • Винпром Пещера (Пещера): Наследник на построената през 1939 г. местна кооперативна изба. Освен високоалкохолни напитки, тук се произвеждат и бели и червени вина от сортовете Каберне Совиньон, Мерло и Совиньон блан.
  • Винпром Хасково (Хасково и Стамболово): Построена през 50-те години на 20 век. Произвеждат се и бели и червени вина, най-известни са вината от сортовете Каберне Совиньон, Мерло и Памид.
  • Домейн Менада (Стара Загора): Наследник на изба, построена през 1947 г., приватизирана 1994 г., от 2002 г. собственост на френска компания. Предлага широка гама вина, като преобладават червените. След най-популярните са тези от Мерло и Каберне Совиньон.
Долината на Струма[6]
  • Винарна Мелник (Петрич): Функционира от 1999 г. Произвежда червени и бели вина от сортовете Шардоне, Каберне Совиньон, Широка Мелнишка лоза и Мерло.
  • Винарска изба Мира (Сандански): Отворена през 1993 г. Произвежда наливно и бутилирано вино от сортовете Широка Мелнишка лоза, Мускат Отонел, Каберне Совиньон, Мерло, Совиньон блан и Керацуда.
  • Винпром Дамяница (Дамяница): Построена през 1940 г., приватизирана през 1997 г. Преобладават вината от сорт Широка Мелнишка лоза, както и от Каберне Фран, Мерло и Каберне Совиньон.
  • Винарска изба Вини-Бошкилов (Благоевград): Построена през 2003 г. в гр.Благоевград. Притежава собствени лозови масиви, намиращи се в района на с.Ласкарево, Югозападна България. Произвежда вино от сортовете Мерло, Каберне Совиньон и Мелник 55, които се предлагат под търговската марка „Ласкарево”.
  • Винарска изба Свети Врач (Сандански). Наследник на винарна, построена през 1993. Произвеждат се червени и бели вина от сортовете Широка Мелнишка лоза, Мерло, Сира, Мелник 55 и Мускат.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. vinoto.com - Райони
  2. а б Винарски изби в Дунавската равнина
  3. а б Винарски изби в Източна България и по Черноморието
  4. а б Винарски изби в Долината на розите и Предбалкана
  5. а б Винарски изби в Тракийската низина
  6. а б Винарски изби в Югозападна България
  7. Лицата на българското вино: Станимир Стоянов, ЛВК "Гъмза Сухиндол"