Винарство в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Винарството в България има дългогодишна история, датираща още от тракийско време.

Лозаро-винарски райони[редактиране | edit source]

С постановление на Министерския съвет № 162 от 13 юли 1960 г. България е разделена на 5 лозаро-винарски района.[1]

Дунавска равнина (Севернобългарски район)[редактиране | edit source]

Музеят на виното в Плевен

Намира се в Северна България и обхваща централната и западната част на Дунавската равнина, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони. За този район е характерен умерено континенталният климат с горещо лято и голямо количество слънчеви дни. Разпространени са сортовете Мускат Отонел, Гъмза, Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, Алиготе, Памид и др. Произвеждат се сухи бели вина, пенливи вина по класическа технология и качествени червени вина, които се характеризират с богат плодов аромат и свеж вкус. Най-големите винарски центрове се намират в Видин, Ловеч, Лом, Лясковец, Плевен, Русе, Свищов и Сухиндол.[2] В този район (в Плевен) се намира музеят на виното.

Черноморски (Източнобългарски район)[редактиране | edit source]

Черноморският район обхваща земите по Черноморието, Добруджа и Лудогорието. Есента е топла и продължителна, което е благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини бели полусухи вина. В този район се намират около 30% от лозята в България и 53% от белите сортове грозде, например Димят, Ризлинг, Юни блан, Мускат Отонел, Траминер, Совиньон блан и др. Произвеждат се едни от най-добрите български сухи и полусухи вина, съчетаващи приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест. Най-големите винарски изби в този район са концентрирани във Бургас, Варна, Велики Преслав, Поморие, Търговище, Хан Крум, Шумен. Най-старата винарска изба в България е Винарска изба Евксиноград – създадена през 1891 г.[3]

Розова долина (Подбалкански район)[редактиране | edit source]

Този район се разпростира южно Стара планина и има 2 подрайона – Източен и Западен. Отглеждат се основно сортовете Мискет червен, Ризлинг, Ркацители, Каберне Совиньон и Мерло. Произвеждат се главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени и ароматизирани вина. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Най-големите винарни се намират в Карлово, Славянци, Сливен и Сунгурларе.[4]

Тракийска низина (Южнобългарски район)[редактиране | edit source]

Мавруд от Асеновград

Този район обхваща по-голямата част от Тракийската низина – централната част, както и части от Сакар. В него климатът е умерено континентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Освен това, той е защитен от острите северни ветрове, което благоприятства получаването на богати, плътни червени вина. Тук са концетрирани повечето от червените сортове грозде. Сред отглежданите сортове са Мавруд, Мерло, Каберне Совиньон, Мискет червен, Памид и други. По-важните винарски изби са в Асеновград, Брестовица, Любимец, Пещера, Стара Загора, Чирпан и Хасково.[5]

Долината на Струма (Югозападен район)[редактиране | edit source]

Това е най-топлият и специфичен лозаро-винарски район на България. Разположен е в най-южната част на страната по поречието на река Струма. Специфичните климатични особености го приближават до средиземноморските области. Хълмистите терени, сравнително бедните почви, високите годишни температури и сухия климат като цяло определят сортовете, които могат да се отглеждат – почти изключително червени сортове. Разпространени са Мерло, Каберне Совиньон и Широка мелнишка лоза, който е емблематичен за района от дълбока древност. Като цяло червените вина от този район са с южен характер – наситен цвят, интензивен сортов аромат, висока плътност, богати на танини и значителен потенциал за многогодишно отлежаване. По-големите винарски изби се намират в Благоевград, Дамяница, Мелник, Петрич, Сандански и Хърсово.[6]

История[редактиране | edit source]

Още преди 5000 години на територията на днешните български земи започва да се прави вино. Началото на лозарството и винарството се поставя от траките, които се считани за едни от най добрите винари през Античността. Първите лози са пренесени от тях от Близкия и Средния Изток на територията на днешна Южна България. Първоначално вино се е произвеждало по поречието на Марица и около морските пристанища. Тези региони все още имат едни от най-силните традиции в създаването на божествената напитка. Сред най-почитаните от траките божества е богът на виното Дионис.

При идването си на Балканския полуостров, славяните и прабългарите продължават силно развитите тракийски традиции. След налагането на християнството култът към Дионис отмира, празникът се християнизира и започва почитането на свети Трифон като покровител на лозарите и винарите и свързаните с него обредни практики на празника „Трифон Зарезан”. По време на Средновековието църквата, както и в цяла Европа, взима винопроизводството под свое покровителство. Голяма част от лозята в България са собственост на Църквата. Българското вино е и важна търговска стока.

По време на османското владичество настъпват тежки времена за винопроизводството. То е забранено от ислямската религия. Въпреки това българите продължават да произвеждат и пият вино. Османското владичество обаче силно стеснява възможностите за развитие на винопроизводството, като то остава производство преди всичко за домашна употреба. След освобождението отрасълът се развива бурно, но следващият тежък удар за лозарството и винарството идва с филоксерата. Болестта по лозята унищожава голяма част и от българските лозя, редица местни сортове изчезват. Постепенно отрасълът се възстановява старите лозя се изкореняват, садят се нови устойчиви и облагородени сортове, въвеждат се нови начини за обработка на земята.

Традициите оцеляват, като от 60-те години на XX в. в България започва внос на множество чужди за България сортове грозде. След национализацията се засаждат огромни масиви с винени сортове, като българското вино се изнася на огромния пазар на СИВ. През 1966 г. България е шестият най-голям износител на вино в света. От 90-те години на XX в. до наши дни около 80% от виното, което се произвежда в страната, се изнася, като са усвоени и нови пазари – основно в страните от Западна Европа. В момента България произвежда висококачествени вина, както от местните сортове грозде Мавруд, Мелник, Гъмза, Памид, Димят, така и от широкоразпространените вносни сортове Мерло, Шардоне, Каберне совиньон, Траминер и др.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. vinoto.com – Райони
  2. Винарски изби в Дунавската равнина
  3. Винарски изби в Източна България и по Черноморието
  4. Винарски изби в Долината на розите и Предбалкана
  5. Винарски изби в Тракийската низина
  6. Винарски изби в Югозападна България