Старосел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Старосел
Starosel.jpg
България
Red pog.png
Старосел
Област Пловдив
Red pog.png
Старосел
Общи данни
Население 1 065 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 127,069 km²
Надм. височина 335 m
Пощ. код 4175
Тел. код 03176
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 69016
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Хисаря
Пенка Ганева
(независим)
Кметство
   - кмет
Старосел
Иван Жутев
(независим)

Старосел е село в Южна България. То се намира в община Хисаря, Област Пловдив. След откритите от д-р Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове придобива световна известност.

География[редактиране | edit source]

Село Старосел се намира в централната част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м н.м.р. Релефът на района е формиран от меките склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина. Най-високите върхове на планината около Старосел са Алексица (1530 м) и Фенера (1450 м).

Най-съществена особеност на климата е преходният му характер, като в някои години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други - средноевропейският континентален климат. Зимата там е топла и мека поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см. Пролетта е ранна и сравнително топла. Лятото се характеризира с високи температури през месеците юли и август, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 0С.

През село Старосел минава река Пясъчник, която се влива в едноименния язовир, най-големия в района.

История[редактиране | edit source]

Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7-8 хилядолетия. През 5 век пр.н.е. там е било разположено древно тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска държава. Жителите на днешното село (османското Ени кьой – Ново село) са потомци на жителите на троянското село Старосел (дн. Съево), които се заселват по тези места през 15 век.

През 1798 г. е построено килийното училище и малка църква, вкопана в земята. През 1819 г. властите в Цариград дават разрешение за построяване на нова голяма църква, която просъществува до Априлското въстание. В Старо Ново село непосредствено преди въстанието живеели около 2000 българи и няколко десетки цигани, които били предимно ковачи и железари. Селото наброявало 300 къщи и било важен стопански център в района. На река Пясъчник били разположени 17 мелници и 5 тепавици, а също и 13 гюлпани (розоварни) и много работилнички за коларски пособия и материали. Там бил и пазарът за едър рогат добитък. Васил Левски е посещавал селото през 1869 и 1871 година, като е основал революционен комитет.

По-късно селото взема масово участие в Априлското въстание и дава много жертви – опожарени са всички къщи, църквата и училището. Разграбено са цялото имущество и хранителните запаси. Част от населението на Ени кьой е избито, друга част се преселва в Северна България. По-голямата част се връща на старото си поселище, но от суеверие не издига наново опожареното и опустошено село, а построяват ново на 2-3 км надолу по реката. Наричат новото си село Ески ени кьой (Старо Ново село — на старото място ново село), което название остава до 1930-те години, когато е преименувано на Старосел.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Културни забележителности[редактиране | edit source]

Преддверието на гробницата-хероон

Тракийският култов комплекс в „Четиньовата могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Траките почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество. Царят на траките играе ролята на медиатор – връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките, води началото си гръцкото религиозно учение, наречено „орфизъм“. Светилището в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон.

На 30 м южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ - празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

Могила „Хоризонт“ е единствената гробница-хероон в Тракия с колонада. Докато на други места има по 1-2 колони, там броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този хероон е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.

Комплексът е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Други могили – в района около Старосел и съседните села има още 9 могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения.

Кози грамади е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век преди Христа, разположен на площ от ок. 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва уникална царска резиденция с няколко монументални сгради, опасана с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес II и Аматок, както и двойни брадви (лабрис), символ на царската власт у траките.Проучванията се ръководят от доц. д-р Иван Христов от НИМ.

Природни забележителности[редактиране | edit source]

Защитената местност „Барикадите“ се намира в областта на село Старосел, община Хисар. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора Защитената местност „Чивира“ се намира в областта на с. Старосел, община Хисар. Площта на защитената територия е 106,5 ха. с вековна букова гора, широколистни гори. В скалните образувания „Кози грамади“ гнездят редки птици – скален орел, бухали, сови.

Язовир „Раковица“ е изключително чист планински язовир, зарибен.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Местният събор се провежда всяка година на Спасовден в местността „Манастира“. Това е и патронния празник на малкия манастир „Св.Спас“, който се намира до тракийския храм с колоните.

Ритуалът „Дионис“ се представя на тракийския култов храм и е свързан с предназначението на храма и намиращата се там древна „винарна“. Виното е било основна част в орфическите ритуали. Чрез огън и вино жреците са гадаели бъдещето. Под знака на виното са минавали и шумните тържества в чест на бог Дионис. Ритуалът се изпълнява по предварителна заявка в Информационен туристически център – Хисар.

Други[редактиране | edit source]

Туристически маршрути:

  • „Свещените ловни полета на тракийските царе“ – от Старосел през почивна станция „Бяло камене“, хижите "Чивира", "Фенера" до Хисар;
  • „Старият римски път“ – от Старосел през почивна станция „Бяло камене“, хижите "Чивира", "Барикадите", "Бунтовна" и с. Кръстевич.

Починали в Старосел[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Георги Китов, Тракийски култов комплекс в Старосел, Варна 2002; Тракийски култов център Старосел, (2-о издание), Варна 2005, 23 с. (същото на английски и немски език).
  • “Повече от 100 археологически открития в България”, Фют, София 2005, 46-47.
  • Georgi Kitov, A Thracian Cult Complex Near Starosel. Chetinyova Mogila in Light of the Investigations in 2000, – Early Symbolic Systems for Communications in Southeast Europe. Vol. 2. Oxford 2003, 505–518.
  • Евгени Паунов, Преоткриване и репроблематизация на първата тракийска гробница при с.Старосел, Пловдивско. - Анали 8, № 1, София 2002, 82-93.

Иван Христов.Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на одриските царе.V-ІV в.пр.Хр.В.Търново, 2006. Иван Христов.Храмът на безсмрътните.Проучване на монументални паметници в северозападната периферия на одриското царство.София 2010

Външни препратки[редактиране | edit source]