Пробив при Добро поле

Битка при Добро Поле
Конфликт: Първа световна война
Период 15 септември 1918 Място Добро поле, днес Република Македония Резултат решителна съглашенска победа, довела до излизане на България от войната
Воюващи страни
България	Франция Сърбия
Командири
Фердинанд I	Луи Франше д'Еспере Живоджин Мишич
Сили
26 батальона 146 артилерийски оръдия в края	75 батальона 580 артилерийски оръдия
Жертви и загуби
тежки	неизвестни

Битката при Добро поле или Пробивът при Добро поле е битка през Първата световна война, състояла се на 15 септември 1918 година на Добро поле в Македония между български части от една страна и англо-френско-сръбски части от друга. Битката завършва с поражение за България и пробив на фронта, в резултат на който България е принудена да иска примирие и да излезе от войната.

Прелюдия

След като българското настъпление в Румъния и Гърция е спряно, състоянието на фронта се влошава бързо и политическата подкрепа за войната започва да намалява. България постига всичките си военни цели, но е принудена да продължи боевете с помощта на съюзниците си от Централните сили. С малък стопански потенциал, сериозен недостатък от храна, афектирани заедно с цивилни и военни, докато голямата инфлация разрушава икономиката. През 1917 година гладните бунтове растат и пропагандата на опозицията против войната става значителна.

На 17 юни 1917 година Гърция влиза във войната на страната на Антантата (издавайки манифест за война на 23 ноември 1916 година).През лятото на 1918г.командването на войските на Антантата на Солунския фронт започва подготовка за общо настъпление,чиято е цел е извеждане на България от войната. Според плана съглашенските войски трябва да нанесат едновременнио удари в три направления.В района на Битолския участък,на запад и в района на Дойран се предвиждада бъдат нанесени второстепенните удари.Главният удар е замислен да се нанесе в района на платото Добро поле.

Битката

Общият план на Антантата включва едновременно нападение на позициите при Дойран и при Добро поле, като после гърци и англичани от една страна, и французи и сърби от друга да се съединят в Скопие и да хванат в „чувал“ 600 хиляди български войници в Македония.

Мнозинството от силите на Антантата се състоят от 122 Френска пехотна дивизия, разполагаща със 136 разнокалибрени оръдия и сръбски части.

Защитници на Добро поле са нашите войски от 2 и 3 пехотни дивизии.И двете дивизии влизат в 11 германска армия.2 дивизия е в състава на 61 германски корпус,а 3 дивизия е пряко починена на щаба на 11 армия.

Във 2 дивизия ударът е насочен срещу 1/8 бригада/10-ти пехотен Родопски полк и 30-ти пехотен Шейновски полк/,а във 3-та дивизия-срещу 2/3 бригада/29-ти пехотен Ямболски полк и 32-ри пехотен Загорски полк.Тези сили защитават най-дългите участъци за отбрана на целия фронт в Македония.1/8 бригада заема участък от около 9км.от св.Сокол до р.Доброполска ,а 2/3 бригада-от около 13км.,от р.Доброполска до р.Карадере.

В 1/8 бригада има само 6 дружини,28 оръдия,76 картечници,21 минохвъргачки и 52 гранатохвъргачки. Българите не са изненадани от настъплението на противника.По много канали нашето Главно командване получава сведения за подготвената от Антантата атака на Добро поле.

Не са взети обаче необходимите контрамерки,вкл.чрез подобряване на и без това лошата отбрана и чрез привличане на резерви.

Затова настъплението на противника заварва българите в лошо положение.На 14 септември 1918 г.,в 7.00ч.започва артилерийската подготовка на протиника.Успоредно с това самолети на Антантата хвърлят бомби по позиициите ни на Добро поле.На силния огън на протиника българската артилерия в участъка не може да се противпостави.Тя икономисва даже снаряди,които германското командване трудно ни отпуска.

В участъка на 1/8 бригада боевете са кръпролитни.Отделни картечни гнезда се държат до последения войник.Картечните роти от 10-и и 30-и полк, пръснати на 7 км. и подкрепяни само от 28 оръдия се окопават. Обаче силите на Антантата ги превъзхождат значително. По време на битката някои български части са обградени. Българите са неспособни да спрат офанзивата, но и отказват да се предадат. Англичаните и французите продължават да напредват, а накрая огнепръскачките им нанасят опустошителни загуби.На 15 септември 1918г.вечерта участъкът на 1/8 бригада е овладян от съглашенците.Другите бригади на 2 дивизия държат още позициите си,но вклиняването на френската 122 дивизия е застрашитрлно.Затова командирът на 2 дивизия нарежда отстъпление на цялата дивизия на по-задни позиции.

В участъка на 3 дивизия ударът на съглашшенците е насочен срещу деснофланговата 2/3 бригада.Рано сутринта на 15 септември 1918 г.17-та френска колониална дивизия настъпва срещу позициите на 29 пехотен полк.Левият фланг на полка е притиснат.Особено ожесточени са боевете за вр.Шейновец.Тук борбата е крайно напрегната.Тук противникът постига успех едва след като съсредоточава срещу върха цялата си дивизионна артилерия.29 полк е принуден да отстъпи.Понася много загуби.По някои данни на по-задни позиции се оттеглят само 15 офицери и 216 подофицери и войници.Съглашенците също понасят тежки загуби.По техни признания загубите им на 15 -16 септември 1918г.са 3300 души. Изгубването на първата позиция разстроило българските части.На 16 септември 1918г.съглашенците атакуват 1/8 и 2/3 бригада на втората им позиция.Тя е пробива въпреки контратаки с малобройни български части.Пристигналият германски генерал фон Ройтер поема командването на войските и се опитва безуспешно да спре съглашенския натиск.

Пробивът е чисто тактически,но има и стратегически последици главно поради бездействието на българското и германското командване.В образувания коридор съглашенските войски настъпват много бавно на север,в различни направления,защото се опасяват от евентуален контраудар по слабо защитените им флангове.Такъв удар обаче българските войски не нанасят,макар че разполагат с достатъчно сили и средства за това.Това позоволява на съглашенските войски да постигнат и стратегически успех. Сраженията се развиват при 2-3 метра сняг,а на българските войници им е отпуснато по 1 одеяло

Метежът

След поражението при Добро поле другите български войници започват да се бунтуват и фронтът започва да се разпада. Бунтовниците поемат към София в опит да се разправят с правителството. Когато стигат до София, са разгромени от юнкерите и германски войски.

Последици

Десет дни след битката, която разрушава фронта на българската армия, Антантата настъпва в България, като среща малка съпротива. На 29 септември 1918 г. в Солун България подписва примирие със съюзниците, излизайки официално от войната. Армията подлежи на демобилизация. Правителството успява да издейства недопускане на окупация на страната от войските на съседните държави, което е голям успех.

През ноември 1919 година Ньойският договор предава Западна Тракия първо на Съглашението, а през 1922 г. бива окупирана от Гърция, отнемайки достъпа на България до Егейско море. Наскоро формираното Кралство на сърби, хървати и словенци отново получава Вардарска Македония, а също и Западните покрайнини, а Южна Добруджа е върната на Румъния. Строгите ограничения, наложени на българската армия и огромните репарации в храна и пари водят до утежняване на следвоенното положение в България.

Външни препратки

• "Урокът от Добро поле "- книга на полковник Д.Азманов

Вижте също

• Владайско въстание
• Солунско примирие
• Ньойски договор

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Dobro Pole“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.

България в Първата световна война