Битка за Червена стена
 |
Предлага се тази статия да се обедини със статията Червената стена (битка). |
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
| Битка за Червена стена | |||||||
| Конфликт: Първа световна война | |||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
 България |
 Франция |
||||||
| Командири | |||||||
| Борис Дрангов | неизвестен | ||||||
| Сили | |||||||
| неизвестни | 6000 | ||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| малко | около 5700 убити, 261 военнопленници | ||||||
|
|||||
Битката за Червената стена се провежда между България и Франция на 18 май 1917. Завършва с пълна победа за България и само с 261 оцелели французи.
[редактиране] Начални битки
На 12 март стотици оръдия започват да обстрелват българските позиции при Червената стена и кота 1248. Това продължава 24 часа, през които са изстреляни повече от 200 000 снаряда, унищожавайки укрепленията. Обаче, предупредени от разузнаването си, българите се скриват в бетонни бункери на срещуположната страна на върха и не дават нито един убит или ранен войник.
На 14 март пет френски дивизии атакуват червената стена, кота 1248 и западните склонове на планината, защитавани от шеста дивизия. След шестдневни боеве, атаката на кота 1248 е отблъсната с тежки жертви от страна на французите. Все пак главния френски натиск е насочен съм червената стена, която е атакувана от три дивизизии. Укрепленията на върха сменят притежанието си няколко пъти, атаките на нож се сменят с тежък артилерийски обстрел. На 18 март върха наречен "Македонска Шипка", защото защитниците му подобно на тези при битката за Шипка започват да хвърлят камъни и дървета по френските войски, когато им свършват мунициите. В началото на май червената скала пада и българските войски се оттеглят към съседния връх.
[редактиране] Битка
От стратегическа гледна точка френския успех е безполезен - въпреки усилията си не успяват да завземат други български позиции и Битоля остава в обхвата на българската артилерия. Но поради символичния характер на върха, българските командири решават, че той не трябва да остава в ръцете на врага.
Командването на видинската дивизия концентрира цялата си артилерия на червената стена. Пехотните части са екипирани с нови немски огнехвъргачки. С големи усилия българите успяват да разположат 6 артилерийски устанивки на близкия хълм, от който френските позиции са напълно видими.
На 18 май се провежда силна артилерийска бомбардировка върху два френски полка (6000 души). Новите установки са изключително ефективни. След 2 часа българските войски, прикривани от артилерията, нападат врага с ръчни гранати и огнехвъргачки, унищожавайки всяка съпротива. След това един български полк атакува на нож френските позиции. Обаче не срещат съпротива - 259 войника и 2 офицера, единствените оцеляли се предават.
[редактиране] Резултат
Символичният връх е върнат отново и остава в български ръце до края на войната. Пет френски дивизии губят между 40% и 75% от екипировката си и не се правят нови опити за атакуване на българите отново.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
