Аугуст фон Макензен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аугуст фон Макензен
германски фелдамаршал
Аугуст фон Макензен 
Роден: 6 декември 1849
Хаус Лайпниц, Саксония
Починал: 8 ноември 1945
Бургхорн, Германия

Антон Лудвиг Аугуст фон Макензен, роден като Аугуст Макензен, е германски военен, фелдмаршал. Макензен се отличава като командващ през Първата световна война и става един от най-бележитите германски военни лидери.

Детство[редактиране | edit source]

Макензен е роден на 6 декември 1849 година в Хаус Лайпниц близо до село Даленберг в Кралство Прусия (сега федерална провинция Саксония в Германия) в семейството на Лудвиг и Мария Лудвиг Макензен. Баща му го изпраща в реална гимназия в Хале ан дер Саале през 1865 година с надеждата, че Макензен ще го последва в професията му.

Започва военната си кариера през 1869 година като доброволец във Втори хусарски полк. По време на Френско-пруската война е повишен в чин младши лейтенант и награден с Железен кръст, втора степен. След университета в Хале, формално влиза в немската армия през 1873 година в стария си полк. През 1891 година се присъединява към Генералния щаб в Берлин, където е повлиян от новия си началник Алфред фон Шлифен. Дадена му е благородническа титла и става Аугуст фон Макензен. Когато Шлифен се пенсионира през 1906 година, Макензен е считан от някои като възможен наследник, въпреки че длъжността е поверена на Хелмут фон Молтке.

Първа световна война[редактиране | edit source]

Макензен в София през 1916 г. заедно с цар Фердинанд I и български генерали

В началото на Първата световна война Макензен командва 17-ти армейски корпус като част от 8-ма армия, първо под командата на генерал Притвиц, а после - от генерал Хинденбург, и участва в битките при Гумбинен и Таненберг. По-късно през годината Макензен взема командването на новата 9-та армия и е награден с орден за храброст за действията си около Лодз и Варшава. До октомври 1915 година участва в Галиция и помага за превземането на Пшемисъл и Лемберг.

Сръбска кампания[редактиране | edit source]

През октомври 1915 година Макензен става общ главнокомандващ на германските, австро-унгарските и българските части, воюващи срещу Сърбия и разбива ефективната сръбска съпротива.

Румънска кампания[редактиране | edit source]

В 1916 година Макензен води успешна кампания срещу Румъния (под командването на генерал Ерих фон Фалкенхайн). Той командва многонационалната армия от българи, турци и германци. Въпреки това атаките му са много успешни, разбивайки румънските, руски и сръбски части, изправени срещу него. По време на боевете в Добруджа Макензен влиза в конфликт с командващия Трета българска армия - генерал Стефан Тошев, който отстоява интересите на българската страна.

След тази кампания е награден с "Schwarzer Adler" (черен орел), най-високият по ранг рицарски орден в Прусия и е повишен във фелдмаршал. От 1917 година е военен губернатор на Румъния. Последната му кампания е опитът да разгроми дезорганизираната румънска армия (след като офанзивата на Керенски е отхвърлена). Но опитът е неуспешен (битка при Марасещи) с тежки загуби за двете страни. В края на войната е пленен от френската армия на генерал Луи Франше д'Еспере в Унгария и е държан като военнопленник до ноември 1919 година.

Следвоенна кариера[редактиране | edit source]

През 1920 година се пенсионира от армията. Въпреки че е в опозиция на новото републиканско управление, той страни от обществени кампании. Около 1924 година променя мнението си и започва да използва славата си на военен герой, за да поддържа консервативните монархически групировки. Става много активен в паравоенните консервативни организации особено в Stahlhelm и Обществото на Шлифен.

По време на изборите през 1932 година подкрепя Хинденбург срещу Хитлер, но се приближава до властта и Макензен става явен поддръжник на нацисткия режим. Въпреки това, той протестира против убийствата на генералите фон Бредов и фон Шлайхер и комитетите в Полша. В началото на 40-те Хитлер и Гьобелс подозират Макензен в предателство, но не могат да сторят нищо. Той остава убеден монархист (явява се в пълна бойна униформа на погребението на император Вилхелм II през 1941 година).

Макензен умира на 8 ноември 1945 година, след Втората световна война, на 95 години. Неговият живот обхваща времето на същствуване на Прусия, Германската империя, Ваймарската република, Нацистка Германия и следвоенната окупация.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „August von Mackensen“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.