Ваймарска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ваймарска република
Deutsches Reich
федерална република
 
1919 — 1933  
Знаме Герб
Национален химн
Химн на Германия

Местоположение на Ваймарска република

Германия през 1930 г.
Континент Европа
Столица Берлин
Официален език немски език
Форма на упр. Федер. република
Държавен глава
  Райхспрезидент
   - 1918–1925 Фридрих Еберт
   - 1925–1934 Паул фон Хинденбург
  Райхсканцлер
   - 1919 Филип Шайдеман
   - 1933-1934 Адолф Хитлер
Законодат. власт Райхстаг
Епоха Интербеллум
 - Основаване
11 август 1919 г.
 - Хитлер става райхсканцлер
30 януари 1933 г.
 - Пожар в Райхстага
27 февруари 1933 г.
 - Упълномощителен закон
23 март 1933 г.
Площ
 - Общо (1925 г.) 468 787 km²
Население  
 - Преброяване 62,411,000 (1925 г.)
Валута Марка (1919–1923)
Рентна марка (1923–1924)
Райхсмарка (1924–1933)
Днес част от Флаг на Германия Германия
Флаг на Полша Полша
Флаг на Русия Русия
редактиране
Официална пощенска марка на Националното събрание
Карта на Ваймарската република

"Ваймарска република" (на немски Weimarer Republik) е утвърденото в историческата и съвременната публицистика название на германската държава от периода от 1918/(19) до 30 януари 1933 г., когато Хитлер идва на власт. Произхожда от името на града Ваймар (област Тюрингия), където през 1919 г. заседава Националното събрание, създало нова, републиканска конституция на Германския райх след краха в Първата световна война и падането на монархията в хода на Ноемврийската революция. Конституцията е създадена чрез избирането на най-доброто от всички познати конституции, но все пак крайният резултат е слаб. Основните клаузи в нея са :

  1. Германия става федерация разделена на 26 области. Всяка област има свое правителство и парламент;
  2. Всеки човек навършил 20-годишна възраст има право да гласува;
  3. Начело на държавата стои президент със седемгодишен мандат. Той има много права — може да назначава и уволнява министър-председателя, както и да издава укази, които имат силата на закон и не минават през парламента;
  4. Въведена е строго пропорционална избирателна система.

Последните две клаузи са основните слабости на конституцията.

Този първи опит за налагане на либерална демократиция в Германия, във време на големи промени и вътрешни конфликти, е безуспешен. Проваля се тотално след идването на власт на Адолф Хитлер и неговата Нацистка партия през 1933. Формално и правно-технически Конституцията от 1919 не е напълно отменена чак до края на Втората световна война. Юридическите ограничения, които предприемат нацистите за ограничаване демократичността на Конституцията през 1933, са познати като Gleichschaltung (глайхшалтунг, приобщаване). Те напълно унищожават всички заложени механизми за регулиране в една типична демократична система и поради това се смята, че краят на Ваймарската република идва през 1933 година.

Историята на Ваймарската република може да се раздели на три периода. През кризисните години от 1919 до 1923 републиката се бори с последствията от Първата световна война, хиперинфлация и многобройни опити за преврат и политически убийства. През годините от 1924 до 1929 има относителна стабилност, ръст на икономиката и външнополитическо признание. Световната икономическа криза от края на 1929 година и успехите на националсоциалистите от 1930 година очертават края ѝ.

В първите години на политическият ѝ живот се е определя от парламентарното мнозинство на социалдемократите, Германската демократична партия и центристите. Демокрацията в страната функционира. Опитите за сваляне на държавния строй с цел установяването на социализъм са потушени.

Още през 20-те години става ясно колко е крехка Ваймараската република сред населението. Икономическата криза, инфлацията, окупацията на Рурска област и опитите за комунистически преврат добре показват, че през 1923 демократите в републиката са малцинство.

Със заключенията на Локарнските съглашения от 1925 и приемането на страната в Лигата на нациите през 1926 победена Германия си връща политическото равноправие на международната арена. Тези събития обясняват защо населението е възприемало тези години като златните двайсетте години. Но периодът на разцвет е кратък. С новата икономическа криза от 1929 започва крахът на Ваймарската република и идването на нацистите.

География[редактиране | edit source]

През 1925 година населението на Ваймарската република е 62 410 619 души. Площта е 468 116,13 кв. км. Столица е Берлин. [1]

Религия[редактиране | edit source]

В конституцията не е посочено вероизповедание. По този начин е премахнато дотогава важащото правило, че владетелят е религиозен ръководител.

Политика[редактиране | edit source]

Канцлери[редактиране | edit source]

Райхсканцлерите в Германската империя до 1917 година са безпартийни. За първи път през 1917 година член на Центриската партия (Deutsche Zentrumspartei) става райхсканцлер. От ноември 1918 до изборите през 1920 година канцлерите са от социалдемократическата партия. От 1920 до 1932 година на власт са най-вече канцлери от Центристката партия с малки изключения. След двама безпартийни канцлера Адолф Хитлер поема властта на 30 януари 1933 и остава ръководител на държавата до смъртта му през 1945 година.

Жените във Ваймарската република[редактиране | edit source]

С основаването на Ваймарската република жените получават правото на гласуване. В изборите за национално събрание с цел приемане на конституция участват 78% от жените с право на глас. 9,6% от депутатите са жени, като жените, заемащи високи постове, са изключение.

Войска[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Beckmanns Welt-Lexikon und Welt-Atlas. Verlagsanstalt Otto Beckmann, Leipzig–Wien 1931.