Общество на народите

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Лига на нациите)
Направо към: навигация, търсене
Дворецът на нациите в Женева, построен между 1929 и 1938, е построен за седалище на Обществото на народите. Днес той служи за главна квартира за Европа на ООН.
Дворецът на нациите в Женева, построен между 1929 и 1938, е построен за седалище на Обществото на народите. Днес той служи за главна квартира за Европа на ООН.

Обществото на народите (ОН), известно и като Лига на нациите, е международна организация, съществувала между Първата и Втората световна война. Нейните цели са понижение на степента на въоръженост, разрешаването на международни спорове и подобряването на световното благосъстояние.

Дипломатическата философия на Обществото представлява фундаментална промяна в мисленето, в сравнение с предходните сто години. Създаденият на Виенския конгрес (1815) модел разглежда Европа като поле на съюзи между националните държави, създавайки баланс на силите, поддържан от силни армии и тайни споразумения. Според новата концепция Обществото на народите функционира като правителство на правителствата, като разрешава спорове между отделните държави по открит и правно ориентиран начин. Идеята за създаването на Обществото е на американския президент Уудроу Уилсън, но САЩ, както и много други страни, никога не се присъединяват към организацията.

Лишено от собствени въоръжени сили и зависимо от Великите сили за налагане на решенията си, Обществото на народите трудно се справя със задачите си. След няколко забележителни успеха и други първи провали, Обществото в крайна сметка се оказва неспособно да предотврати агресията от страна на фашистките страни през 30-те години. Началото на Втората световна война показва, че Обществото се е провалило в основната си цел - предотвратяване на мащабен военен конфликт. Организацията на обединените нации (ООН) заменя Обществото на народите с по-голям успех, като наследява някои негови агенции и организации.

Съдържание

[редактиране] Предистория

Идеи за създаването на международни организации съществуват още преди 20 век. Политическото разединение и враждите между отделните народи са основен фактор за сравнително късното им реализиране. Първи стъпки към осъществяването на тези идеи се правят през 19 век. Първоначално държавите създават международни организации, за да сътрудничат помежду си по специфични въпроси.

Така през 1865 г. е създаден Международният телекомуникационен съюз като Международен телеграфен съюз, а девет години по-късно (1874 г.) и Световният пощенски съюз (сега и двата специализирани агенции на ООН). Тези две събития дават надежда, че и големи световни проблеми могат да бъдат разрешени по пътя на взаимното съгласие. Идеята за предотвратяването на последиците от военните конфликти и изграждането на структура, която да се грижи за мироопазването постепенно започва да си проправя път. През 1899 г. в Хага се провежда Международна мирна конференция, която цели да разработи начини за разрешаване на кризи по мирен път, предотвратявайки войни, и систематизиране на правила за водене на война. Като резултат Постоянният арбитражен съд е установен и започва своята работа през 1902 г.

Ужасът на Първата световна война провокира вземането на по-радикални мерки като създаването на Обществото на народите на Парижката мирна конференция. В подписаният от 44 държави устав на новата организация заляга Версайската система от мирни договори, което я превръща в удобен инструмент за прокарване на собствени интереси в ръцете на страните победителки.

[редактиране] Създаване

Парижката мирна конференция одобрява решението за създаване на Обществото на народите на 25 януари 1919 г. Уставът на Обществото е подписана от 44 държави на 28 юни 1919 г.

От 27-те държави победителки във войната, от доминионите на Великобритания Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка, както и от Индия – колония с голям принос за победата във войната (с 1,5 млн. мобилизирани и 75 хил. загинали). Към ОН се присъединяват 13 специално поканени неутрални държави. Няколко месеца след създаването на Обществото, се присъединява и България (през 1920 г.)

[редактиране] Държави-членки

[редактиране] Символи

[редактиране] Структура

[редактиране] Секретариат

секретариат (постоянно действаща институция). Не участват всички, в началото само великите сили, после разделят секретариата, като в него участват постоянни и непостоянни членове.

  • постоянни членове – Великобритания, Франция, Италия и Япония (липсва САЩ). Те не приемат Версайския мирен договор и те решават да противодействат на политиката на Уудроу Уилсън и не са членове на Обществото на народите.
  • непостоянните (избират се всяка година от общото събрание)

! Секретариата се разделя на комисии, в които се приготвят законите, за да се приемат от общото събрание.

[редактиране] Съвет

[редактиране] Събрание

[редактиране] Мандати

[редактиране] Успехи

[редактиране] Аландски острови

[редактиране] Албания

[редактиране] Горна Силезия

[редактиране] Мемел

[редактиране] Гърция и България

- България и Обществото на народите. Фритьоф Нансен – лобира за България. Той счита че биха могли да помогнат на България, ако тя влезе в обществото на народите и да ни се отпусне финансова помощ 1920 г. – ставаме членки на Обществото на народите => това ще облекчи икономическото състояние на българите. Приемат ни, защото сме имали добро поведение. - Получаваме два заема, с които се измъкваме от следвоенната криза, в която се намираме. - 16 декември 1920 г. сме приети.

- Последици от приемането на България в ОН 1920 г. имаме коалиционно правителство. Александър Стамболийски е министър-председател. Той трябва да реши бежанския проблем. Той е от БЗНС, управлява до 1923 г. и след това властта се взема от Александър Цанков чрез преврат. Влошава се отношението на Обществото на народите, защото Цанков иска да установи фашизъм. Не се признава българското правителство. Цанков е представител на най-левите партии. Спират се заемите, което води до свалянето му от власт и насрочването на избори. Печелят се от Левия блок 1924 г. на Андрей Ляпчев.

[редактиране] Саар

[редактиране] Мосул

[редактиране] Неуспехи

Причините ОН да се смята за провал са разнородни. Изискването за единодушен вот, липсата на военна сила, провеждането на собствените интереси на най-важните страни и бавното вземане на решения от непостоянните Съвет и Асамблея водят до неефективност в дейността ѝ, която най-ясно си проличава при италианското нашествие в Абисиния и последвалата криза в Манчурия.

Неучастието на големи държави също подпомага провалът на организацията. Въпреки че американският президент Уудроу Уилсън е движещата фигура около формирането на Обществото, САЩ никога не се присъединява. Италия и Япония първоначално са постоянни членки, но и двете напускат- едната през 1937 г., а другата през 1933 г. Германия е член единствено в периода 1926–1933 г., а Съветският Съюз е приет през 1934 г. и изгонен пет години по-късно заради войната с Финландия. Още повече, изключването на предложената от японците Клауза за Расово Равенство от устава на ОН уронва авторитета й. След като Америка не се присъединява, Великобритания и Франция имат още по-малък интерес да работят за новата организация. Техните интереси са насочени към колониите и към следвоенно възстановяване.

Друга основна причина за неуспеха на Обществото на Народите е и тежката икономическа обстановка, в която се намират много от Европейските държави в края на Първата Световна Война. Именно тези икономически трудности предоставят идеалната среда за развитието на крайни, национал-фашистки политически формации.

Според Ф.Х. Хинсли, автор на книгата "Power and the Pursuit of Peace: Theory and Practice in the History of Relations between States", "Всичко, което знаем за историята и природата на международните отношения, сочи че Обществото, както първоначално е създадено, е вървяло към провал; както и че организацията е можела да бъде създадена само по начина, по който е създадена". Водейки ни към мисълта, че Обществото на Народите е било обречено на неуспех, заради начина и времето, в което е създадено.

[редактиране] Тешен

[редактиране] Вилнюс

[редактиране] Рур

[редактиране] Корфу

[редактиране] Манджурска криза

[редактиране] Война в Чако

[редактиране] Испанска гражданска война

[редактиране] Италианско нашествие в Абисиния

[редактиране] Превъоръжаване на Оста

[редактиране] Външни препратки

Емблема на Общомедия

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5“.
Лични инструменти