Фритьоф Нансен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nobel prize medal.svg
Фритьоф Нансен
норвежки изследовател и общественик
 Фритьоф Нансен 
Роден: 10 октомври 1861
Стуре Фрьон, Норвегия
Починал: 13 май 1930  (на 68 години)
Люсакер, Норвегия

Фритьоф Нансен (на норвежки: Fridtjof Wedel-Jarlsberg Nansen, 18611930) норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г.

Ранни години 1861-1888[редактиране | edit source]

Роден в имението Стуре Фрьо, недалеч от Осло, в семейство на секретар на окръжен съд. Още като юноша става първокласен скиор и нееднократно печели шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование постъпва в университета в Християния (сега Осло), във факултета по зоология.

Едва 20-годишен, през 1882 г. се отправя на биоложка практика на кораба "Викинг" в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършване на образованието си през 1883 г. става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 г. работи в университета в Парма, Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.

Полярни изследвания 1888-1896[редактиране | edit source]

Експедиция в Гренландия 1888[редактиране | edit source]

 Southern Greenland (below 70°N), showing, on the west coast, Christianhaab and Godthaab, on the east coast Sermilik and Umivik. Cape Farewell is indicated at the southernmost tip of the land. Coloured lines depict the journeys of Nansen's party, real and projected, by foot and boat.
Гренландска експедиция юли-октомври 1888
  Пътуване с лодка покрай брега на Гренландия от първоначално заплануваното пресичане да 64° с.ш., от където е предприето реалното пресичане на острова  Първоначално планирания маршрут за пресичане на Гренландия  Пътят на Нансен и Свердруп през Гренландия 22 август - 29 септември 1888

От 22 август до 29 септември 1888 г., заедно с Ото Свердруп и още четирима участника пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад, на протежение от 560 км. Пръв съставя подробна карта на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животински свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите големи резултати е награден със златен медал "Виктори" на Лондонското Кралско географско дружество и медал "Вега" на Шведското дружество по антропология и география.

Експедиция в Арктика на кораба "Фрам" 1893-1896[редактиране | edit source]

Океанографски изследвания 1896-1905[редактиране | edit source]

За Нансен и неговата експедиция заговаря целия свят. Независимо от голямата му слава той продължава своите изследвания в новата наука океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан от Шпицберген до Азорските о-ви, изучава дрейфуващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания, издига смели научни хипотези. През 1897 г. става професор по зоология в университета в Християния, без задължението да чете лекции. През 1900 г. участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан. Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката в началото на века.

Политическа дейност 1905-1930[редактиране | edit source]

Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 г. първи дипломатически пратеник на страната в Лондон, пост който заема до 1908 г. Завръща се в Норвегия и отново се отдава на науката. Смъртта на съпругата му, а след това и на големия му син са страшен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния Изток.

В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Горещ поддръжник е на ОН. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919-1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.

Инициира и създава през 1927 г, международното дружество "Аероарктик" и става негов пожизнен президент. Независимо от преклонната си възраст се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.

Умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 69-годишна възраст.

Памет[редактиране | edit source]

Паметникът на Фритьоф Нансен на булеварда с неговото име в София.

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | edit source]

  • "The Norwegian North polar expedition 1893-1896. Scientific results", (v. 1-6, 1900-06);
  • "Nebelheim. Entdeckung und Erforschung der nordlichen Länder und Meere", B. 1-2, Leipzig, 1911.

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 322-325. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 300-301. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 413. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 34, 78-79, 217-218. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]