Международно бюро за мир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nobel prize medal.svg
Логото на Международното бюро за мир

Постоянното международно бюро за мир (МБМ) — International Peace Bureau — for a World Without War „IPB“ (на френски Bureau international permanent de la paix ) е най-старата международна организация, посветена на мирното решаване на конфликти. Удостоена с Нобелова награда за мир за 1910 г.

История[редактиране | edit source]

От Наполеоновите войни насам почти всяка година се провежда Световен мирен конгрес, където се събират представители на мирните общества, главно от Европа и Северна Америка. На конгресът през 1991 г. в Рим се взима решението за установяването на централен офис, който да организира срещите и да координира действията им. Така, чрез помощта на Фредрик Байер, се създава Международното бюро за мир, а той става неговият първи президент. Основните задачи на Бюрото са да „улеснява връзката между групите и индивидите, работещи за мир и да помага за споделянето на идеи, ресурси и информация; за организира конференции и семинари и да провежда изследвания“.

МБМ, разбира се, е неспособно да предотврати избухването на Първата световна война и впоследствие и на Втората световна война. През този период организацията е предимно неактивна (с изключение на събирането на жените през 1915 г., което довежда до създаването на Международната женска лига за мир и свобода. Много активисти взимат участие във войните — на бойното поле или на пуктовете за спешна медицинска помощ.

МБМ има голям принос в създаването на Обществото на народите. Заради въодушевлението от създаването му и от желанието на членовете на Бюрото да работят заедно, седалището на МБМ през 1924 г. се премества в Женева.

През Втората световна война МБМ спира своята дейност, а авоарите ѝ се управляват от швейцарските власти до 1950 г., когато е създаден официалният наследник на МБМ International Liaison Committee of Organisations for Peace (ILCOP). През 1964 г. приема отново името МБМ, а ILCOP става частна фондация.

В момента Бюрото се състои от 300 организации от 70 страни, плюс индивидуалните членове.

Структура[редактиране | edit source]

Асамблеята на МБМ[редактиране | edit source]

Асамблеята на МБМ е върховният законодателен орган. Служи също и като форум, където се разменят идеи, иннформация и ресурси. Състои се от членове на Съвета, както и от други членове и наблюдатели на организацията. Заседава най-малко веднъж на 3 години. Основната ѝ функция е определянето на насоката на политиката на организацията, както и избирането на служители по предложението на специален комитет:

  • президент — координира действията на всички органи, като има право да гласува на всички събрания, също така представлява МБМ пред света;
  • до 6 вицепрезиденти — замества председателя, когато е необходимо и насърчава работата и доброто име на МБМ в своята област. Всеки заместник-председател отговаря за различна област;
  • касиер — отговаря за управлението на средствата и на финансовите отчети;
  • регионални представители;
  • до 9 пряко избирани членове на Управителния комитет;
  • членовете на специалният комитет

Всички имат мандат от 3 години, като след 2 последователни мандата трябва да се оттеглят поне за 3 години преди отново да могат да кандидатстват. Доколкото е възможно, решенията се взимат с консенсус. В гласуването участват всички членове, които са си платили вноската за следващата година.

Съвета на МБМ[редактиране | edit source]

Неговата задача е да изпълнява политиките, приети от Асамблеята, както и да насочва работата на служителите и Управителният комитет. Служи като форум за размяна на идеи, информация и ресурси между членовете на Съвета, служителите и Секретариата. Неговите срещи се провеждат по веднъж всяка година. Състои се от председателя, заместник — председателите, касиера и по 2 регионални представители от всяка географска област, които назначават свои заместници.

Дейността на Съвета се изразява в:

  • преглед на работата от изминалата година;
  • преглед и одобрение на баланса от изтеклата финансова година;
  • определяне на приоритетите на МБМ и начертава плана на действие за идващата година, на базата на препоръки на Управителният комитет;
  • одобряване на бюджета за следващата година и определя годишните членски вноски;
  • назначение на одитори;
  • определяне на консултанти на МБМ, което е почетна титла, която се дава на индивиди, за които са се отдали служба на мира. Тази титла се дава за период от 3 години, но може да бъде подновявана с одобрението на Асамблеята;
  • решаване на всички въпроси, повдигнати от Управителния комитет;
  • решаване на неотложни въпроси, които могат да бъдат добавени към дневният ред със съгласието на Съвета;
  • съобщаване на решенията на членовете при първа възможност.

Управителен съвет[редактиране | edit source]

Отговаря за практическото управление на организацията между срещите на Съвета. Основната му задача е да контролира и наблюдава работата на служителите. Състои се от председателя, заместник-председателите, касиера и от 3 до 9 други членове. Може да назначава собствен председател, както и да кани гостуващи експерти на събранията. Заседанията се провеждат 3 пъти годишно, като може да се проведат и чрез телевизионна връзка. Но задължително трябва поне веднъж годишно да се срещат на живо.

Задачи:

  • назначава служители и следи за тяхното благополучие, дисциплина и договорни ангажименти;
  • назначава и разпуска работни групи;
  • ръководи финансите на Секретариата;
  • подпомага Секретариата в изпълнението на решенията на Асамблеята и Съвета и гарантира, че предложенията ще бъдат адекватно обсъждани в Съвета;
  • избира 3 представители на фондацията ILCOP, в съответствие с избирателните правила на формацията;
  • докладва редовно пред Съвета;
  • взима необходими допълнителни решения.

Изборът на членовете на органите на МБМ се ръководи от принципа на полова равнопоставеност, което означава че всеки регион избира по един мъж и една жена за свои делегати и за техни заместници. Този принцип са прилага на всички нива на организацията.

Членство[редактиране | edit source]

Всяка организация или индивид, които споделят идеите на МБМ имат право да подадат молба за членство в Секратариата. Приемането става след одобрение с две трети мнозинство от Съвета.

Бюрото има 4 вида членство:

  1. Пълноправно членство:
    • национални/международни мирни организаци;
    • регионални/локални мирни организации;
  2. Асоциирано членство:
    • асоциирани организации, на които мирът е само една от целите им и искат да помогнат на работата на МБМ;
    • индивидуални членове.

Членството се прекратява с мнозинство от две трети от гласовете на Съвета. Има 3 причини за прекратяване:

  • идеологията на организацията/индивида не съвпадат вече с тази на МБМ;
  • организацията спира да съществува;
  • членът не е платил членската си вноска или се е отказал от правото си на глас за 3 поредни години.

Външни препратки[редактиране | edit source]