Ицхак Рабин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Nobel prize medal.svg
Ицхак Рабин
израелски политик
 Ицхак Рабин 
Роден: 1 март 1922 г.
Йерусалим, Подмандатна Палестина
Починал: 4 ноември 1995 г.  (на 73 години)
Тел Авив, Израел

Ген. Ицхак Рабин (на иврит יצחק רבין) е израелски политик и военен деец. Министър-председател на Израел от 1974-77 и от 1992 г. до убийството му през 1995 г. Той е първият израелски премиер, роден в Палестина. Носител на Нобелова награда за мир от 1994 г. заедно с Ясер Арафат и Шимон Перес.

Ранни години и военна кариера[редактиране | edit source]

Ицхак Рабин е роден в Йерусалим през 1922 г. и израства в Тел Авив, където семейството му се премества на следващата година. През 1940 г. завършва селскостопанско средно училище и желанието му е да учи хидромелиоративно строителство.

През 1941 г., по време на стаж в кибуца Рамат Йоханан, Рабин се присъединява към Палмах, секция на военизираната организация Хагана, като до октомври 1947 г. достига поста главен оперативен офицер. По време на Израелската война за независимост той ръководи отбраната на Йерусалим и воюва срещу египетската армия в Негев. През 1962 г. достига поста началник-щаб на израелската армия. Под негово командване израелските войски постигат съкрушителна победа срещу Египет, Сирия и Йордания в Шестдневната война.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

През 1968 г. Ицхак Рабин напуска армията и е назначен за посланик в Съединените американски щати. През 1973 г. той се завръща в Израел, избран е за депутат от Израелската партия на труда и става министър на труда. През 1974 г. застава начело на партията и заема мястото на Голда Меир като министър-председател. През 1977 подава оставка, заради проблеми с коалиционните партньори и скандал с банкова сметка на съпругата му, която противоречи на тогавашните валутни регулации в страната.

От 1984 до 1990 г. Рабин е министър на отбраната в няколко коалиционни правителства и предприема твърди мерки за прекратяване на Първата интифада.

През 1992 г. Ицхак Рабин отново е избран за министър-председател. Той играе водеща роля в подписването на Договорите от Осло, с които се създава Палестинската автономия. През неговия мандат се сключва и мирен договор с Йордания.

За своята роля при подписването на Договрите от Осло Рабин получава през 1994 г. Нобелова награда за мир, заедно с Ясер Арафат и Шимон Перес. Договорите предизвикват нееднозначни реакции в израелското общество. Докато някои смятат Рабин за герой, приближил окончателния мир, за други той е изменник, отстъпил земи, принадлежащи по право на Израел. За да остане на власт, правителството на Рабин разчита и на подкрепата, понякога прикрита, на арабските партии в Кнесета.

На 4 ноември 1995 г. срещу Ицхак Рабин е извършен атентат и той загива застрелян от евреиския фундаменталист и терорист Игал Амир. Миротворецът веднага е откаран в болница, но генералът умира още същия ден. Тази дата е обявена национален ден в памет на Рабин, а площадът, на който е застрелян, е наречен на негово име, както и много улици и обществени учреждения.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Нелсън Мандела носител на Нобелова награда за мир (1994 –
заедно с Ясер Арафат и Шимон Перес)
Юзеф Ротблат